Последният дар на човека. Александър и Димитър, които разказват за донорството в България
За Александър историята стартира, когато преди шест години се прибира от Англия. Вместо с предстоящата наслада от завръщането, родителите му го посрещат с жестока вест – кръвоносен съд в мозъка на брат му, който е едвам на 21 години, се спуква, до момента в който той се навежда, с цел да се завърже. Малко по-късно той изпада в мозъчна гибел. Лекарите питат Александър и родителите му дали имат предпочитание да дарят органите му и те се съгласяват.
Още когато се случва случаят с брат му, Александър споделя на своя другар и сътрудник в университета Димитър историята. Така двамата вземат решение да създадат публикация по тематиката за донорството.
Шест години по-късно на бял свят се появява документалната история за донорството в България. В нея влизат истории в интервала сред 2015 и 2021 година на десетки герои, измежду които са фамилии на даряващи, чакащите органи и медицинските лица, които стоят зад целия развой. Предни дни Александър Николов и Димитър Панайотов получиха специфичната премия за „ Журналист на годината “ на оценките на Българския хелзинкски комитет.
„ Донорството би трябвало да се трансформира в национална идея, до момента в който не стане това и не се подхващат целенасочени дейности към това, няма по какъв начин, ще си стоим на дъното на Европейски Съюз “, споделя Александър пред Българска национална телевизия и прибавя, че страната ни е даже зад страни, които не са част от блока, само че отново имат повече донори на глава на популацията каквато е да вземем за пример обстановката в Беларус.
За шестте години, в които Александър и Димитър работят върху плана, те организират над 100 срещи с лекари, пациенти и донори допълнително от 15 обитаеми места и даже стават очевидци на три трансплантации.
„ Да седим със седмици по лечебни заведения, да се срещаме с доста хора, по няколко пъти из цялата страна. Това нещо е невероятно да го създадем като публицисти в естествена медия. Защото никой няма да си разреши да отсъстваме дълго време, без да има артикул. Това е голям размер от работа и от време “, споделя Димитър.
Докато работят по плана си двамата схващат и част от претекстовете, които стопират доста хора от това да станат донори. Основният измежду тях е и годен за всички браншове - недоверието в институциите, само че и в частност в лекарите.
„ Това, може би, е най-големият проблем. Недоверието в системата, в личностите. Отделно има и предубеждения, ориентирани и към чакащите, и към получилите, и към дарилите, даже от време на време “, споделя Александър. По думите му зад нежеланието от време на време има и религиозни аргументи, само че тази теза за него е неразбираема, защото всички огромни религии поддържат донорството.
В същото време над процеса тегне и сянката на стигматизирането на някои от участниците в него. Така да вземем за пример един от героите споделя, че поради следите от хемодиализата, когато лятото се разхожда по тениска, близките го считат и го дефинират като наркоман.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Като нужна първа стъпка Александър показва основаването на надалеч по-подробни осведомителни акции от актуалните, които да обясняват въпросите към донорството като да вземем за пример какво е мозъчна гибел и по кое време органите могат да бъдат дарени.
„ В България от един донор могат да се спасят до трима души, защото черен дроб, сърце и бъбреци могат да бъдат трансплантирани в страната. В Европа и света това е годно до осем разнообразни органи и тъкани, като бял дроб, вени, артерии, кожа и така нататък “, споделя още той.
Двамата младежи желаят да подтикват и диалозите на искащите да дарят органи с околните им. Това е подбудено от условията в българското законодателство, които оставят крайното решение за даряването точно в ръцете на роднините на евентуалния донор.
Димитър и Александър са уверени, че фактически последният подарък, който всеки човек може да направи, е да даде органите си на различен. Именно затова те дават и сходно име на плана си.
„ Името си пристигна единствено. Димитър Панайотов получи прояснение някакво, когато го мислехме, само че това в действителност е последният подарък на индивида, който той прави със гибелта си и по този метод избавя група от хора, даже освен един човек “.
През 2020 година Александър и Димитър основават фондацията „ Документалистите “, под чиято шапка съумяват да осъществят концепцията си с поддръжка на редица другари, ментори и помощници.
Сайтът, който е осъществен и с поддръжката на Столичната община, към този момент получи и премията за „ Медиен уебсайт “ в състезанието „ Сайт на годината “.
Сега двете момчета се надяват напъните им да дадат резултат и да оказват помощ за това донорството в България да стане по-популярно и да дава повече резултати, тъй като по думите на Александър, от това изгода има за цялото общество.
