Юноши обсъждат със свои връстници проблемите на обществото
Юноши разискват със свои връстници проблемите на обществото и оферират решения. Искат единствено гласът им да бъде чут от възрастните. Това става в клубове на УНИЦЕФ в учебните заведения.
Не всеки е подготвен да чуе мнението на един юноша на 16 години да вземем за пример. Защото към момента всички го възприемат като дете или по-зле - като проблем. А те имат какво да ни кажат. Затова провеждат клубове и работилници в учебни заведения из цялата страна. За в този момент единствено 15, само че упоритостта е да има такива на всички места.
Жаклин Цочева - УНИЦЕФ: Нуждата от такива клубове беше разпозната, с помощта на едно проучване, което направихме дружно с Българска национална телевизия - " Моят глас е значим ", в което близо 7000 девойки и момчета от цяла България показаха своето мнение по основни тематики, които ги вълнуват - една от тях беше, че имат потребност от това да поддържат връзка по-добре дружно, отвън цифровата среда.
Там те - юношите приказват за проблемите и опциите пред младите,а своята работа в клубовете снимат като филмчета с послания.
Лидия Сугерова - ученичка в 12 клас: Тази година да вземем за пример работихме по тематики, които са свързани тъкмо с експанзията, с дискриминирането, с това децата да нямат глас, да вземем за пример когато става въпрос за опазване на здравето. Ето такива значими неща, които в действителност хората мислят, че засягат основно възрастните хора.
Именно младежите сред 10 и 19 години са по-склонни към поемането на опасности и към пристрастяването към положителни или неприятни привички и то до момента в който търсят своя метод за самоутвърждаване. За да обсъдят тези трендове от УНИЦЕФ ще дадат среща на юношите и родителите, на учителите и специалистите.
Жаклин Цочева - УНИЦЕФ: Искаме да сложим младежите в центъра на разговора, да променим говоренето за тях и да ги сложим в центъра на държавните политики.
Лидия Сугерова - ученичка в 12 клас: Моето обръщение е това, че би трябвало децата в действителност да бъдат чути, тъй като всички имаме какво да кажем.
Не всеки е подготвен да чуе мнението на един юноша на 16 години да вземем за пример. Защото към момента всички го възприемат като дете или по-зле - като проблем. А те имат какво да ни кажат. Затова провеждат клубове и работилници в учебни заведения из цялата страна. За в този момент единствено 15, само че упоритостта е да има такива на всички места.
Жаклин Цочева - УНИЦЕФ: Нуждата от такива клубове беше разпозната, с помощта на едно проучване, което направихме дружно с Българска национална телевизия - " Моят глас е значим ", в което близо 7000 девойки и момчета от цяла България показаха своето мнение по основни тематики, които ги вълнуват - една от тях беше, че имат потребност от това да поддържат връзка по-добре дружно, отвън цифровата среда.
Там те - юношите приказват за проблемите и опциите пред младите,а своята работа в клубовете снимат като филмчета с послания.
Лидия Сугерова - ученичка в 12 клас: Тази година да вземем за пример работихме по тематики, които са свързани тъкмо с експанзията, с дискриминирането, с това децата да нямат глас, да вземем за пример когато става въпрос за опазване на здравето. Ето такива значими неща, които в действителност хората мислят, че засягат основно възрастните хора.
Именно младежите сред 10 и 19 години са по-склонни към поемането на опасности и към пристрастяването към положителни или неприятни привички и то до момента в който търсят своя метод за самоутвърждаване. За да обсъдят тези трендове от УНИЦЕФ ще дадат среща на юношите и родителите, на учителите и специалистите.
Жаклин Цочева - УНИЦЕФ: Искаме да сложим младежите в центъра на разговора, да променим говоренето за тях и да ги сложим в центъра на държавните политики.
Лидия Сугерова - ученичка в 12 клас: Моето обръщение е това, че би трябвало децата в действителност да бъдат чути, тъй като всички имаме какво да кажем.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