100 години диктатури в Русия – безсмислени и безмилостни
Юрий Пивоваров, Ехото на Москва
„ Научната идея за тирания не значи нищо друго с изключение на власт, която е неограничена, без никакви закони и безусловно никакви правила, неограничена, учредена на директно принуждение “
V.I. Ленин
Както преди 100 години, Русия и през днешния ден е тирания.
Описанието на диктатурата, което е обещано по време на XI конгрес на РКП (б) (1922 г.) от Григорий Зиновиев, изцяло дава отговор на сегашната обстановка: „... Ние имаме монопол на законността, отказахме политическата независимост на нашите съперници. Не разрешаваме да съществуват легално тези, които настояват, че се конкурират с нас... Диктатурата... е доста грубо нещо. Затова, не може да има успеха над диктатурата..., без да се пречупи гръбнака на всички съперници на тази тирания. "
Адекватно изложение на същността на (болшевишката) тирания може да се откри и в писанията на Роза Люксембург. Това изложение е настоящо и през днешния ден: „ С потъпкването на свободния политически живот в цялата страна... животът... неизбежно застива от ден на ден и повече. Без свободни избори, без неограничена независимост на печата и събранията, без да има свободен конфликт на мненията животът замира във всички публични институции, става единствено сходство на живот, в който единствено бюрокрацията остава деен детайл... И по този начин, това е диктатурата на кликата, безусловната тирания... на шепа политици. "
Удивително тъкмо, намерено и цинично изяснява параметрите на диктатурата (болшевишката) един от нейните дейни строители (Зиновиев). Един коренен задграничен болшевик (Люксембург) приказва не по-малко тъкмо за диктатурата.
Но всичко това може да е нещо, обвързвано с отминали времена. А ето, че през днешния ден то се чете като пресен политически разбор на актуалната съветска реалност.
***
Някога, на IV конгрес на националните депутати на Съюз на съветските социалистически републики (декември 1990 г.), външният министър Едуард Шеварднадзе предизвестява в своето зрелищно писмо за оставка:
„ Идва тирания “
Тогава, за благополучие, това беше предотвратено. Предупреждението на политика обаче се сбъдна. Приблизително, може би, 15 години по-късно, имаше явни признаци за определяне на тирания. Днес (изминаха още към петнадесет години) тя е в разцвета си и „ пречупи гръбнака “ както на вътрешните, по този начин и на външните съперници. И още веднъж резултатът от тази кипяща активност е „ замирането на живота “. „ Не разрешаваме на тези, които настояват, че се конкурират с нас, да съществуват законно “ (Зиновиев). И няма „ свободни избори,... независимост на печата и събранията..., свободен конфликт на мненията” (Люксембург).
Две седмици откакто болшевиките завзеха властта в Петроград, Максим Горки написа: „ Ленин, Троцки и клакьорите към този момент са изумени от смъртоносната отрова на властта, удостоверение за което е позорното им отношение към свободата на словото, личността и всички тези права, за чието празненство се бори демокрацията”. Заменете " Ленин, Троцки " с имената на водачите на сегашната тирания и още веднъж ще прочетете пресен и съответен политологичен разбор.
***
Между другото - къде и кои са водачите на актуалната съветска народна власт? Кой е погубен (Немцов), кой е в пандиза (Навални), кой е в заточение (Ходорковски, който към този момент изтегли „ десятката “)...
Демократическото поле е изчистено. Диктатурата, откритата " изцяло и за непрекъснато: дълго време " зорко следи всички вероятни съперници и бързо, по прелиминарен ред им откъсва главите.
В същото време не може да не се означи известна мекост в тази тирания. Тя сервилно позволява хора, които всяват разкол, (предимно „ задгранични сътрудници “) във външния свят на страната. Портата към момента не е изцяло затворена. Понякога диктатурата си разрешава да наподобява хуманна.
Това качество на диктатурата се подценява от нейните съперници. Те не осъзнават, че към момента живеят в по този начин да се каже веганско време. Лозунгът и лайтмотивът в активността на диктатурата е фразата от творбата „ Кръгът на първия “ (Солженицин), която произнася Сталин, по тази причина ще я изтъквам с грузински акцент: „ Ще отидем по-далеч, ще засадим още повече”. Не се колебая, че ще го създадат.
И това не е следващото нарушаване на постсоциалистическата правда, а органично изискване за съществуването на тирания. За да живее и просперира, тя
има потребност от от ден на ден жертви
И кръгът им би трябвало непрестанно да се уголемява.
***
Сто години! След толкоз доста жертви, толкоз доста старания, след самоосвобождение в края на 20 век, да се върнем още веднъж в тоталитарната клетка! Е, става известно, че Александър Солженицин е прав: „ Може би, в случай че Русия беше живяла в тоталитарни системи, а в демократичните 8 месеца през 1917 година претърпя голям срив, тогава – аз не споделям, просто запитвам: може би би трябвало да се признае, че еволюционното развиване на страната ни от една властническа форма към друга ще бъде за нея по-естествено, по-плавно и безболезнено за нея” (написано през 1968 г.)?
