Юлиян Михов: Грешката на собствениците на клубове в българския футбол е неразбирането, че това е бизнес
Юлиян Михов е шеф бизнес развиване Югоизточна Европа в ПрайуотърхаусКупърс. Магистър по право, има дълготраен опит в региона на спортното право, данъчно облагане и системата на клубно лицензиране на професионалните футболни клубове. Той проучва пред " Дневник " обстановката в професионалните клубове в българския футбол, положението им на база оповестените годишни финансови доклади и показа визията си за това по какъв начин те би трябвало да се развиват, в случай че желаят да са устойчиви и да имат триумфи. Ключът съгласно него е в това притежателите да схванат, че професионалният футбол е бизнес и че инвестицията им не може да се възвърне за една година.
Г-н Михов, какви са главните заключения от годишните финансови доклади на футболните клубове от Първа лига, оповестени в Търговския указател?
- Затвърждава се наклонността, че там, където се работи въз основа на професионалнo квалифициран бизнес проект и е налице нужната корпоративна конструкция, стартират да се виждат ясно позитивни резултати. Пример за това е " Лудогорец ". Усилията, които този клуб поставя с изключение на на футболния терен, а и в цялостното си развиване, стартират да дават резултати.
Прави усещане,че с обявяване на финансовите резултати някои сполучливо спотаявани до в този момент секрети, стават обществено притежание, а точно, че огромна част от клубовете се устоят с помощта на заемни средства, предоставени им от банки, от техните мажоритарни акционери или свързани с тях лица.
И там, където липсва или предпочитание, или познание и умеене да се работи в генериране на доходи и отнасяне на футбола като бизнес, стартират да кристализират финансовите усложнения и неспазване на главните правила, заложени в Правилника на УЕФА за клубно лицензиране и финансов феърплей. Те изискват клубовете да балансират приходната и разходната част на своите бюджети и да не позволяват да харчат повече, в сравнение с могат сами да генерират.
В повече от одобрените в Европа футболни шампионати приходната част на професионалните футболни клубове предпочитано се образува от медийни права, пари от спонсори и от продажба на входни билети. За тези клубове, въпреки и основни по мярка, приходите, предоставени от УЕФА за присъединяване в евротурнири или на правилото на солидарността, нямат огромна тежест във образуването на бюджетите. В България нещата са много по-различни. У нас това перо в приходната част на водещите футболни клубове е към 23-24%. Все още много нищожен е процентът на доходи от медийни права, от продажба на билети, а още по-незначителни са приходите от продажбата на търговски продукти. През последните 1-2 години са ниски и приходите от продажба на спортни права.
Интересен е и салдото сред приходите на клубовете в България и разноските им за заплати на футболисти и треньори. Анализът на УЕФА демонстрира, че в България 51% от приходите на клубовете отиват за заплати, като към края на финансовата 2015 година се регистрира понижение. Може да се одобри, че сходно намаляване е по-скоро краткотрайно събитие, само че в случай че клубовете не съумеят да се стабилизират, то може да се трансформира и в наклонност. От друга страна, въпреки и междинните равнища на хонорари да не са доста високи, несъмнено може да се твърди, че клубовете в България харчат безразсъдно пари - в общи линии, България е измежду водачите в Европа по текучество на футболисти и треньори. Това на процедура води до същия резултат, в случай че са по-малко на брой футболистите, само че получават по-високи хонорари. А евентуално, в случай че получават по-високи хонорари, може да се чака, че дават по-качествен артикул, който да се продава на по-висока цена.
© LAP.bg
Текучеството на играчи и треньори води до разноски, каквито клубовете биха имали за по-добри играчи
Като цяло се обрисуват две трендове - една група клубове демонстрират качествено ръководство, а в друга са клубове, чиито финансови доклади подсказват, че те нямат ясна визия за развиването си и/или не ползват първокласен бизнес модел. В резултат в докладите на втората група клубове сме свидели на трупащи се загуби, които не могат да бъдат обезщетени с задоволително доходи. Това слага под подозрение съществуването на тези клубове в дълготраен проект. Ако притежателите им в един миг решат да се отдръпват, просто имаме подготвен за оповестяване в несъстоятелност клуб - безусловно на идващия ден. В това отношение е доста значима ролята на регулаторния орган БФС, с цел да не се доближава повече до такива случаи.
Може ли да се направи параленост с развиването на клубовете в сходни пазари?
- Ако създадем паралел с страни, които са със подобен по формат състезание, съизмеримо по брой население и равнище на развиване на футбола като Кипър, Хърватия, Чехия и Словакия, ще забележим огромно разграничение, което не е в интерес на България. От една страна, имаме крайността в Сърбия и Хърватия, където клубовете им образуват сред 82 и 85 на 100 от приходите си посредством продажба на футболисти. Същевременно виждаме доста добре уравновесена приходна и разходна част на бюджетите на клубовете в Кипър. Подобна е обстановката и с клубовете в прибалтийските републики (Литва, Латвия и Естония), както и в скандинавските страни, където преди всичко са по-скоро комерсиалните доходи. Това прави клубовете по-малко подвластни от прехвърлянията.
