Богомил РАЙНОВ | Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане
Юни, месецът в който се ражда и умира една от най-противоречивите фигури в българската просвета - Богомил Райнов. На 19 юни се навършват 96 години от рождението на създателя на многочислени монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, престъпни и шпионски романи и нашумелите им екранизации - " Инспекторът и нощта ", " Няма нищо по-хубаво от неприятното време ", " Умирай единствено в краен случай ", " Господин никой ", " Денят не си проличава по заранта ", " Тайфуни с нежни имена ", " Черните лебеди ". Без да навлизаме в политическите игри на тоталитарното време, в което живее и твори Богомил Райнов, споделяме някои от неговите думи, станали част от културното ни минало.
Описание на идеалната жена - " Такава, дето да е пряма, без да стига до неучтивост, от време на време нежна, без прекалености, спретната и привлекателна, без дразнеща суетливост, вярна без отегчителна обвързаност, въобще сдържана и не обременителна - една жена, която мъчно би ти омръзнала, тъй като не се натрапва и не злоупотребява с обичта ти. "
Цитати от " Няма нищо по-хубаво от неприятното време ":
" Щастливата случайност не е въпрос на шанс, а на очакване: тя постоянно идва, в случай че умееш задоволително дълго да чакаш. "
" Човек постоянно среща хора, извънредно интелигентни и опитни в специалността си, които щом излязат от нейните рамки, внезапно се оказват посредствени до неспособност. "
" Това е неприятното на дългата връзка с един човек, че с течение на времето стартира да ти чете мислите. Такива като нас би трябвало да заобикалят дългите връзки. "
" Това е положителната страна на скептицизма, че и дребните триумфи ти носят наслада. "
" Да накараш един човек да проговори в даден момент е мъчно, само че още по-трудно е да го накараш да мълчи дълготрайно време. "
" Равностойния съперник постоянно се усеща, тъй като на часа забелязваш някои общи черти на мисъл и деяние сред себе си и другия. "
" Лошото е, че един най-малък риск, когато стартира да се поема неведнъж, престава да бъде най-малък. "
" От опит знам, че на мрачно се мисли по-добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя уединено с теб самия, доколкото човек въобще може да бъде уединено измежду глутницата на виденията и на страховете. "
Снимки: bogomilraynov.penko.ru