И половин век по-късно един от актуалните мислители, един от най-проницателните политолози ще напише: „ Русия след Путин, с огромна възможност, откакто е претърпяла по-малък или по-голям ужас и разтърсване, или ще се разпадне, или ще се върне към предходния си автократичен коловоз, закрепен с желязната ръка на нов лидер, трансформирал се от революционния Павел в реакционния Савл” (Владимир Пастухов).
Отново звучи маршът на заровената съветска независимост: Няма изплъзване от „ автократичния коловоз”. И това чуваме от най-достойните и най-умните хора. От тези, чиито експертни знания са неоспорими.
***
Да, някак си всичко е безнадеждно: както сегашната история (от тирания към диктатура), по този начин и вярванията на нашите най-мъдри хора (Русия постоянно се връща към автократичния си коловоз). Не съм го измислил, някой различен изобретателно назова актуалния съветски режим арестократия. Поредната историческа нощ се спусна над страната. Този мрак е съвършен за правене на личен бизнес - от безконтролното плячкосване на националното благосъстояние до задушаването на свободата на мисълта, на персоналната самодейност и самостоятелното деяние.
***
Тук може да избухне война. И тогава няма да е належащо да се обиждате от съперниците, да се сърдите на съперниците.
Пуснахме войната в нашата къща
Ние неенергично се противопоставяхме на нападателната изразителност и нападателните дейности на съветските управляващи. В предвоенни и военни условия тази власт (диктатура) ще получи спомагателни благоприятни условия за вътрешна самореализация - усилване на терора, към този момент в " всеобщи " (по думите на Ленин) мащаби.
И още веднъж Александър Галич моли към нашата съвест, разсънва у нас срама: „ Граждани, Отечеството е в заплаха! Нашите танкове са в непозната земя... “. Ще чуят ли сънародниците тези проницателни думи? Или в „ копнежа за самоубийство “ ще одобрят чинно това, което се случва “ (Анна Ахматова)?
***
Невъзможно е да се съгласим, че страната ни е обречена на диктатури (а това е извънредно по-жестоко от всякакво „ самодържество “). Много е мъчно, несъмнено, рационално да се обоснове тяхната последователност. Но любовта и уважението към родината не ни разрешават да се съгласим с императива на безнадеждността.
Този идеалистичен светоглед е „ стълбът и опората “ на нашата вяра.
Днес не виждам учредения за „ справедлив “ оптимизъм. Твърденията, че в някое далечно бъдеще всичко ще се подреди, считам за безотговорни.
Превод: Faktor.bg
„ Научната идея за тирания не значи нищо друго с изключение на власт, която е неограничена, без никакви закони и безусловно никакви правила, неограничена, учредена на директно принуждение “
V.I. Ленин
Както преди 100 години, Русия и през днешния ден е тирания.
Описанието на диктатурата, което е обещано по време на XI конгрес на РКП (б) (1922 г.) от Григорий Зиновиев, изцяло дава отговор на сегашната обстановка: „... Ние имаме монопол на законността, отказахме политическата независимост на нашите съперници. Не разрешаваме да съществуват легално тези, които настояват, че се конкурират с нас... Диктатурата... е доста грубо нещо. Затова, не може да има успеха над диктатурата..., без да се пречупи гръбнака на всички съперници на тази тирания. "
Адекватно изложение на същността на (болшевишката) тирания може да се откри и в писанията на Роза Люксембург. Това изложение е настоящо и през днешния ден: „ С потъпкването на свободния политически живот в цялата страна... животът... неизбежно застива от ден на ден и повече. Без свободни избори, без неограничена независимост на печата и събранията, без да има свободен конфликт на мненията животът замира във всички публични институции, става единствено сходство на живот, в който единствено бюрокрацията остава деен детайл... И по този начин, това е диктатурата на кликата, безусловната тирания... на шепа политици. "
Удивително тъкмо, намерено и цинично изяснява параметрите на диктатурата (болшевишката) един от нейните дейни строители (Зиновиев). Един коренен задграничен болшевик (Люксембург) приказва не по-малко тъкмо за диктатурата.
Но всичко това може да е нещо, обвързвано с отминали времена. А ето, че през днешния ден то се чете като пресен политически разбор на актуалната съветска реалност.
***
Някога, на IV конгрес на националните депутати на Съюз на съветските социалистически републики (декември 1990 г.), външният министър Едуард Шеварднадзе предизвестява в своето зрелищно писмо за оставка:
„ Идва тирания “
Тогава, за благополучие, това беше предотвратено. Предупреждението на политика обаче се сбъдна. Приблизително, може би, 15 години по-късно, имаше явни признаци за определяне на тирания. Днес (изминаха още към петнадесет години) тя е в разцвета си и „ пречупи гръбнака “ както на вътрешните, по този начин и на външните съперници. И още веднъж резултатът от тази кипяща активност е „ замирането на живота “. „ Не разрешаваме на тези, които настояват, че се конкурират с нас, да съществуват законно “ (Зиновиев). И няма „ свободни избори,... независимост на печата и събранията..., свободен конфликт на мненията” (Люксембург).