Ако се огледа сравнителната матрица, направена в отчета на УЕФА, България попада в Трета група ( " златна среда " ) по осъществени доходи на клубовете от първото равнище на футбола. За 2015 година междинен клуб от българския хайлайф е осъществил 4.2 млн. евро доходи. В реалност тази стойност е в действителност приблизително аритметично равнище на приходите. Реалните равнища на приходите от българската Първа футболна лига варират прекалено много - има клубове, които са доста над тази стойност, а има и такива, които са надалеч под нея. В тази трета група съгласно приходите на клубовете са и съизмеримите на България страни, които към този момент загатнах - Кипър, Хърватия. От една страна, това може да е знак, че клубовете ни са относително добре финансово, само че от друга, съображение за терзание е разпределението на приходите по пера в тях.
" Лудогорец " ли е клубът за образец в България?
- При " Лудогорец " стартира да дава резултат целенасочената и непрекъсната работа на управническия екип в клуба. Явно е налице добре начертана комерсиална тактика. Анализът на оповестения в Търговския указател годишен финансов доклад за 2016 година на клуба ясно демонстрира, че се усилват всички доходи, а освен тези от присъединяване в шампионатите на УЕФА. Същевременно при " Лудогорец " се следи и повишаване на разноските на клуба. Но при взор в дълбочина в доклада, ще намерим пояснение за това - част от огромните вложения на клуба от последните няколко години са направени с притеглен капитал, който би трябвало да се връща. Голяма част от разноските за 2016 година са за връщане на заеми към свързани лица и банки, в което няма нищо неправилно. Това е индикатор за положително ръководство на клуба. Същевременно се вижда отчетливо и нарастване на разноските за заплати в клуба.
Доколко е резистентен моделът на " Лудогорец " и какъв брой подвластен е клубът от наложително влизане в групите на Шампионската лига или Лига Европа освен това равнище на заплатите?
- Представянето на тима в евротурнирите е доста значимо и неслучайно клубът всяка година намерено обявява, че се интересува само от постигане на груповата фаза на клубните шампионати на УЕФА. Собствениците на клуба са си дали сметка, че в дребния пазар, на който оперират, имат лимит, който не могат да надскочат. Положителното в образеца им е, че редом с сполучливия тим те развиват всички останали съпътстващи действия, които обслужват този тим. " Лудогорец " е клубът, който знае три месеца преди края на шампионата по кое време и къде ще е подготвителният лагер, кои ще са противниците, кои футболисти ще бъдат сложени в трансферната листа. Тоест имаме планираност и предвидимост и това е първото нещо, което прави разликата с другите клубове.
Вече имахме образец по какъв начин едно ранно отпадане (срещу " Милсами " ) въздейства фрапантно на резултатите на клуба. В случая на " Лудогорец " този състезателен крах имаше отрезвяващ резултат, с цел да осъзнаят, притежатели и ръководители, че няма по какъв начин да преустановят вложенията в клуба и да чакат триумфите да продължат. От друга страна, " Лудогорец " сякаш съумя сполучливо да се оправи с предизвикването клуб, основан в доста дребен град като Разград, да завоюва благосклонност измежду феновете на футбола и в други обитаеми места в страната. Голяма част от приходите си клубът осъществя не в Разград, а в София, играейки част от домакинските си мачове от Шампионската лига и Лига Европа.
За мен ще е показателно, в случай че " Лудогорец " успее да ползва сегашния си бизнес модел и след една или две години, когато ще бъде приключено построяването на новите трибуни на " Лудогорец сцена ". Тогава клубът ще доближи момента на бизнес зрялост и ще би трябвало единствено да надгражда върху положените към този момент основи. Клубът ще знае, че всяка година би трябвало да купува по двама или трима висококачествени футболисти, да продава по един или двама на добра цена и да продължава да развива маркетинговия капацитет, който има, в това число в един миг и отвън рамките на страната. Майсторското умеене е комерсиалните експерти да пакетират и продадат, казано на диалект, този артикул.
© LAP.bg
Следващите две години ще покажат дали " Лудогорец " ще влезе в стадий на зрялост, счита Михов
Защо макар триумфите си " Лудогорец " имаше проблем с напълването на " Васил Левски " в групите на Шампионската лига предишния сезон?
- Домакинските мачове в София са индикатор какво търси публиката. Да, клубът може да си подсигурява с добра игра благосклонностите на избрана група хора, само че те към момента не са задоволително, с цел да изпълнят националния стадион поради тима от Разград. Досега клубът има шанс с жребия в груповата фаза на европейските клубни шампионати, изправяйки се против редица европейски грандове. Надявам се, че управлението на клуба не си прави илюзии, че националният стадион се изпълни единствено поради играчите на " Лудогорец ". Това, че по-голяма част от публиката на трибуните е била привлечена от звездите на " Реал " (Мадрид), " Ливърпул " или " Арсенал ", не би трябвало да е притеснително в случай че клубът си дава действителна оценка за това какви са опциите на представителния му тим и продължава да работи за привличане на нови симпатизанти. А точно – това са хора, които ще дойдат поради качествения футбол, който ще бъде игран и ще бъде техният главен мотор, с цел да са на стадиона.
