Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест
Юнко Табей е японска алпинистка, първата жена, която доближава върха Еверест - достижение, което реализира на 16 май 1975 година Тя е и първата жена, която изкачва най-високите точки на всички континенти, известни като „ седемте върха “.
Юнко Истибаши е родена на 22 септември 1939 година в дребен аграрни град в префектура Фукушима. Израснала в огромно семейство със седем деца, Юнко е считана за дребна и нежна, неспособна да се оправя сама в доста връзки. В страна, травмирана от война и беднотия, може би не е изненадващо, че Юнко намира мощ и ентусиазъм от природата. Нейният интерес към алпинизма поражда от експедиция за катерене още в ученическите ѝ години - откакто е взета от преподавател за поход в планината Назу в Национален парк Никко (тогава Юнко е едвам на 10 години) тя остава очарована и се влюбва в планинската магия. Макар че първото нанагорнище има поразително психическо влияние върху нея, тя осъзнава нуждата да се стреми към висше обучение и да откри уважавана работа в бедната, консервативна Япония. Изучава британска и американска литература и постоянно се изкачва в планината сред образователните занимания.
След като се дипломира през 1962 година, тя се причислява към няколко планински групи, търсейки съидейници за катерене и благоприятни условия за експедиции. Тези групи са формирани най-вече от мъже, а ентусиазмът на Юнко постоянно се възприема (особено от по-младите измежду тях) като опция и предпочитание от нейна страна за търсене на брачен партньор, а не сътрудници за планински завършения.
Въпреки че постоянно среща недоумение, Юнко необезсърчено продължава да учи върховете на Япония. Работи дълги часове като редактор на научно списание и понякога преподава уроци по пиано и британски, с цел да финансира скъпото си занимание. Към средата на шейсетте години тя съумява да преодолее всички най-високи японски планини, в това число Фуджи.
В този интервал по време на рисково нанагорнище на планината Танигава, тя среща и своя брачен партньор – известният алпинист Масанобу Табей. Макар майка ѝ да не утвърждава брак с мъж, който не е посещавал университет и няма устойчиво обучение, Юнко намира в негово лице любящ сътрудник, който споделя пристрастеността ѝ и я поддържа, когато години по-късно тя взема решение да се откаже от работата си, с цел да се концентрира върху алпинизма (двамата имат две деца щерка - Норико и наследник - Шиня).
През 1969 година Юнко основава клуб „ Йоши-Тохан “ единствено за дами, чието мото е „ Да отидем на отвъдморска експедиция сами “.
По това време дамите в Япония се смятат за по-подходящи за домашната сфера, постоянно са подценявани даже на работното място, назначавани най-вече за секретарски и помощни функции. Сред това общество необикновената група постоянно среща рецензия и се бори интензивно да откри спонсори за активността си. Готова да преследва фантазиите си все пак, Юнко Табей води своя клуб на няколко изкачвания, в това число първото такова единствено от дами до Анапурна III, в Непал. Редица фактори вършат експедицията изключително предизвикателна – температурите са толкоз ниски, че камерите се повреждат, напредването е тежко, а алпинистите се двоумят да признаят височинна болест и потребността от по-бавно движение. Въпреки всички усложнения, групата съумява да стигне върха на планината, а Юнко и екипът ѝ влизат в историята.
“ Тя още веднъж записва името си в историята, когато през 1975 година на 35-годишна възраст и с двегодишна щерка вкъщи, става първата жена, покорила Еверест - най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници в Азия и на Земята. ”
След експедицията на Анапурна, Юнко и нейният клуб неведнъж се обръщат към непалското държавно управление за позволение да се изкачат на Еверест, само че разнообразни фактори и компликации при обезпечаването на финансиране, води то това, че клубът би трябвало да изчака пет години. В края на краищата цялата група потегля напролет на 1975 година и едвам не е убита от лавина. Все отново всички са избавени от техните шерпи и макар че би трябвало да спре за няколко дни, Юнко и нейният шерп въпреки всичко доближават върха – датата е 16 май. Получавайки спонсорство в последната минута от японски ефирен канал и вестник, Юнко скоростно добива все по-голяма известност.
“Тя основава нов връх през 1992 година, когато става първата жена, изкачила най-високите върхове на всичките седем континента - в това число Килиманджаро, Денали и Винсън в Антарктика. ”
През 2000 година се връща в университета за следдипломна подготовка по екология - разтревожена от типа на туризма, който се развива към Еверест и се занимава с проблемите с боклуци в планината. След дипломирането си става шеф на Himalayan Adventure Trust на Япония - организация, която работи на международно равнище за опазване на планинската среда.
Юнко Табей е диагностицирана с рак през 2012 година, само че това не я стопира да се катери и да преследва фантазията си да покорява планини във всяка страна - „ Никога не съм желала да спра да изкачвам ", споделя тя в едно изявление „ и в никакъв случай няма да го желая. " През лятото на 2016 година тя води група младежи, наранени от бедствието във Фукушима, на експедиция до планината Фуджи – това е и последното ѝ планинско премеждие. Юнко умира през ноември същата година.
