Амелия Еърхарт - момичето, което толкова обичаше небето, че остана завинаги в него!
За Амелия Еърхарт може да се каже доста и всичко ще е с акцент върху неповторимата й персона, довела до именития й статут , за който продължаваме да приказваме даже и през днешния ден - близо 100 години откакто се трансформира в първата жена, прекосила Атлантика в аероплан.
Истината е, че получава пилотската си брошура от Международната федерация по аеронавтика едвам три години, откакто изобщо се качва за първи път на аероплан , само че както споделят околните й, " тя си е такава ". Науми ли си нещо, мъчно някой може да я спре. Майка й постоянно е считала, че девойките по това време би трябвало да имат по-мъжки метод на мислене и със сестра й са възпитани да не се стопират пред компликациите.
Още като дете стреля с лък, катери се по дърветата, майстори самоделни влакчета и се отдава на всевъзможни по-скоро момчешки занимания. През 1917 година получава документ от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във Военна болница в Торонто до края на Първата международна война. Всичко това обаче я калява за първия път, в който се качва на аероплан и осъзнава, че това ще бъде нейната огромна фантазия оттук насетне .
" Разбрах, че би трябвало да хвърча. Просто да хвърча ", споделя тя. За да я реализира, работи на няколко места, спестявайки заплатата си за уроци по пилотиране. През 21 година постъпва при една от първите дами летци в Съединени американски щати - Анита Снук и единствено 6 месеца по-късно купува първия си аероплан, който назовава " Канарчето ". Още тогава слага международен връх за дами водачи над 14 000 фута на 22 октомври 1922 година Малко по-късно взима и мечтаната пилотска брошура.
През 1928 година, Амелия се трансформира в звезда. Тя е пътник в екипажа на 21-часовия полет на Уилмър Шулц и Луис Гордън от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт Уелс, в който има за задача да води бордовия дневник. Вече задоволително калена, потегля и сама, прекосявайки Северна Америка със аероплан. Подвизите следват един след различен. Оттук насетне пътува из страната, изнася лекции, написа книги, пуска фешън линия дамско облекло и куфар, финансира лични авиационни планове.
Вече разполага с задоволително финансова самостоятелност, като може да си разреши в същото време да работи и за Националната асоциация по аеронавтика и да отделя женските върхове от мъжките. Все още обаче огромната й фантазия остава да прекоси Атлантика независимо. И това се случва - през 1932 година го прави, прелитайки от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасбище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика, е удостоена с медал за достижения в авиацията от Конгреса на Съединени американски щати, медал на Почетния легион от държавното управление на Франция, златен орден от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър. Лети на всички места - от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк, проправяйки основите на едно по-развито и съвременно бъдеще.
Никой не знае дали Амелия Еърхарт щеше да е това име, което е през днешния ден, в случай че животът й не бе приключил трагично , оставяйки версиите за изгубването й на личното ни въображение. Целта й в това последно, за жалост, пътешестване е околосветска обиколка по маршрут с дължина към 40 000 км. На 17 март 1937 година самолетът й Локхийд Електра излетява от Оклахома.
Няколко месеца по-късно машината изчезва от радарите, откакто преди този момент 39-годишната авиаторка рапортува, че горивото й е на привършване. Това е последният път, в който някой изобщо чува нещо от нея. Версиите за гибелта й са доста, само че най-реалистичната като че ли е, че самолетът се е разрушил над Тихия океан. Това се стартира и преди няколко години, когато сонарни изображения засичат остатъци на дъното, доста близки до тези на машината й.
" Останала без гориво тя най-вероятно е направила спешно кацане по стомах върху водата, допустимо най-внимателно, без да спуска колесника. При това самолетът би останал недокоснат. И по-късно се е извършил с вода и постепенно е потопен до дъното, където няма доста течения. На тази дълбочина към 5000 метра киселинността и температурата на водата биха консервирали самолета доста добре ", счита водачът и основен изпълнителен шеф на изследователската компания Deep Sea Vision Тони Ромео.
Той по този начин и не скрива, че е разчувствуван от опцията това фактически да е лобното място на легендата. " Тя е най-обичаната от американците персони от историята им. И, до момента в който ориста ѝ остава неразбираема, постоянно ще има някой, който ще я търси. Тя е изумителна персона, пионер в авиацията, герой за правата на дамите и прелестен публицист. Ако успеем да напишем края на историята ѝ, ще сме надълбоко разчувствани ".