© Reuters
" Лудогорец " не съумя да изпълни " Васил Левски " за мача си с " Арсенал " и разградчани би трябвало да си вземат поуките
Интересно е по какъв начин клубът ще притегли хора, в случай че заиграе семействата си от евротурнирите в Разград. Ако приемем, че ще основат доста първокачествен стадион, те ще имат сложната задача да убедят хората да платят в допълнение, с цел да пропътуват дистанцията до Разград. Надявам се, че клубът ще се поучи от грешките си от фрапантното повишение на цената на билетите за някои от домакинските си срещи от европейските клубни шампионати при първата сполучлива акция в Европа, без това да е съпроводено с повишение качеството или наличието на предлаганите услуги на стадиона.
Как може българският футбол да излезе от модела " Чичко паричко "?
- Не виждам проблем в това да има един притежател, в случай че той гледа на футбола като на бизнес начинание. Ако вземем образеца със Спас Русев, той най-малко декларативно съобщи вярната позиция - това, че той е мажоритарен притежател на " Левски ", не значи, че би трябвало самичък да устоя този клуб. Неговата работа е да избере подобаващ екип, да предложи визия за развиването на клуба и да следи тази идея да се ползва на процедура.
© LAP.bg
Според Михов притежателят на " Левски " Спас Русев е оповестил вярна позиция, че не би трябвало да се разчита единствено той да обезпечава средствата за клуба
Колкото повече има прочувствено взети решения, толкоз намесата на притежателите става очевадна. Вземете образец и с това, което се случва в последните дни в " Локомотив " (Пловдив). Медийното държание на тези хора демонстрира по какъв начин те гледат и развиват своя бизнес, в случай че изобщо го одобряват като подобен.
Първата част от смяната идва, когато те одобряват, че футболът е част от многото им бизнеси. На второ място е доста значимо в управата на клубовете да няма футболни ентусиасти, а експерти.
Защо съгласно вас българските клубове с дребни изключения се ръководят по този явно несполучлив метод?
- Личното ми мнение е, че не всички притежатели на футболни клубове в България имат осъзнато схващане, че професионалният футбол е бизнес. На второ място, не всички от тях имат финансовите благоприятни условия или знанията по какъв начин се ръководи подобен бизнес. И за жалост, сякаш част от тях нямат и желанието да се научат да го вършат. Постоянно сме очевидци на пиар прояви по какъв начин даден клуб изпраща собствен представител на обмяна на опит в огромен европейски футболен клуб, само че по-късно рядко сме видели по какъв начин тази обмяна на опит се осъществя в съответни дейности. Точно противоположното – към този момент позволени неточности и позволени недостатъци се повтарят. Липсва анализът за какво се реализира даден резултат - без значение дали е триумф или неуспех.
От къде би трябвало да тръгнат клубовете, в случай че желаят да поемат в вярната посока?
- Първото, което би трябвало да създадат притежателите, е да не помнят, че за една година могат да си върнат инвестицията във футболен клуб. Този бизнес е обвързван с високи равнища на оборотни средства, които са нужни за естественото действие на един професионален футболен клуб. Има ясна поредност в развиването на един клуб и в случай че тя не се съблюдава, няма да има триумф. Дори да има моментни проблясъци, доста скоро ще стане ясно, че това е единствено щастливо стичане на събитията, а не предписание. Спортният бизнес е привързан със протичащото се на игрището. Без първокласен артикул, не може да има развиване.
При множеството от българските клубове са налице история и обичаи, които не се експлоатират добре. Малко от клубовете работят през всички останали дни от годината с хората, които би трябвало да бъдат привлечени на стадиона, с цел да бъдат фенове на 90 минутния футболен театър. Те би трябвало да продават страстта, възприятието на почитателите от самото начало - преди и след мача. Това касае експлоатирането на всички търговски права, които те имат, популяризирането на играта и физическата интензивност на популацията, по какъв начин пълноценно и рационално да употребяват личната си база.
Професионалните футболни клубове следва да генерират позитивно отношение изобщо към футболната игра, да основават условия да се практикува тя. Това съгласно мен е едно от нещата, с което клубовете у нас не се оправят добре. Ако хората имат опция два или три пъти седмично да практикуват футбол на подобаващи терени, обезпечени им от футболния клуб, доста е евентуално тези хора да дойдат и да следят мачовете на същия този клуб като фенове. Ако стадионът, който клубът употребява за формалните си срещи, е качествено планиран и издигнат, и предлага всички улеснения, то мнозина от тези фенове на футбола ще се замислят дали ще отидат да гледат футболен мач или ще отидат на кино. И в случай че футболната продукция, показана на стадиона, е също качествена, съчетана с предходните две неща, ще имаме налице един в действителност приключен артикул, поради който хората да дойдат на стадиона и за идващия мач, без значение дали тимът е изгубил или е спечелил.
Каква е ролята на БФС в тази картина?
- Според мен в предходните години от страна на БФС са правени значително взаимни отстъпки в процеса на лицензиране на професионалните клубове. Пропуск от страна на регулаторния орган (БФС) е, че не е било доста ясно комуникирано към клубовете и цялата футболна общност, че сходни взаимни отстъпки са по-скоро жест към даден клуб. За страдание тези жестове не са подействали насърчително, а са имали отрицателен резултат. Създали са възприятие за безотговорност, породили са доста неприятен казус и чувство, че идната година това ще се повтори. УЕФА обаче няма предпочитание да прави взаимни отстъпки, в случай че те не са в действителност насърчителни и не подкрепят развиването на даден клуб и на футбола в дадена страна.
