Даваме над 29% от парите си за храна, данъци и осигуровки мачкат семейния бюджет
За 10 години разноските на семействата набъбнаха 2,7 пъти
Данъците и осигуровките тежат от ден на ден на фамилния бюджет, демонстрират данни на Националния статистически институт. През предходната година разноските за налози и обществени осигуровки са приблизително 1950 лева на човек, което е нарастване с 18,9% спрямо 2024 година, а по отношение на 2016 година плащаните данъци нарастват 3,5 пъти. За същия интервал от 10 години междинният приход на човек е повишен 2,7 пъти.
Повечето разноски на българите - да вземем за пример за храна, за превоз, за здраве, за дълъг интервал от време нарастват съвсем с толкоз, с колкото е нарастването и на приходите на хората. Но при налозите това не е по този начин. Увеличението на плащаните данъци е доста по-голямо от растежа на приходите. В резултат делът на налозите и осигуровките нараства от 11,7% от всички разноски на хората през 2026 година на 15,4 на 100 през предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Данните демонстрират, че данъците тежат от ден на ден на фамилния бюджет, макар че официално няма смяна в размера на налога върху приходите. Но през 2017-2018 година осигуровките бяха увеличени общо с 2%. Освен това през годините нараства минималният и оптималният застрахователен приход. Излизането на част от сивата стопанска система на ярко също води до нарастване на плащаните данъци. Крайният резултат е повишаване на данъчното задължение върху приходите на българите. За налози и осигуровки българите дават тъкмо толкоз пари, колкото са разноските за заплащане на сметки за ток, вода, парно и за обзавеждане и поддържане на дома взети дружно.
През предходната година междинният разход на човек е бил 12 661 лева, което прави по 1055 лева на месец или по близо 540 евро, демонстрират данните на Национален статистически институт. Тези разноски са ниски на фона на сегашните междинни заплати в страната. Но националната статистика пресмята приходите и разноските приблизително на човек от семействата. Тоест в едно семейство даже родителите да са с високи заплати, в случай че има деца, незает или пенсионер, междинният приход на човек, а надлежно и междинният разход, понижава доста.
През предходната година разноските на семействата са нарастнали с 8,1% по отношение на миналата и 2,7 пъти за интервала 2016-2025 година, демонстрират данните на Национален статистически институт. Любопитно е, че най-вече нарастват разноските за свободно време, за културен отдих и за обучение. Увеличението при тях е по-голямо даже от растежа при налозите и осигуровките. През предходната година разноските на човек за свободно време, за културен отдих и за обучение са приблизително 820 лева, което е 3,7 пъти повече по отношение на 2016 година Увеличението на разноските за свободно време демонстрира възходящата разлика сред приходите на другите хора. Има хора с доста високи приходи, които дават от ден на ден пари за свободното си време. Същевременно други към този момент не влизат в заведения за хранене, поради високите цени. Но междинното равнище на разноските за свободно време доста е повишено през последните години.
За храна и безалкохолни българите дават приблизително 29,3% от всичките си разноски, демонстрират данните на Национален статистически институт. В рамките на 10 години разноските за храна на човек са нарастнали приблизително 2,5 пъти, което е по-малко от нарастването на приходите за същия интервал. Преди 10 години парите за храна са били приблизително 30,8% от всички разноски на българите. Но с увеличение на приходите някои хора харчат от ден на ден пари за свободното си време, което понижава каузи на разноските им за храна.
Средният приход на човек през предходната година е 14 403 лева, което прави по 1200 лева на месец или по близо 613 евро, демонстрират данни на Национален статистически институт. Спрямо миналата година нарастването на приходите е с 12%. За последните 10 години (за интервала 2016-2025 г.) общият приход приблизително на човек от домакинство се усилва 2,8 пъти.
Но по-важно е какво е нарастването на приходите откакто приспаднем инфлацията. Реално приходите на хората, след приспадане на инфлацията, през предходната година нарастват с 9,7%, а по отношение на 2016 година нарастването е с 81,4%. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че като цяло българите забогатяват, т.е. приходите им порастват по-бързо от инфлацията. Но тези данни не регистрират обстоятелството, че приходите на някои хора нарастват доста по-бързо, в сравнение с други. Но посредством тези данни всеки може да реши дали неговите приходи са нарастнали със междинното равнище за страната или с по-малко.
