З ейнала дупка остава на малък остров в Тихия океан,

З ейнала дупка остава на дребен остров в Тихия океан, откакто американските военни правят нуклеарен гърмеж с мощ 18 килотона през 1958 година, прочут като теста „ Cactus “.

След детонацията на остров Рунит в Маршаловите острови военните запълват кратера със нечиста почва и парчета, създавайки „ гробница “ от нуклеарни боклуци, известна през днешния ден като Купола Рунит (Runit Dome).

Почти 50 години след построяването на купола специалистите са загрижени, че пукнатини в бетонното покритие на радиоактивното хранилище демонстрират какъв брой уязвим е обектът по отношение на покачващото се морско ниво, което настава към крайбрежията на тесния остров.

Куполът с широчина 115 метра, построен сред 1977 и 1980 година като част от военни старания за разчистване, се намира над повече от 120 000 тона материали, нечисти от американските нуклеарни проби в атола Еневетак, в това число смъртоносни количества плутоний.

Куполът е бил умислен като краткотрайно решение за предпазване на материалите, останали след нуклеарните проби, някои от които са надвишавали мощността на бомбите над Хирошима и Нагасаки до 1000 пъти.

Но от построяването му насам подпочвени води са проникнали в кратера, който няма защитна обшивка, а под него има пласт от шуплест коралов седимент. Засега това е главният източник на течове, само че има опасения, че частите на купола, които би трябвало да останат над морското ниво, няма да се задържат над водата още дълго.

През 2020 година, след огромен отчет на Los Angeles Times, специалистът по морска радиоактивност от Института „ Уудс Хол “ Кен Бюселър показва, че радиоактивните течове от Купола Рунит към този момент са „ релативно дребни “, в изявление за списанието на института.

„ Докато плутоният остава на място под купола, той няма да бъде огромен нов източник на радиация за Тихия океан “, споделя Бюселър пред журналиста Евън Лубофски от Los Angeles Times.

„ Но доста зависи от бъдещото повишаване на морското ниво и от това по какъв начин неща като стихии и сезонни високи приливи въздействат върху придвижването на водата в и отвън купола. В момента това е дребен източник, само че би трябвало да го следим по-редовно, с цел да разберем какво се случва и да предоставяме данните непосредствено на засегнатите общности в района “, прибавя той.

Химикът от Колумбийския университет Ивана Николич-Хюз взе участие в продължаващи проучвания върху устойчивото замърсяване на Маршаловите острови след нуклеарните проби и неотдавна декларира пред журналиста Кайл Еванс от Австралийската радиоразпръсквателна корпорация, че персонално е видяла пукнатините в купола, до момента в който е вземала почвени проби на острова през 2018 година

В своите проучвания Николич-Хюз открива нараснали равнища на радиация и обилни количества от пет радионуклида в почвени проби от острова отвън купола.

Това може да е доказателство, че нуклеарната „ гробница “ протича – въпреки че може да е и резултат от безредния темперамент на почистващите действия, при които доста количество боклуци също е било изхвърлено в лагуната.

Какъвто и да е казусът, съществуването на плутоний-239, съставен елемент на нуклеарните оръжия, който остава рисков повече от 24 000 години, поражда съществени опасения по отношение на уязвимостта му към покачващото се морско ниво и климатичните промени.

„ Като се има поради, че морското ниво се повишава и има индикации, че бурите се усилват, се тормозим, че целостта на купола може да бъде застрашена. Рунит се намира на към 20 благи (32 километра) от мястото, където живеят хората, а те употребяват лагуната, тъй че последствията могат да бъдат опустошителни “, споделя Николич-Хюз пред Еванс.

През 2024 година Националната лаборатория „ Пасифик Нортуест “ към Министерството на енергетиката на Съединени американски щати организира проучване за евентуалните въздействия на климатичните промени върху обекта Купола Рунит, като открива, че щормовите талази и последователното повишаване на морското ниво в действителност ще бъдат главният фактор за разпространяването на радионуклиди в атола.

По-голямата част от остров Рунит се намира едвам на 2 метра над морското ниво. Погледнато от горната страна, елементарно може да се си показа какъв резултат би имал единствено 1 метър в допълнение повишаване на водата върху атола и рушащата се нуклеарна „ гробница “ на остров Рунит. Това е равнището на повишаване на морското ниво, което климатолозите предвиждат за Маршаловите острови до 2100 година

Николич-Хюз и нейният сътрудник откривател Харт Рапапорт към този момент са призовавали Съединените щати да поемат отговорност за вярното разчистване на нуклеарните боклуци на островите като част от гарантирането на безвредно бъдеще за жителите на Маршаловите острови.

Както съобщи специфичният докладчик на Организация на обединените нации Паула Гавирия Бетанкур още през 2024 година:

„ Наследството от нуклеарните проби и военното отчуждаване на земя от непозната мощ е разселило стотици поданици на Маршаловите острови в продължение на генерации, до момента в който неподходящите последствия от климатичните промени заплашват да разселят още хиляди “.