© LAP.bg
БФС е направил прекомерно доста взаимни отстъпки, счита Михов
Например, в България дълги години бяха правени взаимни отстъпки със положението на спортната инфраструктура на клубовете и тогава, когато футболният съюз отхвърли да прави повече сходни взаимни отстъпки, внезапно всички клубове скочиха против него. А БФС постъпи безусловно вярно, тъй като в случай че желае футболът да се развива и клубовете да могат да оферират първокласен артикул, то те би трябвало да се преценяват с сходен жанр условия.
Налице е и още един забранен проблем – кой следва да управлява шампионата на професионалните футболни клубове. Според мен, по-добрият вид е това да е Професионалната футболна лига (ПФЛ), а БФС следва да се концентрира върху популяризирането и развиването на футболната игра и да се грижи за всички национални обединения. В страните, където има ясно разделяне на отговорностите сред професионална футболна лига и националната футболна федерация, резултатите са явни. БФС би трябвало да осъзнае, че в случай че се освободи от бремето да провежда и управлява шампионата на професионалните футболни клубове (което единствено по себе си е тип бизнес дейност), ще може по-успешно да се оправи с главната си функционалност – да разпространява и подкрепя развиването на футбола в страната.
В момента Професионалната футболна лига в България е изпразнена от наличие. И назад – позитивните резултати в страните, където има действително настояща професионална футболна лига, са забележими. Ако оставим настрани петте огромни футболни шампионати в Европа, в страни като Швейцария, Израел, Полша, Гърция, Азербайджан, където футболната асоциация е предоставила функционалностите на уредник и управител на шампионата на професионалните клубове на футболна лига, която гледа на футбола като на бизнес артикул, футболът напредва и се развива сполучливо. Това се постанова като стандарт на работа и тя се следва от клубовете.
Какъв е казусът пред клубовете с най-голяма фенска маса в България?
- Основният е, че разчитат на бясно влюбените в клуба последователи, които обаче не всеки път са тези, които могат да им дадат вярната посока за развиване. Важно е какъв брой повече непреднамерени последователи ще бъдат уверени да дойдат на стадиона. " Левски " и " ЦСКА – София " са образец за това по какъв начин прекомерно доста се разчита на историята, а не сегашното. Дори бих споделил, че пловдивските " Ботев " и " Локомотив " сякаш се оправят по-добре, тъй като може би по-добре си дават сметка какъв е действителният капацитет на върлите почитатели на двата тима и залагат на артикул, който да не понижава броя на хората, посещаващи мачовете им.
© LAP.bg
Масово клубовете в България не работят добре с публиката си, показва специалистът
Болно е да се следи по какъв начин двата водещи софийски тима не могат да изпълнят стадионите си в нито един от домакинските си мачове. Същевременно индикативен е казусът, в който при честването на 100-годишнината си " Левски " изпълни националния стадион, само че тъкмо тогава управлението на клуба не беше забъркано в обезпечаването на тези фенове. Като че ли те не съумяха да схванат, че това е урок, който им се дава и не се поучиха от него. Работата с публиката е звено, в което клубовете ни са доста слаби.
Има разнообразни консуматори - има хора, които ще са на всеки мач, без значение от положението на клуба. Но статистиката демонстрира, че има маса фенове, които се въздействат от доста фактори и всяко стеснение, което изпитат, би ги разколебало да отидат на идващия мач. Затова би трябвало да има метод към другите групи почитатели. Засега концентрацията остава само ориентирана към проведените почитатели, а несъмнено това е единствено една дребна част от евентуалната зрителска публика, като постоянно тези фенове в България не са най-платежоспособните. Работата с останалите, които могат да дадат повече и би трябвало да бъдат уверени да го създадат, не се прави или не се прави качествено.
Това, което е пропуснато от доста години, е, че не се работи с деца и младежи. Това са хората, които в един миг ще са бъдещите консуматори на футболния артикул.
Може ли всеки клуб да бъде на облага?
- Клубовете би трябвало ясно да си дават сметка с какъв пазарен капацитет разполагат и по какъв начин могат да го експлоатират. Наскоро четох изявление с представител на един от клубовете от Втора лига, който даде доста ясно да се разбере, че те знаят къде се намират. Става дума за град, който е по-малък и от Разград, и хората там знаят, че не могат да изкарат доста пари от билети за футболни срещи. В този клуб са се съсредоточили върху построяването на добра база, която могат качествено да експлоатират и вероятно да генерират пари от нея, да основат школа, която да основава качествени футболисти, които да играят добър и прелъстителен за феновете футбол, тъй че непреднамерени последователи да гледат техни мачове.
Да, постоянно ще има клубове – водачи, които ще са финансово по-добре от другите, само че това не е причина останалите клубове да не бъдат печеливши, в случай че имат ясна визия и поредно работят за реализирането й. Един професионален футболен в България би трябвало да може да генерира 10-15 милиона лв. на година. И в случай че притежателят е удовлетворен, може по-късно да се бори да стигне в орбитата на " Лудогорец ". Според мен на този стадий в България не може да има повече от седем – осем такива клуба.