Работните заплати имат максимален дял от приходите на семействата - 57,2% за предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт. Увеличението на междинните приходи на човек от работни заплати за интервал от 10 години е 2,9 пъти, което е малко над междинното нарастване на общия размер на приходите. Най-голямо е нарастването на приходите от независима претовареност - с над 16% през предходната година и общо 3,4 пъти за интервал от 10 години. Оказва се, че хората, които работят за себе си, да вземем за пример фризьори и майстори, подвигат най-вече приходите си. Докато при тези, които работят на заплата, междинното нарастване е по-малко. Делът на приходите от независима претовареност от общия размер на приходите на семействата в страната нараства през последните години и доближава 7,4 на 100. Но делът на тези приходи остава доста под равнището на приходите от заплати и пенсии.
Доходите от пенсии приблизително на човек са нарастнали 2,9 пъти за интервал от 10 години. Пенсиите образуват 29,3 на 100 от всички приходи на семействата. Като към пенсиите прибавим изплащаните компенсации за безработица, фамилните добавки за деца и другите компенсации и помощи се оказва, че 31 на 100 от всички приходи на семействата в страната идват от държавния бюджет.
Българите през годините ядат все по-малко самун и картофи, демонстрират данни на Националния статистически институт. За сметка на това се усилва потреблението на месо и зеленчуци. През предходната година понижава потреблението на самун и тестени произведения - с 1,8 кг на човек, и на картофи - с 0,1 кг. Всеки човек е изял приблизително по 67,3 кг самун и тестени произведения за година.
Същевременно потреблението на зеленчуци и на месо нараства с по 0,6 кг. В резултат всеки човек е изял приблизително по 76,8 кг зеленчуци и по 41 кг месо за година. Увеличава се потреблението и на плодове, само че при тях смяната е по-малка.
С повишаване на приходите на хората трапезата им става по-разнообразна и се стремят към по-здравословно хранене. Затова нараства потреблението на зеленчуци. Същевременно с нарастването на приходите хората стартират да си разрешават да употребяват повече храни и питиета, които преди този момент са ограничавали. През предходната година най-голямо нарастване има при потреблението на безалкохолни питиета - приблизително с 9,4 литра, на алкохолни питиета - с 1,7 литра на човек за година.
Данъците и осигуровките тежат от ден на ден на фамилния бюджет, демонстрират данни на Националния статистически институт. През предходната година разноските за налози и обществени осигуровки са приблизително 1950 лева на човек, което е нарастване с 18,9% спрямо 2024 година, а по отношение на 2016 година плащаните данъци нарастват 3,5 пъти. За същия интервал от 10 години междинният приход на човек е повишен 2,7 пъти.
Повечето разноски на българите - да вземем за пример за храна, за превоз, за здраве, за дълъг интервал от време нарастват съвсем с толкоз, с колкото е нарастването и на приходите на хората. Но при налозите това не е по този начин. Увеличението на плащаните данъци е доста по-голямо от растежа на приходите. В резултат делът на налозите и осигуровките нараства от 11,7% от всички разноски на хората през 2026 година на 15,4 на 100 през предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Данните демонстрират, че данъците тежат от ден на ден на фамилния бюджет, макар че официално няма смяна в размера на налога върху приходите. Но през 2017-2018 година осигуровките бяха увеличени общо с 2%. Освен това през годините нараства минималният и оптималният застрахователен приход. Излизането на част от сивата стопанска система на ярко също води до нарастване на плащаните данъци. Крайният резултат е повишаване на данъчното задължение върху приходите на българите. За налози и осигуровки българите дават тъкмо толкоз пари, колкото са разноските за заплащане на сметки за ток, вода, парно и за обзавеждане и поддържане на дома взети дружно.
През предходната година междинният разход на човек е бил 12 661 лева, което прави по 1055 лева на месец или по близо 540 евро, демонстрират данните на Национален статистически институт. Тези разноски са ниски на фона на сегашните междинни заплати в страната. Но националната статистика пресмята приходите и разноските приблизително на човек от семействата. Тоест в едно семейство даже родителите да са с високи заплати, в случай че има деца, незает или пенсионер, междинният приход на човек, а надлежно и междинният разход, понижава доста.
