За 10-та година електроиндустрията е с най-висок дял при износа

За 10-та година електроиндустрията е с най-голям дял при износа – 11%. Следват секторите „ Мед и произведения от мед “ – 9% и „ Машини, апарати и механизми “ – 7.6%.

“Българската електроиндустрия изнася основно за Европейски Съюз. През предходната година 71% от продукцията е била ориентирана към страни от Съюза. Това е най-важният ни търговски сътрудник “, сподели по време на среща с публицисти инж. Орлин Димитров, изпълнителен шеф на БАСЕЛ.

Най-много продукция – 23% се изнася в Германия. От тази гл.т. според от това по какъв начин се развива обстановката в Германия, зависи и развиването на българската електроиндустрия. „ През последните 2 години (бел. ред. 2023 и 2024 гг.) в Германия имаше криза, което се отрази на нас и на българската ел. промишленост. През 2025 година наклонността във Федерална Република Германия се промени и се следи лек напредък от 0.2%, което на този стадий дава положителни упования, само че кой знае какъв резултат не може да се следи. Надяваме се тази наклонност в околните години да се затвърди “, добави инж. Димитров.

Що се отнася износа, той възлиза на близо 6 милиарда EUR за предходната година. Отчита се спад в производството в преработващите сектори. Най-силно това се отразява на компаниите от автомобилната промишленост. Търсенето на коли в самия Европейски Съюз понижа и това се отнася и за българските компании.

„ По данни на статистиката към 20% е намаляло производството на автомобилната промишленост в България. Изненадващо се оказва, че производството на електрически уреди се е нараснало с към 60%, само че това са обособени сегменти от производството на нашата промишленост “, прецизира инж. Димитров.

По отношение на водещите класове на електроиндустрия като цяло се резервира първото място на ел. авточасти. На второ място са електроразпределителния уред, уреди за енергетиката, битови електроуреди – батерии, акумулатори и така нататък

„ Когато приказваме за положението на нашата промишленост сега, би трябвало да вършим разлика сред обособените сегменти. Не може да кажем, че като цяло всички сегменти се развиват отрицателно или положително. В последна сметка числата демонстрират, че износът към този момент втора година понижава. Това е доста неприятна наклонност и общо взето не се вижда светлина в тунела за обръщането й “, разяснява изпълнителният шеф на БАСЕЛ.

Българската промишленост е изправена пред съществени провокации, като основните проблеми се открояват ясно – засилваща се конкуренция от Азия и задълбочаващ се дефицит на работна ръка. Това съобщи инж. Димитър Белелиев, ръководител на съвета на шефовете на БАСЕЛ.

Според него, българската продукция е качествена, само че скъпа – факт, който я прави конкурентоспособна главно на европейските пазари, само че не и в Азия или Африка. „ Там, с помощта на Китай, на практика нямаме късмет да пробием “, уточни той.

Още по-тревожен е фактът, че над 60% от публичните поръчки в бранша у нас се печелят точно от компании от трети страни.

„ Получава се абсурд – ние сме един от най-големите експортьори, само че с парите от нашите налози финансираме нашите съперници “, сподели Белелиев. Той изясни, че в тези страни пазарната стопанска система постоянно е изкривена, а производствата – съществено субсидирани. „ При тях задачата не е облага, а завземане на пазари и заличаване на локалните производители “, добави той.

Като допустимо решение бизнесът предлага връщане на процедура от преди години – въвеждане на условие най-малко 51% от стоките и услугите по публични поръчки да са създадени в Европа или в страни с търговски съглашения с Европейски Съюз.

Според Белелиев това не нарушава конкуренцията, а основава равнопоставеност.

„ Това ще ни даде опция да се развием и да станем по-конкурентни на външните пазари “, счита той.

Другият сериозен проблем е неналичието на работна ръка – тематика, която бизнесът слага от години.

„ Имаме хора, само че не им се работи. Социалната политика не се е трансформирала значително и вместо да търсим хора за работа, се опитваме да намираме работа на хората “, разяснява инж. Белелиев.

По думите му, точно това е повода доста компании да разчитат от ден на ден на импорт на служащи от трети страни. Вносът на работна ръка, обаче отчасти взема решение казуса. Дори основава нови административни спънки.

Конкретен образец: в случай че служащ бъде нает за един град, той не може елементарно да бъде изместен в друга фабрика на същата компания в различен град, в случай че тя е записана като настрана юридическо лице.

„ В подобен случай индивидът би трябвало да се върне в страната си и след няколко месеца още веднъж да кандидатства, което е неуместно “, изясни той. По думите му, сега огромна част от бизнеса в България се крепи точно на задгранични служащи.

Към казуса с работната ръка се прибавя и неналичието на ясна просветителна политика.

„ В България няма изясненост какви фрагменти желаеме да сътворяваме. Не ни трябват просто хора с британски език, а хора, които желаят да работят тук “, съобщи инж. Белелиев.

Той акцентира, че бизнесът се пробва да компенсира посредством дуално образование, само че това не може да замести ролята на страната.

Според промишлеността, в случай че не бъдат подхванати съответни стъпки – както за ограничение на нелоялната конкуренция, по този начин и за промяна на пазара на труда – позитивните трендове сега могат бързо да се извърнат.

„ Всичко е в нашите ръце. Трябва да спрем да чакаме някой извън да ни помогне “, безапелационен е инж. Белелиев.