Не споделям и мнението, че намаляването на тимовете в елитната футболна дивизия би умъртвило футбола. БФС би трябвало да оказва помощ на по-малките клубове да израснат по натурален метод и да се изкачват в по-горното равнище на футбола единствено когато са подготвени за това – освен спортно-технически, само че и от бизнес позиция.
Г-н Михов, какви са главните заключения от годишните финансови доклади на футболните клубове от Първа лига, оповестени в Търговския указател?
- Затвърждава се наклонността, че там, където се работи въз основа на професионалнo квалифициран бизнес проект и е налице нужната корпоративна конструкция, стартират да се виждат ясно позитивни резултати. Пример за това е " Лудогорец ". Усилията, които този клуб поставя с изключение на на футболния терен, а и в цялостното си развиване, стартират да дават резултати.
Прави усещане,че с обявяване на финансовите резултати някои сполучливо спотаявани до в този момент секрети, стават обществено притежание, а точно, че огромна част от клубовете се устоят с помощта на заемни средства, предоставени им от банки, от техните мажоритарни акционери или свързани с тях лица.
И там, където липсва или предпочитание, или познание и умеене да се работи в генериране на доходи и отнасяне на футбола като бизнес, стартират да кристализират финансовите усложнения и неспазване на главните правила, заложени в Правилника на УЕФА за клубно лицензиране и финансов феърплей. Те изискват клубовете да балансират приходната и разходната част на своите бюджети и да не позволяват да харчат повече, в сравнение с могат сами да генерират.
В повече от одобрените в Европа футболни шампионати приходната част на професионалните футболни клубове предпочитано се образува от медийни права, пари от спонсори и от продажба на входни билети. За тези клубове, въпреки и основни по мярка, приходите, предоставени от УЕФА за присъединяване в евротурнири или на правилото на солидарността, нямат огромна тежест във образуването на бюджетите. В България нещата са много по-различни. У нас това перо в приходната част на водещите футболни клубове е към 23-24%. Все още много нищожен е процентът на доходи от медийни права, от продажба на билети, а още по-незначителни са приходите от продажбата на търговски продукти. През последните 1-2 години са ниски и приходите от продажба на спортни права.
Интересен е и салдото сред приходите на клубовете в България и разноските им за заплати на футболисти и треньори. Анализът на УЕФА демонстрира, че в България 51% от приходите на клубовете отиват за заплати, като към края на финансовата 2015 година се регистрира понижение. Може да се одобри, че сходно намаляване е по-скоро краткотрайно събитие, само че в случай че клубовете не съумеят да се стабилизират, то може да се трансформира и в наклонност. От друга страна, въпреки и междинните равнища на хонорари да не са доста високи, несъмнено може да се твърди, че клубовете в България харчат безразсъдно пари - в общи линии, България е измежду водачите в Европа по текучество на футболисти и треньори. Това на процедура води до същия резултат, в случай че са по-малко на брой футболистите, само че получават по-високи хонорари. А евентуално, в случай че получават по-високи хонорари, може да се чака, че дават по-качествен артикул, който да се продава на по-висока цена.
© LAP.bg
Текучеството на играчи и треньори води до разноски, каквито клубовете биха имали за по-добри играчи
Като цяло се обрисуват две трендове - една група клубове демонстрират качествено ръководство, а в друга са клубове, чиито финансови доклади подсказват, че те нямат ясна визия за развиването си и/или не ползват първокласен бизнес модел. В резултат в докладите на втората група клубове сме свидели на трупащи се загуби, които не могат да бъдат обезщетени с задоволително доходи. Това слага под подозрение съществуването на тези клубове в дълготраен проект. Ако притежателите им в един миг решат да се отдръпват, просто имаме подготвен за оповестяване в несъстоятелност клуб - безусловно на идващия ден. В това отношение е доста значима ролята на регулаторния орган БФС, с цел да не се доближава повече до такива случаи.
Може ли да се направи параленост с развиването на клубовете в сходни пазари?
- Ако създадем паралел с страни, които са със подобен по формат състезание, съизмеримо по брой население и равнище на развиване на футбола като Кипър, Хърватия, Чехия и Словакия, ще забележим огромно разграничение, което не е в интерес на България. От една страна, имаме крайността в Сърбия и Хърватия, където клубовете им образуват сред 82 и 85 на 100 от приходите си посредством продажба на футболисти. Същевременно виждаме доста добре уравновесена приходна и разходна част на бюджетите на клубовете в Кипър. Подобна е обстановката и с клубовете в прибалтийските републики (Литва, Латвия и Естония), както и в скандинавските страни, където преди всичко са по-скоро комерсиалните доходи. Това прави клубовете по-малко подвластни от прехвърлянията.
Ако се огледа сравнителната матрица, направена в отчета на УЕФА, България попада в Трета група ( " златна среда " ) по осъществени доходи на клубовете от първото равнище на футбола. За 2015 година междинен клуб от българския хайлайф е осъществил 4.2 млн. евро доходи. В реалност тази стойност е в действителност приблизително аритметично равнище на приходите. Реалните равнища на приходите от българската Първа футболна лига варират прекалено много - има клубове, които са доста над тази стойност, а има и такива, които са надалеч под нея. В тази трета група съгласно приходите на клубовете са и съизмеримите на България страни, които към този момент загатнах - Кипър, Хърватия. От една страна, това може да е знак, че клубовете ни са относително добре финансово, само че от друга, съображение за терзание е разпределението на приходите по пера в тях.
