Юли беше най-горещият месец, регистриран някога на Земята, с необичайно високи температури, регистрирани както на сушата, така и на морето, потвърди климатичната обсерватория на Европейския съюз, предупреждавайки за ужасни последици за планетата .
Белязан от горещи вълни и пожари по целия свят, предишният месец беше с 0,33 градуса по Целзий (0,59 градуса по Фаренхайт) по-висок от рекорда, поставен през юли 2019 г., когато средната температура беше 16,63C (32F), се казва в съобщението.
„Не е било толкова топло, съчетавайки записи от наблюдения и палеоклиматични записи, през последните 120 000 години“, каза Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата на ЕС за изменението на климата „Коперник“.
„Потвърдено е, че глобалната средна температура за юли 2023 г. е най-високата регистрирана за който и да е месец – прогнозира се, че месецът е бил около 1,5 градуса [Целзий; 2,7F] по-топло от средното за 1850 до 1900 г.“, каза Бърджис.
Юли беше с 0,72C (1,3F) по-топъл от средното за 1991-2020 г. за месеца. Юни също счупи предишния температурен рекорд за този месец, според Copernicus, който базира своите изчисления на набор от данни от 1950 г.
Горещи вълни
Около 1,2 градуса по Целзий (2,16F) глобално затопляне от края на 1800 г., предизвикано от изгарянето на изкопаеми горива, направи горещите вълни по-горещи, по-дълги и по-чести, както и засили други екстремни климатични условия, като бури и наводнения.
„Горещи вълни имаше в множество региони на Северното полукълбо, включително Южна Европа. Доста над средните температури се наблюдават в няколко страни от Южна Америка и около голяма част от Антарктида“, според обсерваторията.
„Глобалната средна стойност за 2023 г. е третата най-висока регистрирана, с 0,43C [0,77F] спрямо 1991-2020 г., в сравнение с 0,49C [0,88F] за 2016 г. и 0,48C [0,86] за 2020 г. Разликата между 2023 г. и 2016 г. се очаква да се стесни през следващите месеци, тъй като последните месеци на 2016 г. бяха сравнително хладни … докато остатъкът от 2023 г. се очаква да бъде сравнително топъл с развитието на настоящото събитие Ел Ниньо.“
Предишният топлинен рекорд за един ден беше поставен през 2016 г. и равен през 2022 г. От 3 юли всеки ден надхвърля този рекорд.
Световните океани също поставиха нов температурен рекорд, което поражда опасения относно косвените ефекти върху климата на планетата, морския живот и крайбрежните общности. Температурата на повърхността на океаните се повиши до 20,96 градуса по Целзий (69,7 по Фаренхайт) на 30 юли според данни на обсерваторията.
Предишният рекорд беше 20,95C през март 2016 г., каза говорител на Copernicus Climate Change Service. Тестваните проби изключват полярните региони.
„Ужасни последици“
„Току-що станахме свидетели на глобалните температури на въздуха и глобалните температури на повърхността на океаните, които поставиха нови рекорди за всички времена през юли. Тези записи имат тежки последици както за хората, така и за планетата, изложена на все по-чести и интензивни екстремни събития“, каза Бърджис.
„Понастоящем 2023 г. е третата най-топла година до момента с 0,43C [0,77F] над скорошната средна стойност, като средната глобална температура през юли е с 1,5C [2,7F] над прединдустриалните нива.
„Дори това да е само временно, то показва спешността на амбициозните усилия за намаляване на глобалните емисии на парникови газове, които са основният двигател зад тези рекорди.“
Горски пожари опустошиха големи части от Гърция и изгориха 30 милиона акра (12 милиона хектара) в Канада, докато Южна Европа, части от Северна Африка, югозападната част на Съединените щати, Мексико и джобовете на Китай са обхванати от жестока гореща вълна.< /p>
Смъртоносните дъждове, които удряха столицата на Китай Пекин през последните дни, бяха най-тежките, откакто започнаха да се водят записи преди 140 години.
Без почивка
„Тази екстремна жега не трябва да е изненада“, каза Крис Хюит, директор на климатичните услуги на Световната метеорологична организация.
„[Това] наистина е в съответствие с това, което учените прогнозират от години“, добави той, като каза, че следващата година едва ли ще донесе някакъв отдих.
Майкъл Уайсесион, професор по земни и планетарни науки във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, каза, че прогнозите изглеждат мрачни.
„Сега има по-голям от 50 процента шанс глобалната температура на Земята да достигне 2,7F [1,5C] над температурите от прединдустриалната ера до 2028 г., поне временно, увеличавайки риска от задействане на климатични повратни точки с дори по-големи човешки въздействия. Поради неудачното синхронизиране на няколко части от климатичната система изглежда, че шансовете не са в наша полза“, каза Wysession.
Ръководителят на ООН Антонио Гутериш наскоро отправи SOS обаждане.
„Промяната на климата е тук. Това е ужасяващо. И това е само началото“, каза Гутериш, призовавайки за незабавни и смели действия за намаляване на емисиите, нагряващи планетата.
„Ерата на глобалното затопляне приключи. Настъпи ерата на глобалното кипене.“
Източник: Информационни агенции
