Юлиян Константинов за жените, музиката и семейството: Чувствам се добре в кожата на мъж
Юлиян Константинов има хубав басов глас и блестяща оперна кариера, пял е на най-значимите подиуми по света - “Ла Скала ”, “Ковънт гардън ”, “Метрополитън ”, виенската Щатсопера, театрите в Рим, Берлин, Барселона, Женева, Рио де Жанейро, Буенос Айрес. Неслучайно го назовават “Младия Гяуров ”. Верен последовател на рока и блуса, той има богата сбирка от китари. Брат е на волейболната легенда Пламен Константинов. Гледали сме го в тв играта “Аз обичам България”, където беше капитан на единия от тимовете, във Vip Brother, в журито на шоуто “Като две капки вода” по Нова телевизия и други На телевизионния екран е гръмък, екстравагантен, репликира съперника и се радва, когато завоюва. Висок е 1,94 м, татко на двама сина - Никола и Георги. И до през днешния ден е влюбен в брачната половинка си Юлия, с която са женени от 1998 година
- Юлияне, каква би трябвало да бъде дамата, която да пожелаеш вечно?
- Ако може да е доста красива, да има доста положително сърце, да роди и възпита най-хубавите и хубави деца. Кой не желае всичко да му е наред...
- Кои облици на дами от твоето детство провокират у теб най-светли усеща?
- Майка ми преди всичко, баба ми, която ме е отгледала (майката на майка ми). Първите ми учителки - мисис Цанева и другарката Николова...
- Преди време беше член на журито в “Като две капки вода”. Замислял ли си се дали на дамите им е по-лесно да влизат в роля, да се преобразяват?
- Не, за всички е мъчно, тъй като да играеш другия пол постоянно се изискват актьорски умения.
- Ти самият би ли могъл да се превъплътиш в женски облик?
- Защо не? (Смее се.) Бих изиграл някоя жена, която е присъща с придвижване, глас, мимики, която ще ми е прелестно да подражавам.
Големият бас на сцената
- В кожата на коя жена не би желал да “попаднеш” даже за малко?
- По принцип не желая да попадам в кожата на нито една жена, тъй като се усещам добре като мъж.
- Какво е за теб дамата?
- Жена! Когато стопира да се прави на жена, без значение дали на външен тип или като държание, престава да бъде забавна.
- Можеш ли да си представиш свят без дами?
- Не, никога!
- Смяташ ли, че те са по-добрата половина от човечеството?
- Против съм разделянето на полове. Човекът си е човек, има положителни и неприятни и от двете страни. Това по-скоро е женско мислене.
- Има ли черти от женския темперамент, които не понасяш?
- Липсата на логичност.
- Със брачната половинка ти носите едно и също име. Мислиш ли, че ориста среща един мъж и една жена?
- Името е чиста случайност. Освен ориста, всичко останало е значимо.
- Вярваш ли, че може да има обич, до момента в който гибелта ви раздели?
- Не можем да слагаме времето в избрани граници.
- Възможно ли е другарство сред двата пола?
- По-скоро не. Въпреки че постоянно има по един или най-малко половин образец. (Смее се.)
Със фамилията
- Тоест ти нямаш приятелки дами?
- Зависи какво влагаш в думата другар. Странно е, само че ние, хората, се променяме и неща, в които съм вярвал преди години, в този момент са разнообразни.
- Мислиш ли, че дамите са подли и лукави създания?
- Има и такива измежду тях, само че има и такива мъже.
- С какво може да те изненада една жена прелестно?
- С обстоятелството, че ще е изненада.
- А неприятно?
- С това, че престава да бъде жена.
- Смяташ ли, че нежната половина от човечеството става по-силна от мощния пол?
- Не, не може да стане. Пак споделям, разделянето на половете не е окей съгласно мен.
- Пътувал си доста по света, в действителност ли българката е една от най-красивите дами в света?
- Няма белег, който да дефинира българската жена като по-различна. Просто историята ни е направила доста пъстри и разнообразни.
- С какво е по-различна от останалите?
- С сложните години, през които е предходна. Българската жена би трябвало да върви на работа, с цел да изхранва фамилията наедно с мъжете...
- А какво съгласно теб не й доближава?
- Време.
- Преди време се раздели с оперните подиуми по света и признаваш, че го направи поради брачната половинка си. Така ли е?
- Не съм спрял да пея, само че сензитивно понижих броя на уговорките си. Преди 12 месеца в годината бях на 12 разнообразни подиуми по света. Но децата пораснаха, жена ми няма по какъв начин да пътува непрестанно с мен. С музика в никакъв случай няма да спра да се занимавам, просто усетих, че не ми носи тази приятност както преди, а човек не заслужава да трансформира огромната си обич в поминък. От една страна, към този момент съм постигнал всичко, което можех да реализира в операта. Сега мога единствено да посетя страните, в които към този момент съм бил, да пея в оперите, в които към този момент съм пял, и на сцените, на които към този момент съм играл. От друга страна - по този начин имам време за фамилията си, а то е моят приоритет.
- Сам признаваш, че не си от най-спокойните хора. Как се живее с човек като теб?
