Юли е месецът, в който започва и завършва земният път

Детето е надежда, детето е вяра, детето е бъдеще ~ Людмила ЖИВКОВА

Юли е месецът, в който стартира и приключва земният път на Людмила Живкова, останала вечно на 38. „ Тя прокара безоблачен лъч към предишното, сегашното и бъдещето на българската култура, като я разкри нашироко пред народа и накара на всички места по света да се заприказва за нея ”, споделя огромният създател Дечко Узунов. А ние си спомняме за делата и думите й, за нейния блян към естетика, за обичта към децата и устремения взор към бъдещето.

„ Добра, без сянка на отстъпчивост, сензитивна, без нотка на прочувственост, приветлива и сдържана, уверена и скромна, вглъбена и в това време устремена с цялото си създание на открито към света, към живота, към хората, тя съумя да завоюва обичта на хората, тъй като целия й живот бе безрезервност и всеотдайност, живот на хармонията, живот по законите на хубостта, живот съгласно оня непосилен и величествен принцип, който бе нейно верую: „ Да гориш е най-хубавият метод да живееш ”. Тя пламтя и изгоря.
Богомил РАЙНОВ

„ Людмила Живкова обичаше античния надпис на Кабиле: „ Идвам от миналото, отивам в бъдещето ”. И този надпис би могъл да бъде нейна епитафия ”.
Любомир ЛЕВЧЕВ

Тя живя сред нас, само че беше в утрешния ден.
Евтим ЕВТИМОВ

Думите на Людмила ЖИВКОВА

Абсолютно съм уверена, че във всяко дете живее създателят.

Миналото и бъдещето се сливат в едно с раждането на всяко ново дете.

Идеята на Асамблея „ Знаме на мира ” е огромна, тя ще служи на този, на идващия и на по-следващия век до тогава, до момента в който има слънце, до момента в който признакът на майката, на безконечното възникване на живота съществува.

Мисълта за детето е мисъл за бъдещето на човечеството и тези мисли би трябвало да бъдат красиви, с цел да бъде и то – Бъдещето, което непрестанно сътворяваме, красиво. Нека предадем искрите на креативния огън в почтени ръце, които ще продължат да утвърждават прелестната същина на творчеството.

Всяко утешение е гибел. По-добре човек да бърка, само че да работи, тъй като в процеса на своите неточности той може да се учи и развива.

За утрешният ден постоянно се води война. Високите идеали постоянно са били осъществени в битката, претендирали са цялостна безрезервност, неукротим блян към новото.

Народното творчество, отразило в себе си героичните вековни битки на българския народ, превратностите на неговата историческа орис, изпълнено с оптимизъм и светли идеали, е мощен фокус, в който се пречупва богата психика и хубост на българския етничен дух.

Историята на българското приложно изкуство е на първо място история на любовта на българския народ, на надарената българска жена, на хилядите безименни национални майстори към живота. Любов, съхранена в дървените слънца, светещи по таваните на възрожденските къщи, в звъна на медните съдове, в керамиката и стенната живопис, писаните талиги и ослепителни халища, в шарените хурки и черги като угарите на родната земя – във всичко, до което се е докоснала ръката на националния талант.

Българският народ по стародавна традиция посвещава на националната култура, изкуство, просвета и просвета едни от най-хубавите майски дни. Народът е схванал и почувствал, че каквото посее напролет – освен в земята, а в съзнанието и в душите на хората, - то многократно се връща наесен.

Учителството е предопределение, само че то е и висока отговорност. Призвание – тъй като единствено с чисто, намерено и енергично сърце може да се носят тежестта и насладата да бъдеш виновен за развиването и ориста на хиляди деца. Отговорност – тъй като слагаш своето схващане, обич и познание в основата на развиването, намесваш с в ориста, израстването и в огромна степен предопределяш реализацията в живота на хиляди хора.

Истински преподавател може да бъде наименуван този, който не подражава, а този, който самоуверено върви по нови пътища, който със своята насоченост, познание и себеотдаденост може да увлича, да открива тайните на живота, да утвърждава мъжеството, справедливостта, хуманността и прелестното в живота.

Талантът, както във всяка област, по този начин и в художествената просвета е народен капитал.

Изкуството е на първо място деяние, способността да се основава нещо ново, да се усъвършенстват формите на живота.

Чувството за хубост ще изведе човечеството на пътя на саморазвитието и усъвършенстването, ще открие пред него неограничените благоприятни условия и безпределни простори на откривателството и творчеството.

Овладяването на тайните на науката, потреблението на опциите на техниката могат да бъдат потребно дело единствено в ръцете на високообразовани, съзнателни и всестранно развити креативен персони. Само такива персони са в положение да запазят живота на планетата, колосалната материална и духовна просвета, основана от хората в продължение на доста епохи.

Силен е оня, който умее да трансформира провалянето в победа.