" Лудогорец " ли е клубът за образец в България?
- При " Лудогорец " стартира да дава резултат целенасочената и непрекъсната работа на управническия екип в клуба. Явно е налице добре начертана комерсиална тактика. Анализът на оповестения в Търговския указател годишен финансов доклад за 2016 година на клуба ясно демонстрира, че се усилват всички доходи, а освен тези от присъединяване в шампионатите на УЕФА. Същевременно при " Лудогорец " се следи и повишаване на разноските на клуба. Но при взор в дълбочина в доклада, ще намерим пояснение за това - част от огромните вложения на клуба от последните няколко години са направени с притеглен капитал, който би трябвало да се връща. Голяма част от разноските за 2016 година са за връщане на заеми към свързани лица и банки, в което няма нищо неправилно. Това е индикатор за положително ръководство на клуба. Същевременно се вижда отчетливо и нарастване на разноските за заплати в клуба.
Доколко е резистентен моделът на " Лудогорец " и какъв брой подвластен е клубът от наложително влизане в групите на Шампионската лига или Лига Европа освен това равнище на заплатите?
- Представянето на тима в евротурнирите е доста значимо и неслучайно клубът всяка година намерено обявява, че се интересува само от постигане на груповата фаза на клубните шампионати на УЕФА. Собствениците на клуба са си дали сметка, че в дребния пазар, на който оперират, имат лимит, който не могат да надскочат. Положителното в образеца им е, че редом с сполучливия тим те развиват всички останали съпътстващи действия, които обслужват този тим. " Лудогорец " е клубът, който знае три месеца преди края на шампионата по кое време и къде ще е подготвителният лагер, кои ще са противниците, кои футболисти ще бъдат сложени в трансферната листа. Тоест имаме планираност и предвидимост и това е първото нещо, което прави разликата с другите клубове.
Вече имахме образец по какъв начин едно ранно отпадане (срещу " Милсами " ) въздейства фрапантно на резултатите на клуба. В случая на " Лудогорец " този състезателен крах имаше отрезвяващ резултат, с цел да осъзнаят, притежатели и ръководители, че няма по какъв начин да преустановят вложенията в клуба и да чакат триумфите да продължат. От друга страна, " Лудогорец " сякаш съумя сполучливо да се оправи с предизвикването клуб, основан в доста дребен град като Разград, да завоюва благосклонност измежду феновете на футбола и в други обитаеми места в страната. Голяма част от приходите си клубът осъществя не в Разград, а в София, играейки част от домакинските си мачове от Шампионската лига и Лига Европа.
За мен ще е показателно, в случай че " Лудогорец " успее да ползва сегашния си бизнес модел и след една или две години, когато ще бъде приключено построяването на новите трибуни на " Лудогорец сцена ". Тогава клубът ще доближи момента на бизнес зрялост и ще би трябвало единствено да надгражда върху положените към този момент основи. Клубът ще знае, че всяка година би трябвало да купува по двама или трима висококачествени футболисти, да продава по един или двама на добра цена и да продължава да развива маркетинговия капацитет, който има, в това число в един миг и отвън рамките на страната. Майсторското умеене е комерсиалните експерти да пакетират и продадат, казано на диалект, този артикул.
© LAP.bg
Следващите две години ще покажат дали " Лудогорец " ще влезе в стадий на зрялост, счита Михов
Защо макар триумфите си " Лудогорец " имаше проблем с напълването на " Васил Левски " в групите на Шампионската лига предишния сезон?
- Домакинските мачове в София са индикатор какво търси публиката. Да, клубът може да си подсигурява с добра игра благосклонностите на избрана група хора, само че те към момента не са задоволително, с цел да изпълнят националния стадион поради тима от Разград. Досега клубът има шанс с жребия в груповата фаза на европейските клубни шампионати, изправяйки се против редица европейски грандове. Надявам се, че управлението на клуба не си прави илюзии, че националният стадион се изпълни единствено поради играчите на " Лудогорец ". Това, че по-голяма част от публиката на трибуните е била привлечена от звездите на " Реал " (Мадрид), " Ливърпул " или " Арсенал ", не би трябвало да е притеснително в случай че клубът си дава действителна оценка за това какви са опциите на представителния му тим и продължава да работи за привличане на нови симпатизанти. А точно – това са хора, които ще дойдат поради качествения футбол, който ще бъде игран и ще бъде техният главен мотор, с цел да са на стадиона.
© Reuters
" Лудогорец " не съумя да изпълни " Васил Левски " за мача си с " Арсенал " и разградчани би трябвало да си вземат поуките
Интересно е по какъв начин клубът ще притегли хора, в случай че заиграе семействата си от евротурнирите в Разград. Ако приемем, че ще основат доста първокачествен стадион, те ще имат сложната задача да убедят хората да платят в допълнение, с цел да пропътуват дистанцията до Разград. Надявам се, че клубът ще се поучи от грешките си от фрапантното повишение на цената на билетите за някои от домакинските си срещи от европейските клубни шампионати при първата сполучлива акция в Европа, без това да е съпроводено с повишение качеството или наличието на предлаганите услуги на стадиона.