Две седмици откакто болшевиките завзеха властта в Петроград, Максим Горки написа: „ Ленин, Троцки и клакьорите към този момент са изумени от смъртоносната отрова на властта, удостоверение за което е позорното им отношение към свободата на словото, личността и всички тези права, за чието празненство се бори демокрацията”. Заменете " Ленин, Троцки " с имената на водачите на сегашната тирания и още веднъж ще прочетете пресен и съответен политологичен разбор.
***
Между другото - къде и кои са водачите на актуалната съветска народна власт? Кой е погубен (Немцов), кой е в пандиза (Навални), кой е в заточение (Ходорковски, който към този момент изтегли „ десятката “)...
Демократическото поле е изчистено. Диктатурата, откритата " изцяло и за непрекъснато: дълго време " зорко следи всички вероятни съперници и бързо, по прелиминарен ред им откъсва главите.
В същото време не може да не се означи известна мекост в тази тирания. Тя сервилно позволява хора, които всяват разкол, (предимно „ задгранични сътрудници “) във външния свят на страната. Портата към момента не е изцяло затворена. Понякога диктатурата си разрешава да наподобява хуманна.
Това качество на диктатурата се подценява от нейните съперници. Те не осъзнават, че към момента живеят в по този начин да се каже веганско време. Лозунгът и лайтмотивът в активността на диктатурата е фразата от творбата „ Кръгът на първия “ (Солженицин), която произнася Сталин, по тази причина ще я изтъквам с грузински акцент: „ Ще отидем по-далеч, ще засадим още повече”. Не се колебая, че ще го създадат.
И това не е следващото нарушаване на постсоциалистическата правда, а органично изискване за съществуването на тирания. За да живее и просперира, тя
има потребност от от ден на ден жертви
И кръгът им би трябвало непрестанно да се уголемява.
***
Сто години! След толкоз доста жертви, толкоз доста старания, след самоосвобождение в края на 20 век, да се върнем още веднъж в тоталитарната клетка! Е, става известно, че Александър Солженицин е прав: „ Може би, в случай че Русия беше живяла в тоталитарни системи, а в демократичните 8 месеца през 1917 година претърпя голям срив, тогава – аз не споделям, просто запитвам: може би би трябвало да се признае, че еволюционното развиване на страната ни от една властническа форма към друга ще бъде за нея по-естествено, по-плавно и безболезнено за нея” (написано през 1968 г.)?
И половин век по-късно един от актуалните мислители, един от най-проницателните политолози ще напише: „ Русия след Путин, с огромна възможност, откакто е претърпяла по-малък или по-голям ужас и разтърсване, или ще се разпадне, или ще се върне към предходния си автократичен коловоз, закрепен с желязната ръка на нов лидер, трансформирал се от революционния Павел в реакционния Савл” (Владимир Пастухов).
Отново звучи маршът на заровената съветска независимост: Няма изплъзване от „ автократичния коловоз”. И това чуваме от най-достойните и най-умните хора. От тези, чиито експертни знания са неоспорими.
***
Да, някак си всичко е безнадеждно: както сегашната история (от тирания към диктатура), по този начин и вярванията на нашите най-мъдри хора (Русия постоянно се връща към автократичния си коловоз). Не съм го измислил, някой различен изобретателно назова актуалния съветски режим арестократия. Поредната историческа нощ се спусна над страната. Този мрак е съвършен за правене на личен бизнес - от безконтролното плячкосване на националното благосъстояние до задушаването на свободата на мисълта, на персоналната самодейност и самостоятелното деяние.
***
Тук може да избухне война. И тогава няма да е належащо да се обиждате от съперниците, да се сърдите на съперниците.
Пуснахме войната в нашата къща
Ние неенергично се противопоставяхме на нападателната изразителност и нападателните дейности на съветските управляващи. В предвоенни и военни условия тази власт (диктатура) ще получи спомагателни благоприятни условия за вътрешна самореализация - усилване на терора, към този момент в " всеобщи " (по думите на Ленин) мащаби.
И още веднъж Александър Галич моли към нашата съвест, разсънва у нас срама: „ Граждани, Отечеството е в заплаха! Нашите танкове са в непозната земя... “. Ще чуят ли сънародниците тези проницателни думи? Или в „ копнежа за самоубийство “ ще одобрят чинно това, което се случва “ (Анна Ахматова)?
***
Невъзможно е да се съгласим, че страната ни е обречена на диктатури (а това е извънредно по-жестоко от всякакво „ самодържество “). Много е мъчно, несъмнено, рационално да се обоснове тяхната последователност. Но любовта и уважението към родината не ни разрешават да се съгласим с императива на безнадеждността.
Този идеалистичен светоглед е „ стълбът и опората “ на нашата вяра.
Днес не виждам учредения за „ справедлив “ оптимизъм. Твърденията, че в някое далечно бъдеще всичко ще се подреди, считам за безотговорни.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