В последното си изявление вдъхновяващата Юнко Табей споделя какво я стимулира да продължава с алпинизма: „ Това е по този начин, тъй като обичам планините. Харесва ми да вървя, където не съм била преди. Затова се поканвам да се кача на всички най-високи върхове във всички страни по света. Сега съм на 76 години и съм изкачила най-високите върхове на 76 страни. Аз пострадвам от рак, само че бих желала да продължа по моя път и да подчинявам планините. “
“На въпроса какъв съвет би си дала, в случай че можеше да се върне обратно във времето като дете, тя дава отговор: „ Не се предавай. Продължавай търсенето си. “ ”
Юнко Истибаши е родена на 22 септември 1939 година в дребен аграрни град в префектура Фукушима. Израснала в огромно семейство със седем деца, Юнко е считана за дребна и нежна, неспособна да се оправя сама в доста връзки. В страна, травмирана от война и беднотия, може би не е изненадващо, че Юнко намира мощ и ентусиазъм от природата. Нейният интерес към алпинизма поражда от експедиция за катерене още в ученическите ѝ години - откакто е взета от преподавател за поход в планината Назу в Национален парк Никко (тогава Юнко е едвам на 10 години) тя остава очарована и се влюбва в планинската магия. Макар че първото нанагорнище има поразително психическо влияние върху нея, тя осъзнава нуждата да се стреми към висше обучение и да откри уважавана работа в бедната, консервативна Япония. Изучава британска и американска литература и постоянно се изкачва в планината сред образователните занимания.
След като се дипломира през 1962 година, тя се причислява към няколко планински групи, търсейки съидейници за катерене и благоприятни условия за експедиции. Тези групи са формирани най-вече от мъже, а ентусиазмът на Юнко постоянно се възприема (особено от по-младите измежду тях) като опция и предпочитание от нейна страна за търсене на брачен партньор, а не сътрудници за планински завършения.
Въпреки че постоянно среща недоумение, Юнко необезсърчено продължава да учи върховете на Япония. Работи дълги часове като редактор на научно списание и понякога преподава уроци по пиано и британски, с цел да финансира скъпото си занимание. Към средата на шейсетте години тя съумява да преодолее всички най-високи японски планини, в това число Фуджи.
В този интервал по време на рисково нанагорнище на планината Танигава, тя среща и своя брачен партньор – известният алпинист Масанобу Табей. Макар майка ѝ да не утвърждава брак с мъж, който не е посещавал университет и няма устойчиво обучение, Юнко намира в негово лице любящ сътрудник, който споделя пристрастеността ѝ и я поддържа, когато години по-късно тя взема решение да се откаже от работата си, с цел да се концентрира върху алпинизма (двамата имат две деца щерка - Норико и наследник - Шиня).
През 1969 година Юнко основава клуб „ Йоши-Тохан “ единствено за дами, чието мото е „ Да отидем на отвъдморска експедиция сами “.
По това време дамите в Япония се смятат за по-подходящи за домашната сфера, постоянно са подценявани даже на работното място, назначавани най-вече за секретарски и помощни функции. Сред това общество необикновената група постоянно среща рецензия и се бори интензивно да откри спонсори за активността си. Готова да преследва фантазиите си все пак, Юнко Табей води своя клуб на няколко изкачвания, в това число първото такова единствено от дами до Анапурна III, в Непал. Редица фактори вършат експедицията изключително предизвикателна – температурите са толкоз ниски, че камерите се повреждат, напредването е тежко, а алпинистите се двоумят да признаят височинна болест и потребността от по-бавно движение. Въпреки всички усложнения, групата съумява да стигне върха на планината, а Юнко и екипът ѝ влизат в историята. “ Тя още веднъж записва името си в историята, когато през 1975 година на 35-годишна възраст и с двегодишна щерка вкъщи, става първата жена, покорила Еверест - най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници в Азия и на Земята. ”
След експедицията на Анапурна, Юнко и нейният клуб неведнъж се обръщат към непалското държавно управление за позволение да се изкачат на Еверест, само че разнообразни фактори и компликации при обезпечаването на финансиране, води то това, че клубът би трябвало да изчака пет години. В края на краищата цялата група потегля напролет на 1975 година и едвам не е убита от лавина. Все отново всички са избавени от техните шерпи и макар че би трябвало да спре за няколко дни, Юнко и нейният шерп въпреки всичко доближават върха – датата е 16 май. Получавайки спонсорство в последната минута от японски ефирен канал и вестник, Юнко скоростно добива все по-голяма известност.
“Тя основава нов връх през 1992 година, когато става първата жена, изкачила най-високите върхове на всичките седем континента - в това число Килиманджаро, Денали и Винсън в Антарктика. ”
През 2000 година се връща в университета за следдипломна подготовка по екология - разтревожена от типа на туризма, който се развива към Еверест и се занимава с проблемите с боклуци в планината. След дипломирането си става шеф на Himalayan Adventure Trust на Япония - организация, която работи на международно равнище за опазване на планинската среда.
Юнко Табей е диагностицирана с рак през 2012 година, само че това не я стопира да се катери и да преследва фантазията си да покорява планини във всяка страна - „ Никога не съм желала да спра да изкачвам ", споделя тя в едно изявление „ и в никакъв случай няма да го желая. " През лятото на 2016 година тя води група младежи, наранени от бедствието във Фукушима, на експедиция до планината Фуджи – това е и последното ѝ планинско премеждие. Юнко умира през ноември същата година.
В последното си изявление вдъхновяващата Юнко Табей споделя какво я стимулира да продължава с алпинизма: „ Това е по този начин, тъй като обичам планините. Харесва ми да вървя, където не съм била преди. Затова се поканвам да се кача на всички най-високи върхове във всички страни по света. Сега съм на 76 години и съм изкачила най-високите върхове на 76 страни. Аз пострадвам от рак, само че бих желала да продължа по моя път и да подчинявам планините. “
“На въпроса какъв съвет би си дала, в случай че можеше да се върне обратно във времето като дете, тя дава отговор: „ Не се предавай. Продължавай търсенето си. “ ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