Как може българският футбол да излезе от модела " Чичко паричко "?
- Не виждам проблем в това да има един притежател, в случай че той гледа на футбола като на бизнес начинание. Ако вземем образеца със Спас Русев, той най-малко декларативно съобщи вярната позиция - това, че той е мажоритарен притежател на " Левски ", не значи, че би трябвало самичък да устоя този клуб. Неговата работа е да избере подобаващ екип, да предложи визия за развиването на клуба и да следи тази идея да се ползва на процедура.
© LAP.bg
Според Михов притежателят на " Левски " Спас Русев е оповестил вярна позиция, че не би трябвало да се разчита единствено той да обезпечава средствата за клуба
Колкото повече има прочувствено взети решения, толкоз намесата на притежателите става очевадна. Вземете образец и с това, което се случва в последните дни в " Локомотив " (Пловдив). Медийното държание на тези хора демонстрира по какъв начин те гледат и развиват своя бизнес, в случай че изобщо го одобряват като подобен.
Първата част от смяната идва, когато те одобряват, че футболът е част от многото им бизнеси. На второ място е доста значимо в управата на клубовете да няма футболни ентусиасти, а експерти.
Защо съгласно вас българските клубове с дребни изключения се ръководят по този явно несполучлив метод?
- Личното ми мнение е, че не всички притежатели на футболни клубове в България имат осъзнато схващане, че професионалният футбол е бизнес. На второ място, не всички от тях имат финансовите благоприятни условия или знанията по какъв начин се ръководи подобен бизнес. И за жалост, сякаш част от тях нямат и желанието да се научат да го вършат. Постоянно сме очевидци на пиар прояви по какъв начин даден клуб изпраща собствен представител на обмяна на опит в огромен европейски футболен клуб, само че по-късно рядко сме видели по какъв начин тази обмяна на опит се осъществя в съответни дейности. Точно противоположното – към този момент позволени неточности и позволени недостатъци се повтарят. Липсва анализът за какво се реализира даден резултат - без значение дали е триумф или неуспех.
От къде би трябвало да тръгнат клубовете, в случай че желаят да поемат в вярната посока?
- Първото, което би трябвало да създадат притежателите, е да не помнят, че за една година могат да си върнат инвестицията във футболен клуб. Този бизнес е обвързван с високи равнища на оборотни средства, които са нужни за естественото действие на един професионален футболен клуб. Има ясна поредност в развиването на един клуб и в случай че тя не се съблюдава, няма да има триумф. Дори да има моментни проблясъци, доста скоро ще стане ясно, че това е единствено щастливо стичане на събитията, а не предписание. Спортният бизнес е привързан със протичащото се на игрището. Без първокласен артикул, не може да има развиване.
При множеството от българските клубове са налице история и обичаи, които не се експлоатират добре. Малко от клубовете работят през всички останали дни от годината с хората, които би трябвало да бъдат привлечени на стадиона, с цел да бъдат фенове на 90 минутния футболен театър. Те би трябвало да продават страстта, възприятието на почитателите от самото начало - преди и след мача. Това касае експлоатирането на всички търговски права, които те имат, популяризирането на играта и физическата интензивност на популацията, по какъв начин пълноценно и рационално да употребяват личната си база.
Професионалните футболни клубове следва да генерират позитивно отношение изобщо към футболната игра, да основават условия да се практикува тя. Това съгласно мен е едно от нещата, с което клубовете у нас не се оправят добре. Ако хората имат опция два или три пъти седмично да практикуват футбол на подобаващи терени, обезпечени им от футболния клуб, доста е евентуално тези хора да дойдат и да следят мачовете на същия този клуб като фенове. Ако стадионът, който клубът употребява за формалните си срещи, е качествено планиран и издигнат, и предлага всички улеснения, то мнозина от тези фенове на футбола ще се замислят дали ще отидат да гледат футболен мач или ще отидат на кино. И в случай че футболната продукция, показана на стадиона, е също качествена, съчетана с предходните две неща, ще имаме налице един в действителност приключен артикул, поради който хората да дойдат на стадиона и за идващия мач, без значение дали тимът е изгубил или е спечелил.
Каква е ролята на БФС в тази картина?
- Според мен в предходните години от страна на БФС са правени значително взаимни отстъпки в процеса на лицензиране на професионалните клубове. Пропуск от страна на регулаторния орган (БФС) е, че не е било доста ясно комуникирано към клубовете и цялата футболна общност, че сходни взаимни отстъпки са по-скоро жест към даден клуб. За страдание тези жестове не са подействали насърчително, а са имали отрицателен резултат. Създали са възприятие за безотговорност, породили са доста неприятен казус и чувство, че идната година това ще се повтори. УЕФА обаче няма предпочитание да прави взаимни отстъпки, в случай че те не са в действителност насърчителни и не подкрепят развиването на даден клуб и на футбола в дадена страна.