За страдание, до момента в който това се удостовери, ще би трябвало да изчакаме. Предполага се, че изваждането на останките от самолета ще отнеме сред 5 и 10 години. Но даже и преди този момент, няма по какъв начин да отречем, че изключителните достижения на Амелия Еърхарт от дълго време са я трансформирали в легенда. И всички ние я помним, като момичето, което толкоз обичаше небето, че остана вечно в него...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Истината е, че получава пилотската си брошура от Международната федерация по аеронавтика едвам три години, откакто изобщо се качва за първи път на аероплан , само че както споделят околните й, " тя си е такава ". Науми ли си нещо, мъчно някой може да я спре. Майка й постоянно е считала, че девойките по това време би трябвало да имат по-мъжки метод на мислене и със сестра й са възпитани да не се стопират пред компликациите.
Още като дете стреля с лък, катери се по дърветата, майстори самоделни влакчета и се отдава на всевъзможни по-скоро момчешки занимания. През 1917 година получава документ от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във Военна болница в Торонто до края на Първата международна война. Всичко това обаче я калява за първия път, в който се качва на аероплан и осъзнава, че това ще бъде нейната огромна фантазия оттук насетне .
" Разбрах, че би трябвало да хвърча. Просто да хвърча ", споделя тя. За да я реализира, работи на няколко места, спестявайки заплатата си за уроци по пилотиране. През 21 година постъпва при една от първите дами летци в Съединени американски щати - Анита Снук и единствено 6 месеца по-късно купува първия си аероплан, който назовава " Канарчето ". Още тогава слага международен връх за дами водачи над 14 000 фута на 22 октомври 1922 година Малко по-късно взима и мечтаната пилотска брошура.
През 1928 година, Амелия се трансформира в звезда. Тя е пътник в екипажа на 21-часовия полет на Уилмър Шулц и Луис Гордън от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт Уелс, в който има за задача да води бордовия дневник. Вече задоволително калена, потегля и сама, прекосявайки Северна Америка със аероплан. Подвизите следват един след различен. Оттук насетне пътува из страната, изнася лекции, написа книги, пуска фешън линия дамско облекло и куфар, финансира лични авиационни планове.
Вече разполага с задоволително финансова самостоятелност, като може да си разреши в същото време да работи и за Националната асоциация по аеронавтика и да отделя женските върхове от мъжките. Все още обаче огромната й фантазия остава да прекоси Атлантика независимо. И това се случва - през 1932 година го прави, прелитайки от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасбище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика, е удостоена с медал за достижения в авиацията от Конгреса на Съединени американски щати, медал на Почетния легион от държавното управление на Франция, златен орден от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър. Лети на всички места - от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк, проправяйки основите на едно по-развито и съвременно бъдеще.
Никой не знае дали Амелия Еърхарт щеше да е това име, което е през днешния ден, в случай че животът й не бе приключил трагично , оставяйки версиите за изгубването й на личното ни въображение. Целта й в това последно, за жалост, пътешестване е околосветска обиколка по маршрут с дължина към 40 000 км. На 17 март 1937 година самолетът й Локхийд Електра излетява от Оклахома.
Няколко месеца по-късно машината изчезва от радарите, откакто преди този момент 39-годишната авиаторка рапортува, че горивото й е на привършване. Това е последният път, в който някой изобщо чува нещо от нея. Версиите за гибелта й са доста, само че най-реалистичната като че ли е, че самолетът се е разрушил над Тихия океан. Това се стартира и преди няколко години, когато сонарни изображения засичат остатъци на дъното, доста близки до тези на машината й.
" Останала без гориво тя най-вероятно е направила спешно кацане по стомах върху водата, допустимо най-внимателно, без да спуска колесника. При това самолетът би останал недокоснат. И по-късно се е извършил с вода и постепенно е потопен до дъното, където няма доста течения. На тази дълбочина към 5000 метра киселинността и температурата на водата биха консервирали самолета доста добре ", счита водачът и основен изпълнителен шеф на изследователската компания Deep Sea Vision Тони Ромео.
Той по този начин и не скрива, че е разчувствуван от опцията това фактически да е лобното място на легендата. " Тя е най-обичаната от американците персони от историята им. И, до момента в който ориста ѝ остава неразбираема, постоянно ще има някой, който ще я търси. Тя е изумителна персона, пионер в авиацията, герой за правата на дамите и прелестен публицист. Ако успеем да напишем края на историята ѝ, ще сме надълбоко разчувствани ".
За страдание, до момента в който това се удостовери, ще би трябвало да изчакаме. Предполага се, че изваждането на останките от самолета ще отнеме сред 5 и 10 години. Но даже и преди този момент, няма по какъв начин да отречем, че изключителните достижения на Амелия Еърхарт от дълго време са я трансформирали в легенда. И всички ние я помним, като момичето, което толкоз обичаше небето, че остана вечно в него...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