За българското слово и думите, споделено от обичаната наша писателка

За българското слово и думите, споделено от обичаната наша писателка и поетеса. Честит празник четящи, въодушевени и мислещи българи! Честит 24-ти май! 

„ Прехвърлях стиховете си от разнообразни „ времена ” и се натъкнах на едно мое скимване, зародило мимоходом при скорошен полет и затрупано от всекидневни неотложности. Някои от стиховете ми подстрекават у мене самата тип автоапостроф през дистанцията на годините - иронична имитация, тъжна подсмивка, въпрос, спор, мъка, опровергаване след възрастовия опит. Закачливите автоапострофи на част от стиховете се вметват след пауза след края на творбата като независимо тристишие - ехтене от вътрешния глас през хребета на времената. “

♥ ЛЯТОТО НА 2000 ГОДИНА

Безмерна горещина. Безмерна суша. Безмерна жадност.
А кой и по какъв начин да съблюдава мярката?
Най-неумереното: думите.

...

♥ За изящната книжовност и бъдещето на поезията

… В началото ми бе по-ясно по какъв начин се написа и по какъв начин би трябвало да се написа. Сега знам едно - че би трябвало да имаме огромна респект към словото. То разполага с нас, а не ние с него. 

Аз имам една паника за езика ни. От тия 7000 езика, който се приказват сега в света - а всеки един език съставлява друг мироглед за света, друга орис, - от тия 7000 езика половината за 100 години ще изчезнат. Тези страшни калкулации са направени от езиковеди, които се базират на случилото се с досегашните невъзвратимо изгубени езици.

Много ме е боязън, не дай си Боже, този превъзходен наш език да не го сполети сходна орис. Та ние още не сме го докрай овладели, не сме прозрели цялата му дълбочина и хубост, още не сме основали това, което той дава опция да се сътвори...

Много хора напущат България. С това младите губят езика си. Малките деца, до момента в който още не са заживели с речта си, доста елементарно могат да я не помнят. Аз имам близки, които отпътуваха в чужбина. И едното малко мое племенниче към този момент не схваща български. Няма метод, не можеш принудително да караш детето да приказва на български, откакто към този момент и средата му е непозната, и в учебно заведение се приказва на непознат език. А пък ние, българките, не сме като рускините и полякините, които втълпяват непрекъснато, и в чужбина родния език на децата си - да не се не помни! Рускините в чужбина да вземем за пример на всички места носят том на Пушкин, отпечатан на оризова хартия, и ежедневно четат оттова на децата си.

Докато майка ми бе тежко болна, аз имах една женица да ми оказва помощ - от село, от Поибрене, в Средна гора - село, близо до Смолско, на Петър Динеков родното село. Един ъгъл с чудноват български език. Динеков, като идваше у нас, доста се радваше да приказва с тая жена - Недялка. Тя говореше на подобен чудноват изразителен език, такава мъдра жена бе.

Та моят Йордан (Йордан Василев, брачният партньор на поетесата) в този момент се е запалил да направи една такава „ библия “ на българската книжовност - още от X век до наши дни. Една книга за българското слово.

Не умеем ние, българите, да се разпространяваме. Чеслав Милош какво прави за полската литература! Чете лекции по целия свят, той доста спомогна Шимборска да вземе Нобеловата награда, а и доста имена на полски създатели да влязат в съзнанието на света. Той непрекъснато се връща в Полша, там има непрекъсната квартира с всички улеснения, с цел да поддържа връзка със своята татковина. А ние тези неща не ги ценим, нищо не правим…

* Из изявление с Блага Димитрова, 2001 година
Снимки: bg.wikipedia.org