© LAP.bg
БФС е направил прекомерно доста взаимни отстъпки, счита Михов
Например, в България дълги години бяха правени взаимни отстъпки със положението на спортната инфраструктура на клубовете и тогава, когато футболният съюз отхвърли да прави повече сходни взаимни отстъпки, внезапно всички клубове скочиха против него. А БФС постъпи безусловно вярно, тъй като в случай че желае футболът да се развива и клубовете да могат да оферират първокласен артикул, то те би трябвало да се преценяват с сходен жанр условия.
Налице е и още един забранен проблем – кой следва да управлява шампионата на професионалните футболни клубове. Според мен, по-добрият вид е това да е Професионалната футболна лига (ПФЛ), а БФС следва да се концентрира върху популяризирането и развиването на футболната игра и да се грижи за всички национални обединения. В страните, където има ясно разделяне на отговорностите сред професионална футболна лига и националната футболна федерация, резултатите са явни. БФС би трябвало да осъзнае, че в случай че се освободи от бремето да провежда и управлява шампионата на професионалните футболни клубове (което единствено по себе си е тип бизнес дейност), ще може по-успешно да се оправи с главната си функционалност – да разпространява и подкрепя развиването на футбола в страната.
В момента Професионалната футболна лига в България е изпразнена от наличие. И назад – позитивните резултати в страните, където има действително настояща професионална футболна лига, са забележими. Ако оставим настрани петте огромни футболни шампионати в Европа, в страни като Швейцария, Израел, Полша, Гърция, Азербайджан, където футболната асоциация е предоставила функционалностите на уредник и управител на шампионата на професионалните клубове на футболна лига, която гледа на футбола като на бизнес артикул, футболът напредва и се развива сполучливо. Това се постанова като стандарт на работа и тя се следва от клубовете.
Какъв е казусът пред клубовете с най-голяма фенска маса в България?
- Основният е, че разчитат на бясно влюбените в клуба последователи, които обаче не всеки път са тези, които могат да им дадат вярната посока за развиване. Важно е какъв брой повече непреднамерени последователи ще бъдат уверени да дойдат на стадиона. " Левски " и " ЦСКА – София " са образец за това по какъв начин прекомерно доста се разчита на историята, а не сегашното. Дори бих споделил, че пловдивските " Ботев " и " Локомотив " сякаш се оправят по-добре, тъй като може би по-добре си дават сметка какъв е действителният капацитет на върлите почитатели на двата тима и залагат на артикул, който да не понижава броя на хората, посещаващи мачовете им.
© LAP.bg
Масово клубовете в България не работят добре с публиката си, показва специалистът
Болно е да се следи по какъв начин двата водещи софийски тима не могат да изпълнят стадионите си в нито един от домакинските си мачове. Същевременно индикативен е казусът, в който при честването на 100-годишнината си " Левски " изпълни националния стадион, само че тъкмо тогава управлението на клуба не беше забъркано в обезпечаването на тези фенове. Като че ли те не съумяха да схванат, че това е урок, който им се дава и не се поучиха от него. Работата с публиката е звено, в което клубовете ни са доста слаби.
Има разнообразни консуматори - има хора, които ще са на всеки мач, без значение от положението на клуба. Но статистиката демонстрира, че има маса фенове, които се въздействат от доста фактори и всяко стеснение, което изпитат, би ги разколебало да отидат на идващия мач. Затова би трябвало да има метод към другите групи почитатели. Засега концентрацията остава само ориентирана към проведените почитатели, а несъмнено това е единствено една дребна част от евентуалната зрителска публика, като постоянно тези фенове в България не са най-платежоспособните. Работата с останалите, които могат да дадат повече и би трябвало да бъдат уверени да го създадат, не се прави или не се прави качествено.
Това, което е пропуснато от доста години, е, че не се работи с деца и младежи. Това са хората, които в един миг ще са бъдещите консуматори на футболния артикул.
Може ли всеки клуб да бъде на облага?
- Клубовете би трябвало ясно да си дават сметка с какъв пазарен капацитет разполагат и по какъв начин могат да го експлоатират. Наскоро четох изявление с представител на един от клубовете от Втора лига, който даде доста ясно да се разбере, че те знаят къде се намират. Става дума за град, който е по-малък и от Разград, и хората там знаят, че не могат да изкарат доста пари от билети за футболни срещи. В този клуб са се съсредоточили върху построяването на добра база, която могат качествено да експлоатират и вероятно да генерират пари от нея, да основат школа, която да основава качествени футболисти, които да играят добър и прелъстителен за феновете футбол, тъй че непреднамерени последователи да гледат техни мачове.
Да, постоянно ще има клубове – водачи, които ще са финансово по-добре от другите, само че това не е причина останалите клубове да не бъдат печеливши, в случай че имат ясна визия и поредно работят за реализирането й. Един професионален футболен в България би трябвало да може да генерира 10-15 милиона лв. на година. И в случай че притежателят е удовлетворен, може по-късно да се бори да стигне в орбитата на " Лудогорец ". Според мен на този стадий в България не може да има повече от седем – осем такива клуба.
Не споделям и мнението, че намаляването на тимовете в елитната футболна дивизия би умъртвило футбола. БФС би трябвало да оказва помощ на по-малките клубове да израснат по натурален метод и да се изкачват в по-горното равнище на футбола единствено когато са подготвени за това – освен спортно-технически, само че и от бизнес позиция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