„ Донорството, като се изключи че избавя един живот, то трансформира и живота на околните към този човек, приятелите му. Действа благотворно на цялото общество “, споделя той.
Вижте
Още когато се случва случаят с брат му, Александър споделя на своя другар и сътрудник в университета Димитър историята. Така двамата вземат решение да създадат публикация по тематиката за донорството.
Шест години по-късно на бял свят се появява документалната история за донорството в България. В нея влизат истории в интервала сред 2015 и 2021 година на десетки герои, измежду които са фамилии на даряващи, чакащите органи и медицинските лица, които стоят зад целия развой. Предни дни Александър Николов и Димитър Панайотов получиха специфичната премия за „ Журналист на годината “ на оценките на Българския хелзинкски комитет.
„ Донорството би трябвало да се трансформира в национална идея, до момента в който не стане това и не се подхващат целенасочени дейности към това, няма по какъв начин, ще си стоим на дъното на Европейски Съюз “, споделя Александър пред Българска национална телевизия и прибавя, че страната ни е даже зад страни, които не са част от блока, само че отново имат повече донори на глава на популацията каквато е да вземем за пример обстановката в Беларус.
За шестте години, в които Александър и Димитър работят върху плана, те организират над 100 срещи с лекари, пациенти и донори допълнително от 15 обитаеми места и даже стават очевидци на три трансплантации.
„ Да седим със седмици по лечебни заведения, да се срещаме с доста хора, по няколко пъти из цялата страна. Това нещо е невероятно да го създадем като публицисти в естествена медия. Защото никой няма да си разреши да отсъстваме дълго време, без да има артикул. Това е голям размер от работа и от време “, споделя Димитър.
Докато работят по плана си двамата схващат и част от претекстовете, които стопират доста хора от това да станат донори. Основният измежду тях е и годен за всички браншове - недоверието в институциите, само че и в частност в лекарите.
„ Това, може би, е най-големият проблем. Недоверието в системата, в личностите. Отделно има и предубеждения, ориентирани и към чакащите, и към получилите, и към дарилите, даже от време на време “, споделя Александър. По думите му зад нежеланието от време на време има и религиозни аргументи, само че тази теза за него е неразбираема, защото всички огромни религии поддържат донорството.
В същото време над процеса тегне и сянката на стигматизирането на някои от участниците в него. Така да вземем за пример един от героите споделя, че поради следите от хемодиализата, когато лятото се разхожда по тениска, близките го считат и го дефинират като наркоман.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Като нужна първа стъпка Александър показва основаването на надалеч по-подробни осведомителни акции от актуалните, които да обясняват въпросите към донорството като да вземем за пример какво е мозъчна гибел и по кое време органите могат да бъдат дарени.
„ В България от един донор могат да се спасят до трима души, защото черен дроб, сърце и бъбреци могат да бъдат трансплантирани в страната. В Европа и света това е годно до осем разнообразни органи и тъкани, като бял дроб, вени, артерии, кожа и така нататък “, споделя още той.
Двамата младежи желаят да подтикват и диалозите на искащите да дарят органи с околните им. Това е подбудено от условията в българското законодателство, които оставят крайното решение за даряването точно в ръцете на роднините на евентуалния донор.
Димитър и Александър са уверени, че фактически последният подарък, който всеки човек може да направи, е да даде органите си на различен. Именно затова те дават и сходно име на плана си.
„ Името си пристигна единствено. Димитър Панайотов получи прояснение някакво, когато го мислехме, само че това в действителност е последният подарък на индивида, който той прави със гибелта си и по този метод избавя група от хора, даже освен един човек “.
През 2020 година Александър и Димитър основават фондацията „ Документалистите “, под чиято шапка съумяват да осъществят концепцията си с поддръжка на редица другари, ментори и помощници.
Сайтът, който е осъществен и с поддръжката на Столичната община, към този момент получи и премията за „ Медиен уебсайт “ в състезанието „ Сайт на годината “.
Сега двете момчета се надяват напъните им да дадат резултат и да оказват помощ за това донорството в България да стане по-популярно и да дава повече резултати, тъй като по думите на Александър, от това изгода има за цялото общество.
„ Донорството, като се изключи че избавя един живот, то трансформира и живота на околните към този човек, приятелите му. Действа благотворно на цялото общество “, споделя той.
Вижте
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