- Трудно. Но не си представям да пребивавам умерено. Няма ли рокендрол в един човек, за нищо не става. (Смее се.) От друга страна, бих могъл да бъда доста елементарен за манипулиране. С оглед на суетата ми.
- Като момчета говорехте ли си за дами с брат си?
- Не, в никакъв случай не сме се съветвали било то за работа или за дами. Откъде накъде, всеки си има собствен личен живот. (Смее се.)
- И най-после, пожелай нещо на дамите и в частност на нашите читателки!
- На каквато и възраст да са, в никакъв случай да не престават да бъдат дами!
Валентина ИВАНОВА
- Юлияне, каква би трябвало да бъде дамата, която да пожелаеш вечно?
- Ако може да е доста красива, да има доста положително сърце, да роди и възпита най-хубавите и хубави деца. Кой не желае всичко да му е наред...
- Кои облици на дами от твоето детство провокират у теб най-светли усеща?
- Майка ми преди всичко, баба ми, която ме е отгледала (майката на майка ми). Първите ми учителки - мисис Цанева и другарката Николова...
- Преди време беше член на журито в “Като две капки вода”. Замислял ли си се дали на дамите им е по-лесно да влизат в роля, да се преобразяват?
- Не, за всички е мъчно, тъй като да играеш другия пол постоянно се изискват актьорски умения.
- Ти самият би ли могъл да се превъплътиш в женски облик?
- Защо не? (Смее се.) Бих изиграл някоя жена, която е присъща с придвижване, глас, мимики, която ще ми е прелестно да подражавам.
Големият бас на сцената
- В кожата на коя жена не би желал да “попаднеш” даже за малко?
- По принцип не желая да попадам в кожата на нито една жена, тъй като се усещам добре като мъж.
- Какво е за теб дамата?
- Жена! Когато стопира да се прави на жена, без значение дали на външен тип или като държание, престава да бъде забавна.
- Можеш ли да си представиш свят без дами?
- Не, никога!
- Смяташ ли, че те са по-добрата половина от човечеството?
- Против съм разделянето на полове. Човекът си е човек, има положителни и неприятни и от двете страни. Това по-скоро е женско мислене.
- Има ли черти от женския темперамент, които не понасяш?
- Липсата на логичност.
- Със брачната половинка ти носите едно и също име. Мислиш ли, че ориста среща един мъж и една жена?
- Името е чиста случайност. Освен ориста, всичко останало е значимо.
- Вярваш ли, че може да има обич, до момента в който гибелта ви раздели?
- Не можем да слагаме времето в избрани граници.
- Възможно ли е другарство сред двата пола?
- По-скоро не. Въпреки че постоянно има по един или най-малко половин образец. (Смее се.)
Със фамилията
- Тоест ти нямаш приятелки дами?
- Зависи какво влагаш в думата другар. Странно е, само че ние, хората, се променяме и неща, в които съм вярвал преди години, в този момент са разнообразни.
- Мислиш ли, че дамите са подли и лукави създания?
- Има и такива измежду тях, само че има и такива мъже.
- С какво може да те изненада една жена прелестно?
- С обстоятелството, че ще е изненада.
- А неприятно?
- С това, че престава да бъде жена.
- Смяташ ли, че нежната половина от човечеството става по-силна от мощния пол?
- Не, не може да стане. Пак споделям, разделянето на половете не е окей съгласно мен.
- Пътувал си доста по света, в действителност ли българката е една от най-красивите дами в света?
- Няма белег, който да дефинира българската жена като по-различна. Просто историята ни е направила доста пъстри и разнообразни.
- С какво е по-различна от останалите?
- С сложните години, през които е предходна. Българската жена би трябвало да върви на работа, с цел да изхранва фамилията наедно с мъжете...
- А какво съгласно теб не й доближава?
- Време.
- Преди време се раздели с оперните подиуми по света и признаваш, че го направи поради брачната половинка си. Така ли е?
- Не съм спрял да пея, само че сензитивно понижих броя на уговорките си. Преди 12 месеца в годината бях на 12 разнообразни подиуми по света. Но децата пораснаха, жена ми няма по какъв начин да пътува непрестанно с мен. С музика в никакъв случай няма да спра да се занимавам, просто усетих, че не ми носи тази приятност както преди, а човек не заслужава да трансформира огромната си обич в поминък. От една страна, към този момент съм постигнал всичко, което можех да реализира в операта. Сега мога единствено да посетя страните, в които към този момент съм бил, да пея в оперите, в които към този момент съм пял, и на сцените, на които към този момент съм играл. От друга страна - по този начин имам време за фамилията си, а то е моят приоритет.
- Сам признаваш, че не си от най-спокойните хора. Как се живее с човек като теб?
- Трудно. Но не си представям да пребивавам умерено. Няма ли рокендрол в един човек, за нищо не става. (Смее се.) От друга страна, бих могъл да бъда доста елементарен за манипулиране. С оглед на суетата ми.
- Като момчета говорехте ли си за дами с брат си?
- Не, в никакъв случай не сме се съветвали било то за работа или за дами. Откъде накъде, всеки си има собствен личен живот. (Смее се.)
- И най-после, пожелай нещо на дамите и в частност на нашите читателки!
- На каквато и възраст да са, в никакъв случай да не престават да бъдат дами!
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