З вънецът – символът на българския парламентаризъм, има своя история.

З вънецът – признакът на българския парламентаризъм, има своя история. Как се е появил на председателската маса? Всичко се случва преди 142 години във Велико Търново, споделя.

По устав със звънец се открива и закрива всяко съвещание на Народното събрание. Появата му има своята забавна история и тя е документирана в музей „ Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново.

Всичко се е случило на първите съвещания на първото заседание след Освобождението .

„ Той не е бил очакван като признак на събранието. Но още през втория, третия ден дебатите се разгорещили и ръководителят Антим Първи не е могъл да въдворява ред. Праща разсилният и той от близкото турско учебно заведение го взема”, споделя Иван Църов – шеф на Регионален исторически музей във Велико Търново.

Така учебният звънец става парламентарен. Първият парламентарен звънец у нас е създаден преди три века – през 1742 година

„ На него има текст на фарси (персийски) ,

който дава лиричен вид. Този, който го е изработил, споделя: „ Прости, Боже, мен – раба земен, за моите грехове. И ти, който четеш това – моли се за моите грехове”.

Въобще, доста поетично и забавно. Хубав е, с забавни украси. Истинско произведение на бижутерското изкуство”, счита Църов.

След преместването на Народното събрание от Велико Търново в София функционалността на звънеца е друга. „ Той е спретнат в читалище „ Надежда”. Използван е в разнообразни постановки и по този начин до 1985 година, когато е основан Музей „ Възраждане и Учредително събрание”, изясни Църов.