За Анимари Димитрова и Златко Златков идеята да помагат в

За Анимари Димитрова и Златко Златков концепцията да оказват помощ в развиването на деца посредством изкуство стартира доста от дълго време, само че след това се трансформира в задача и в напълно същинско учебно заведение. Актьори по специалност, те съумяват с големи старания и лични средства да основат учебно заведение в Русаля, предопределено за деца от фамилии, живеещи в последна беднотия.„ Тази идeя евентуално е тлеела от дълго време в мислите и душата ми – признава Анимари. – Отключи се последователно и постепенно, когато попадахме измежду малчугани от домове за деца, лишени от наставнически грижи. Редовно посещавахме такива места, пътувайки с нашия спектакъл „ БИС БАРД “ из страната, с цел да ги зарадваме с някое от дeтските ни представления. Забелязахме, че на битовово равнище нещата са почти добре – децата са нахранени, облечени, посещават образователни заведения, само че бяха „ гладни “ за обич и нематериалност. И ние се престрашихме да се впуснем в нова за нас случка. “Златко прибавя: „ Една заран Анимари се разсъни и просто сподели, че ще създадем учебно заведение с интернат за небогати и даровити деца. Така и стана! Пътят за намиране на уместно място също беше изпълнен с провокации – до момента в който стигнем до Русаля, се наложи да обиколим съвсем цялата страна. “ Кои са били първите възпитаници и по какъв начин се развива животът им през днешния ден? „ През 2014 година с микробус чартърен в учебното заведение дойдоха 17 деца от разнообразни краища на България от предучилищна група, първи и втори клас. Това беше доста динамичен интервал – внезапно разбрахме с какво се захващаме – споделя Анимари. – Налагаше се да се вземат решение в придвижване безчет задания, за огромна част от които не бяхме готови. Базата за живеене още не беше напълно подготвена, нямахме обособено перално помещение, отоплението не беше построено до дъно, столовата беше на недодялан градеж. Повечето от децата имаха доста обществени дефицити, като най-леките  бяха свързани с хигиеничните привички. Това беше интервал на осъзнаване, одобряване и закаляване. Имахме и огромен шанс с първите ни ментори – хората, които се грижат за децата отвън образователното време. Благодарни сме и на всички учители, които схванаха, че нашето учебно заведение не е като другите, тъй като изисква нов метод към образованието, еластичност и креативност! “Най-големите им ученици към този момент са гимназисти и учат в разнообразни градове в елитни гимназии. „ Ние продължаваме да се грижим за тези младежи и да ги устояваме, макар че те учат на други места – споделя Златко. – В края на седмицата се връщат тук – в Русаля. Те са наша горделивост и доказателство, че задачата на учебното заведение има голям смисъл. Ако не бяха попаднали при нас, в този момент надали щяха да бъдат част от, колкото и грозно да звучи, естественото общество. Тяхната орис би била идентична с тази на всички други деца, израстващи в цялостна обществена изолираност и носещи клеймото на неизбежност, деца, лишени от  правото на еднакъв старт и късмет за развиване. Всяка година ние одобряваме нови възпитаници и се надяваме, че всички те ще намерят своето най-хубаво място в живота. “ А каква поддръжка намират един в различен Анимари и Златко, които са и двойка в живота, с изключение на сътрудници в това начинание? „ Огромна! – споделя Златко. – Всъщност учебното заведение ни сля, то ни направи едно цяло и към този момент не можем да се отделим. Може би звучи смешно, само че без едниния или без другия „ машината “ ще заскрибуца. Всяка вечер и двамата молим Господ още дълго да бъдем здрави и един до различен, с цел да се случва положителното и доста нужното ЧУДО. “Дейността на учебното заведение и неговите дребни ученици можем да забележим в извънредно прочувствения документален филм на Яна Алексиева „ Училище за вяра “, който развълнува хиляди хора на огромен екран. Заедно със брачна половинка ѝ Симеон Цончев, двамата имат търпението да го осъществят в продължение на седем години, впечатлени от идеята и борбата на Анимари и Златко. Яна приказва с страст и откровена пристрастеност за децата и учебното заведение, защото от дълго време го е приела и като персонална идея. „ Познавам Анимари и Златко от години, те са фамилни другари – споделя Яна. – Знаех за концепцията им още преди да е отворено учебното заведение. Анимари разказваше със пристрастеност за тази концепция, а аз тогава почувствах такава неизбежност. Струваше ми се, че е просто мечтателка. И три години по-късно със Симеон отидохме към този момент в учебното заведение и онемяхме, че това е действителност. “ Анимари също не пести страстите си за това, което са създали с кино лентата. „ Яна и Симеон ни ги прати Вселената. Това са другари, които със своя филм ни накараха да полетим – и огромни, и дребни, свързани с делото на учебното заведение. В дългата ни работа с деца по разнообразни планове, улисани в дилемите, е оставало на назад във времето проявлението на нещата, които вършим, а това е доста значимо, тъй като по какъв начин другояче хората ще могат да схванат какво и по какъв начин се случва? И ето, че се появиха Яна и Симеон с техния прелестен екип. Благодарим им от сърце, че видяха, оцениха и демонстрираха по един превъзходен, образован и жизнеспособен метод посредством средствата на киното нашата работа! “ Деца не всеки път се снимат доста елементарно, по какъв начин протекоха фотосите? „ Много радостно беше – споделя Яна. – Ние бяхме доста дребен екип и аз настоявах да вървим доста постоянно, с цел да може децата да свикнат с нас, и успяхме да го реализираме. В началото имаха хиляди въпроси, всичко им беше забавно и идваха да видят какво снимаме. Правеха маймунджилъци пред камерата и по-късно полека-лека ние просто се превърнахме в част от пейзажа и в действителност тогава стана магията на пълноценните моменти с тях. “ Идеята на Яна е да покаже една образователна година от начало до край за едно новодошло дете и до момента в който написа сюжета, живее две години в учебното заведение.Тогава се появява и дребната Роси, която става основната кино героиня. „ Моята персонална цел с този филм беше по положителен метод да извадя една доста сериозна и сложна тематика – прочувствена е Яна. – Признавам си, че когато видях къде живеят фамилиите на някои от децата, не си бях представяла, че има такива условия на живот през днешния ден в страна в Европейския съюз. А тези деца не са жертви, те са мощни, надарени, имат потребност и могат да имат същия живот като нашия, просто би трябвало да им се даде тази опция. Не всеки от нас може да направи такова учебно заведение, само че всеки от нас може да помогне. Не е нужно ние да вършим смяната, само че можем да оказваме помощ на хората, които имат силите и мотивацията да я създадат. “Анимари прибавя: „ За да ни има, се нуждаем от поддръжка. Тя може да се показва по всевъзможен метод. Вече 10 гонини съумяваме с помощта на хората с положителни сърца. Важно е те да припознаят идеята ни, да повярват в това, което вършим, и всеки, доколкото и както може, да ни поддържа. За да се случи това, с изключение на правилните ни другари и сътрудници досега, ни би трябвало поддръжка и от страната. Затова призоваваме всички да поемат своята отговорност към единственото такова учебно заведение в страната, което дръзна да стартира това дело! “