През предходната година разноските на семействата са нарастнали с 8,1% по отношение на миналата и 2,7 пъти за интервала 2016-2025 година, демонстрират данните на Национален статистически институт. Любопитно е, че най-вече нарастват разноските за свободно време, за културен отдих и за обучение. Увеличението при тях е по-голямо даже от растежа при налозите и осигуровките. През предходната година разноските на човек за свободно време, за културен отдих и за обучение са приблизително 820 лева, което е 3,7 пъти повече по отношение на 2016 година Увеличението на разноските за свободно време демонстрира възходящата разлика сред приходите на другите хора. Има хора с доста високи приходи, които дават от ден на ден пари за свободното си време. Същевременно други към този момент не влизат в заведения за хранене, поради високите цени. Но междинното равнище на разноските за свободно време доста е повишено през последните години.
За храна и безалкохолни българите дават приблизително 29,3% от всичките си разноски, демонстрират данните на Национален статистически институт. В рамките на 10 години разноските за храна на човек са нарастнали приблизително 2,5 пъти, което е по-малко от нарастването на приходите за същия интервал. Преди 10 години парите за храна са били приблизително 30,8% от всички разноски на българите. Но с увеличение на приходите някои хора харчат от ден на ден пари за свободното си време, което понижава каузи на разноските им за храна.
Средният приход на човек през предходната година е 14 403 лева, което прави по 1200 лева на месец или по близо 613 евро, демонстрират данни на Национален статистически институт. Спрямо миналата година нарастването на приходите е с 12%. За последните 10 години (за интервала 2016-2025 г.) общият приход приблизително на човек от домакинство се усилва 2,8 пъти.
Но по-важно е какво е нарастването на приходите откакто приспаднем инфлацията. Реално приходите на хората, след приспадане на инфлацията, през предходната година нарастват с 9,7%, а по отношение на 2016 година нарастването е с 81,4%. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че като цяло българите забогатяват, т.е. приходите им порастват по-бързо от инфлацията. Но тези данни не регистрират обстоятелството, че приходите на някои хора нарастват доста по-бързо, в сравнение с други. Но посредством тези данни всеки може да реши дали неговите приходи са нарастнали със междинното равнище за страната или с по-малко.
Работните заплати имат максимален дял от приходите на семействата - 57,2% за предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт. Увеличението на междинните приходи на човек от работни заплати за интервал от 10 години е 2,9 пъти, което е малко над междинното нарастване на общия размер на приходите. Най-голямо е нарастването на приходите от независима претовареност - с над 16% през предходната година и общо 3,4 пъти за интервал от 10 години. Оказва се, че хората, които работят за себе си, да вземем за пример фризьори и майстори, подвигат най-вече приходите си. Докато при тези, които работят на заплата, междинното нарастване е по-малко. Делът на приходите от независима претовареност от общия размер на приходите на семействата в страната нараства през последните години и доближава 7,4 на 100. Но делът на тези приходи остава доста под равнището на приходите от заплати и пенсии.
Доходите от пенсии приблизително на човек са нарастнали 2,9 пъти за интервал от 10 години. Пенсиите образуват 29,3 на 100 от всички приходи на семействата. Като към пенсиите прибавим изплащаните компенсации за безработица, фамилните добавки за деца и другите компенсации и помощи се оказва, че 31 на 100 от всички приходи на семействата в страната идват от държавния бюджет.
Българите през годините ядат все по-малко самун и картофи, демонстрират данни на Националния статистически институт. За сметка на това се усилва потреблението на месо и зеленчуци. През предходната година понижава потреблението на самун и тестени произведения - с 1,8 кг на човек, и на картофи - с 0,1 кг. Всеки човек е изял приблизително по 67,3 кг самун и тестени произведения за година.
Същевременно потреблението на зеленчуци и на месо нараства с по 0,6 кг. В резултат всеки човек е изял приблизително по 76,8 кг зеленчуци и по 41 кг месо за година. Увеличава се потреблението и на плодове, само че при тях смяната е по-малка.
С повишаване на приходите на хората трапезата им става по-разнообразна и се стремят към по-здравословно хранене. Затова нараства потреблението на зеленчуци. Същевременно с нарастването на приходите хората стартират да си разрешават да употребяват повече храни и питиета, които преди този момент са ограничавали. През предходната година най-голямо нарастване има при потреблението на безалкохолни питиета - приблизително с 9,4 литра, на алкохолни питиета - с 1,7 литра на човек за година.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