Юлиан Войнов за ДЕБАТИ.БГ: Пазарът ще доведе до естественото закриване на „Мариците“
Юлиан Войнов е икономист – занимава се професионално с стопански разбори и финансов мениджмънт. Пред ДЕБАТИ.БГ той разяснява бъдещето на българската енергетика от вероятността на митингите на енергетиците и подписаното сред тях и държавното управление съглашение.
Г-н Войнов, по какъв начин оценявате договарянията сред протестиращите и държавното управление?
Намери се пресечна точка сред ползите на служащите, синдикати, държавно управление, политически партии. Това, което мога да кажа за това съглашение, е, че в него има много положителни и смислени неща. То не съставлява нещо, което би попречило за реформиране на електроенергийната система в страната.
Разбира се, има нюанси в разбиранията на двете страни кое и до каква степен е потребно за всяка една от тях – приказвам за служащите в централата, и от позиция на държавното управление и промените, които то би трябвало да организира – до каква степен тези разбирания дават отговор съответно на подписаното съглашение, дали няма някакво разминаване в тях. Това е въпрос, който ще възникне в някакъв миг, само че текстът, който е подписан, за мен е допустим от социална позиция.
Лично аз имам едно подозрение във връзка с първата точка, която е за
продължение на процедурата за въвеждане на потенциал.
За мен това е много противоречив миг. Изобщо не съм сигурен дали за тази процедура може да продължи нейното договаряне или предоговаряне, тъй като, доколкото съм осведомен, този развой завърши през 2019 година.
Началото на този развой беше обещано през 2015 година, когато Европейската комисия предложи към страните, които имат някакви терзания във връзка с тяхната енергийна сигурност, да заявят искане за потенциал. Много от страните, които го направиха, са подали своите документи още 2015 година. Такъв е казусът с Полша, която тогава си подава заявката.
По принцип този развой трае от порядъка на две години. Докато в съглашението виждам, че е записан период до края на годината, което за мен е нереалистично.
Това обаче не пречи да стартират диалози и да се види по какъв начин вървят нещата. Относно останалите точки от съглашението не бих споделил, че виждам някакъв сериозен проблем в тях.
Получи се по този начин, че в последния вероятен миг бяха импортирани териториалните проекти – вярна ли е тезата, че в годините на работещите в сферата е спестявана истината, че в един миг ще се стигне до затваряне на тези мощности?
Първо, за мен този проблем се преекспонира прекомерно доста от политическа позиция, тъй като се търсят политически дивиденти, трансферират се отговорности. Казусът, колкото и да визира обществото, той, по този начин или другояче ще бъде решен даже и нищо да не се прави. Пазарният механизъм просто ще влезе в действие и персонално аз се удивлявам, че във втора точка от съглашението, мисля че беше, е записано, че централите ще продължат да работят напълно на пазарен принцип.
Този пазарен принцип ще докара до естественото затваряне на тези централи.
Така че да се твърди, че някой е отговорен, че нещо е правено съзнателно, за мен е прекомерно.
По-скоро тук виждам политически подтекст,
в сравнение с рационален мотив.
От друга страна е реалност, че през годините този проблем се замиташе под килима. Виждаме, че има много съществено лоби, защитаващо ползите, особено на българските ТЕЦ-ове и въглищната индустрия, и с цел да не се стигне до някакъв спор – политически или обществен, тези проблеми се замитаха. Правеха се непрестанно стъпки, даваха се обещания.
Поради тази причина, аз считам, че не се стигна до тази процедура за потенциал, тъй като се постановяваше през годините, че никой няма да посегне на българския въглищен бизнес и българските ТЕЦ-ове и така нататък Създадоха се илюзорни упования измежду популацията и работещите в този бранш, че всичко ще бъде наред в бъдеще и никой няма да посегне на тези централи.
Нещата са доста по-прозаични и отново дублирам – просто пазарът ще си каже думата, даже и политиците нищо да не вършат сега, този бизнес рано или късно ще почине и всевъзможни опасения, че това ще докара до съществени обществени катаклизми или стопански проблеми, са пресилени.
Европейският съюз е обвързвана енергийна система, там непрестанно се задълбочава интеграцията и в никакъв миг не може да се чака, че България ще остане без ток. Това е неуместна теза. Това изрично няма да се случи, каквото и да приказват политиците.
Тук обаче по-скоро са опасенията за цената на електрическата енергия и за това, че може да се стигне до внасянето на по-скъп ток.
Електроенергията, както доста други първоначални артикули, като пшеница, слънчоглед и така нататък, е борсова стока. Във всеки един миг има цена на борсата в България, която е съвсем идентична на тържищата на прилежащите страни, да не кажа на страните в цяла Европа.
Как тъкмо, когато се затвори „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “, внезапно цената в България ще скочи, при изискване, че, в случай че скочи даже с 1 лев повече, в сравнение с е цената в Румъния, незабавно ще последва импорт от Румъния, в случай че желаете от Гърция, Турция, Сърбия… Откъдето поискате. Как затварянето на тази мина ще докара до повишение на цената? Това е неуместна икономическа теза.
Единственият вид това да стане е да се спре търговията на електрическа енергия и да забраним на фотоволтаиците да работят, тъй като желаеме да подсигуряваме производството на ток от „ Марица “ – това значи, че тъкмо в този миг, при неразрешен импорт и липса на фотоволтаици, цената на тока в България в действителност ще скочи, тъй като минималната цена за произвеждане, от която потеглят да действат генераторите на „ Топлоелектрическа централа Мини Марица Изток 2 “, е 320 лева на мегаватчас. На борсата цената е 200 лева и тя е такава, тъй като имаме ВЕИ и импорт.
Ако тези фактори ги няма, тъкмо тогава нашата цена ще скочи и то най-малко с 50%,
да не приказваме, че тя може да скочи и повече, тъй като тогава евентуално ще има недостиг на електрическа енергия.
Изводът, който може да се направи, изрично е, че генераторите на „ Мини Марица Изток 2 “ няма да повлияят по никакъв метод на потреблението на ток в страната, няма да има недостиг на ток, и второ, точно посредством затварянето на тази централа – тъй като тя е включена в контролираните цени, в микса на цените по силата на една заповед на министъра на енергетиката, който задължи КЕВР да ценообразува, в това число избрана част от електрическата енергия на „ Мариците “, точно заради тази част цената на тока е по-висока сега в България. Ако я нямаше тази заповед и в случай че цената на електрическата енергия от „ Мариците “ не се калкулираше в цената за контролирания пазар, то цената сигурно щеше да бъде по-ниска.
Проблемът е, че „ Марица “ просто прибавя цена, води до повишение на цената, без да води до някаква енергийна успеваемост или сигурност в стопанската система.
Как ви се коства настояването да бъдат изтеглени териториалните проекти и предоговорени?
Тези проекти са наше волеизявление и в тях можем да запишем това, което желаеме да се случи. Въпросът е, че има дати, има периоди и те са отминали и сега, първо, в случай че ние тръгнем да променяме периода, това сигурно ще ни забави.
Но най-важното е, че ние ще загубим избрани средства, които са причина за предаването на тези проекти – от порядъка на към 2 милиарда И второ, би трябвало да се каже, че тези проекти са рамка. В тях посочваме какви планове имаме и какво би трябвало да се случи, само че не се споделя по какъв начин ще се случи, по какъв метод, с каква технология и така нататък Тези проекти могат да се изпълнят със наличие, с планове, които занапред ще се развиват и така нататък
Така че, когато към този момент се знае какво ще се направи, тогава може да бъдат доста по-ефективни диалозите. Защото в този момент настояването да не се пращат тези проекти стопира процедурата – по този начин няма да получим средствата и тъкмо тяхното изпращане е причина за промени.
Според мен тук става въпрос за недоумение, за някакви първоначални страхове, които се възбуждат у хората – че като се предадат тези проекти, ще се случи най-лошото. И най-много, криворазбрани опасения, че те дефинират бъдещето на българската въглищна енергетика – както споделих към този момент, това въобще не е по този начин и българската въглищна енергетика, в случай че не се реформира, тъй като има доста благоприятни условия за това – в това число и произвеждане на електрическа енергия на тези площи без преправка на въглища, има такива даже и в България към този момент се приготвят такива централи, които минават от въглища. В Бобов дол е подобен механизмът. Между другото, една от аргументите за намалелия напън от служащите на Христо Ковачки, е точно тази причина. Защото те ще си решат казуса с газа, до момента в който огромният проблем остава в „ Мариците “, тъй като заради обстоятелството, че те са държавни, не се вършат никакви промени. Разчита се на много сериозен брой хора, които
вероятно да гласоподават за една или друга политическа мощ,
които не са малко в този район, приказваме за над 10 хиляди души. Според мен това е една от аргументите да не се взема решение толкоз дълго този проблем.
Но казусът с „ Мариците “ ще си откри своето пазарно решение – с или без териториалните проекти. Този метод на работа на този комплекс не може да продължи по този метод и това би трябвало да се изясни на хората и да се търси решение на това нещо, а не да се залъгват, че ще работят още 15 години, тъй като това сигурно няма да стане.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Г-н Войнов, по какъв начин оценявате договарянията сред протестиращите и държавното управление?
Намери се пресечна точка сред ползите на служащите, синдикати, държавно управление, политически партии. Това, което мога да кажа за това съглашение, е, че в него има много положителни и смислени неща. То не съставлява нещо, което би попречило за реформиране на електроенергийната система в страната.
Разбира се, има нюанси в разбиранията на двете страни кое и до каква степен е потребно за всяка една от тях – приказвам за служащите в централата, и от позиция на държавното управление и промените, които то би трябвало да организира – до каква степен тези разбирания дават отговор съответно на подписаното съглашение, дали няма някакво разминаване в тях. Това е въпрос, който ще възникне в някакъв миг, само че текстът, който е подписан, за мен е допустим от социална позиция.
Лично аз имам едно подозрение във връзка с първата точка, която е за
продължение на процедурата за въвеждане на потенциал.
За мен това е много противоречив миг. Изобщо не съм сигурен дали за тази процедура може да продължи нейното договаряне или предоговаряне, тъй като, доколкото съм осведомен, този развой завърши през 2019 година.
Началото на този развой беше обещано през 2015 година, когато Европейската комисия предложи към страните, които имат някакви терзания във връзка с тяхната енергийна сигурност, да заявят искане за потенциал. Много от страните, които го направиха, са подали своите документи още 2015 година. Такъв е казусът с Полша, която тогава си подава заявката.
По принцип този развой трае от порядъка на две години. Докато в съглашението виждам, че е записан период до края на годината, което за мен е нереалистично.
Това обаче не пречи да стартират диалози и да се види по какъв начин вървят нещата. Относно останалите точки от съглашението не бих споделил, че виждам някакъв сериозен проблем в тях.
Получи се по този начин, че в последния вероятен миг бяха импортирани териториалните проекти – вярна ли е тезата, че в годините на работещите в сферата е спестявана истината, че в един миг ще се стигне до затваряне на тези мощности?
Първо, за мен този проблем се преекспонира прекомерно доста от политическа позиция, тъй като се търсят политически дивиденти, трансферират се отговорности. Казусът, колкото и да визира обществото, той, по този начин или другояче ще бъде решен даже и нищо да не се прави. Пазарният механизъм просто ще влезе в действие и персонално аз се удивлявам, че във втора точка от съглашението, мисля че беше, е записано, че централите ще продължат да работят напълно на пазарен принцип.
Този пазарен принцип ще докара до естественото затваряне на тези централи.
Така че да се твърди, че някой е отговорен, че нещо е правено съзнателно, за мен е прекомерно.
По-скоро тук виждам политически подтекст,
в сравнение с рационален мотив.
От друга страна е реалност, че през годините този проблем се замиташе под килима. Виждаме, че има много съществено лоби, защитаващо ползите, особено на българските ТЕЦ-ове и въглищната индустрия, и с цел да не се стигне до някакъв спор – политически или обществен, тези проблеми се замитаха. Правеха се непрестанно стъпки, даваха се обещания.
Поради тази причина, аз считам, че не се стигна до тази процедура за потенциал, тъй като се постановяваше през годините, че никой няма да посегне на българския въглищен бизнес и българските ТЕЦ-ове и така нататък Създадоха се илюзорни упования измежду популацията и работещите в този бранш, че всичко ще бъде наред в бъдеще и никой няма да посегне на тези централи.
Нещата са доста по-прозаични и отново дублирам – просто пазарът ще си каже думата, даже и политиците нищо да не вършат сега, този бизнес рано или късно ще почине и всевъзможни опасения, че това ще докара до съществени обществени катаклизми или стопански проблеми, са пресилени.
Европейският съюз е обвързвана енергийна система, там непрестанно се задълбочава интеграцията и в никакъв миг не може да се чака, че България ще остане без ток. Това е неуместна теза. Това изрично няма да се случи, каквото и да приказват политиците.
Тук обаче по-скоро са опасенията за цената на електрическата енергия и за това, че може да се стигне до внасянето на по-скъп ток.
Електроенергията, както доста други първоначални артикули, като пшеница, слънчоглед и така нататък, е борсова стока. Във всеки един миг има цена на борсата в България, която е съвсем идентична на тържищата на прилежащите страни, да не кажа на страните в цяла Европа.
Как тъкмо, когато се затвори „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “, внезапно цената в България ще скочи, при изискване, че, в случай че скочи даже с 1 лев повече, в сравнение с е цената в Румъния, незабавно ще последва импорт от Румъния, в случай че желаете от Гърция, Турция, Сърбия… Откъдето поискате. Как затварянето на тази мина ще докара до повишение на цената? Това е неуместна икономическа теза.
Единственият вид това да стане е да се спре търговията на електрическа енергия и да забраним на фотоволтаиците да работят, тъй като желаеме да подсигуряваме производството на ток от „ Марица “ – това значи, че тъкмо в този миг, при неразрешен импорт и липса на фотоволтаици, цената на тока в България в действителност ще скочи, тъй като минималната цена за произвеждане, от която потеглят да действат генераторите на „ Топлоелектрическа централа Мини Марица Изток 2 “, е 320 лева на мегаватчас. На борсата цената е 200 лева и тя е такава, тъй като имаме ВЕИ и импорт.
Ако тези фактори ги няма, тъкмо тогава нашата цена ще скочи и то най-малко с 50%,
да не приказваме, че тя може да скочи и повече, тъй като тогава евентуално ще има недостиг на електрическа енергия.
Изводът, който може да се направи, изрично е, че генераторите на „ Мини Марица Изток 2 “ няма да повлияят по никакъв метод на потреблението на ток в страната, няма да има недостиг на ток, и второ, точно посредством затварянето на тази централа – тъй като тя е включена в контролираните цени, в микса на цените по силата на една заповед на министъра на енергетиката, който задължи КЕВР да ценообразува, в това число избрана част от електрическата енергия на „ Мариците “, точно заради тази част цената на тока е по-висока сега в България. Ако я нямаше тази заповед и в случай че цената на електрическата енергия от „ Мариците “ не се калкулираше в цената за контролирания пазар, то цената сигурно щеше да бъде по-ниска.
Проблемът е, че „ Марица “ просто прибавя цена, води до повишение на цената, без да води до някаква енергийна успеваемост или сигурност в стопанската система.
Как ви се коства настояването да бъдат изтеглени териториалните проекти и предоговорени?
Тези проекти са наше волеизявление и в тях можем да запишем това, което желаеме да се случи. Въпросът е, че има дати, има периоди и те са отминали и сега, първо, в случай че ние тръгнем да променяме периода, това сигурно ще ни забави.
Но най-важното е, че ние ще загубим избрани средства, които са причина за предаването на тези проекти – от порядъка на към 2 милиарда И второ, би трябвало да се каже, че тези проекти са рамка. В тях посочваме какви планове имаме и какво би трябвало да се случи, само че не се споделя по какъв начин ще се случи, по какъв метод, с каква технология и така нататък Тези проекти могат да се изпълнят със наличие, с планове, които занапред ще се развиват и така нататък
Така че, когато към този момент се знае какво ще се направи, тогава може да бъдат доста по-ефективни диалозите. Защото в този момент настояването да не се пращат тези проекти стопира процедурата – по този начин няма да получим средствата и тъкмо тяхното изпращане е причина за промени.
Според мен тук става въпрос за недоумение, за някакви първоначални страхове, които се възбуждат у хората – че като се предадат тези проекти, ще се случи най-лошото. И най-много, криворазбрани опасения, че те дефинират бъдещето на българската въглищна енергетика – както споделих към този момент, това въобще не е по този начин и българската въглищна енергетика, в случай че не се реформира, тъй като има доста благоприятни условия за това – в това число и произвеждане на електрическа енергия на тези площи без преправка на въглища, има такива даже и в България към този момент се приготвят такива централи, които минават от въглища. В Бобов дол е подобен механизмът. Между другото, една от аргументите за намалелия напън от служащите на Христо Ковачки, е точно тази причина. Защото те ще си решат казуса с газа, до момента в който огромният проблем остава в „ Мариците “, тъй като заради обстоятелството, че те са държавни, не се вършат никакви промени. Разчита се на много сериозен брой хора, които
вероятно да гласоподават за една или друга политическа мощ,
които не са малко в този район, приказваме за над 10 хиляди души. Според мен това е една от аргументите да не се взема решение толкоз дълго този проблем.
Но казусът с „ Мариците “ ще си откри своето пазарно решение – с или без териториалните проекти. Този метод на работа на този комплекс не може да продължи по този метод и това би трябвало да се изясни на хората и да се търси решение на това нещо, а не да се залъгват, че ще работят още 15 години, тъй като това сигурно няма да стане.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