Първият българин на Антарктида и историята, която никой не записа
Южният полюс е една от двете най-неприятни точки за посещаване от индивида. При годишни температури от -80 до -90 градуса по Целзий през зимата и към 5 до 15 градуса по Целзий през лятото, можем да бъдем сигурни, че малко на брой са готови за ледената прегръдка в най-южната точка на планетата. Желанието за колонизиране на тази земя, се оказва особена пристрастеност за хиляди фенове. Можем да видим редица авантюристи, които за жал даже не подозират какво ги чака.
Мнозина знаят, че първият колонизатор, индивидът, който доближава най-южната точка на Антарктида, носи името Раул Амундсен. Норвежецът остава вечно в историята, само че съгласно източниците, първият човешки крайник е този на Карстен Борхгревинк. Двамата с Амундсен се познават и от най-ранна възраст желаят да опознаят една от най-жестоките точки на планетата. Карстен прави своя героизъм през 1894 година, когато е на 30 години.
Китоловният норвежки транспортен съд по този начин или другояче се намирал до крайбрежията на Земя Виктория и по тази причина решили да създадат една отбивка покрай региона на нос Адер. Амундсен съумява да стигне центъра на Антарктида през 1911 година и да е един от двамата души в историята на света, които са били на двата полюса, другият е Оскар Вистинг. Следващите години, с помощта на непрекъснато подобряващата се техника и много сериозната помощ от науката, мнозина стартират да се насочат към най-южната точка на света, с цел да опознават природата там. Както се досещаме, до този миг Южният полюс е ничия земя, както най-северната точка в света.
Тук липсва каквато и да била политика, заради простата причина, че в ледената пустиня, всеки може и би трябвало да бъде единствено другар, нищо повече. В течение на времето, българските откриватели също съумяват да стигнат до най-южната точка на планетата. Разбира се, най-актуалният български откривател там може да бъде точно Христо Пимпирев. Професорът по геология в Софийския университет няколко пъти е посещавал местоположението и публично е притежател на редица оценки, само че несъмнено не е първият българин, който от близко е съумял да се запознае с пингвините.
Снимка: By Lyubomir Ivanov alias User:Apcbg – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=733449
Първият българин, който съумява да стигне до Южния полюс, прави този героизъм през далечната 1967 година Очаквано от мнозина, в този интервал България е член на източния блок и съумява да изпрати Цончо Чапанов на 12-тата Съветска експедиция. Можем да бъдем сигурни, че в нея не са поканени инцидентни хора и има за какво. Цончо Чапанов е роден на 9 август 1930 година в Ботевград.
Науката се оказва особена пристрастеност в неговия живот и приключва гимназията в града с цялостно отличие. Следващата стъпка е през 1953 година да приключи метеорология и единствено 4 години по-късно е теоретичен помощник в Българска академия на науките, началник на лаборатория по радиосондаж в Централно ръководство на хидрометеорологичната работа. До през днешния ден обаче можем да видим, че габровци не престават да настояват и да декларират, че Цончо има техен корен по майчина линия, все пак можем да бъдем сигурни, че габровци сигурно няма да откажат още една купа в интерес на личния си град.
Сред забавните му разработки са „ Режим на температурните инверсии в Софийско и въздействието им върху замърсяването на атмосферния въздух със серен двуокис “, материалът е оповестен през 1968 година и явно сме имали задоволително добър взор в бъдещето, освен това без да се постанова капризно шведче да ни упреква в кражба на детството. Чапанов написа и други забавни материали като „ Температурен режим на свободната атмосфера над София “ през 1961 година
Впечатляващо е да забележим доколко се развива метеорологията през предишния век и до какви висоти доближава. Най-големият триумф идва през далечната 1967 година с поканата за въпросната експедиция. Преди това българският академик показва план във въпросния конкурс за събирането на идващите участници, обсъжданите тематики и ползи на българина са задоволителни, с цел да получи покана за среща с „ Бялата държанка “. Колонизирането на Южния полюс се случва благодарение на учени от Чехословакия, Съединени американски щати и редица други страни, които могат да изпратят почтени учени. Пътешествието стартира на 19 януари с полет до Ленинград, минава през Индия и Индонезия до Австралия.
Следва качване на борда на ледоразбивача „ Об “ и идване в руската полярна база Мирни. На 3 февруари Цончо, който получава прякора „ Оскар “, тъй като неговите руски сътрудници не могат да го произнасят вярно, за първи път развява български байрак на ледения континент. Първоначално учените би трябвало да изкарат 18 месеца, само че Южният полюс не е толкоз гостолюбив, температурите падат до -70 градуса по Целзий.
Това не обезкуражава българския академик и проучванията на тропопаузата – атмосферният пласт ситуиран сред тропосферата и стратосферата, не престават. Същият пласт е от изключително значение за авиацията и на база тези проучвания се подсигурява сигурността на въздушните полети. Изследователят е покорен от пингвините на Южния полюс и ги харесва извънредно доста. Българският академик се завръща сполучливо, посрещнат е като воин, само че за жал не съумява да извърши огромната си фантазия и да напише книга за видяното в най-южната точка на планетата, желае да добави и още доста разкази по отношение на прекарванията си, само че по този начин и не съумява да извърши тази задача. Една от огромните фантазии на полярникът е един ден България да има лична станция, над която да се вее родният байрак. 25 години след фантазията му, съумява да извърши тази задача.
Снимка: By Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=122718
Описва Антарктида един голям ледник, който може да промени всеки клиент вечно. Чапанов се разболява от бъбречна непълнота и след тежко боледуване завършва своя житейски път през 1971 година на 40-годишна възраст. Макар и учените да не престават напред с дребни стъпки колонизирането на този континент, Цончо продължава да е и постоянно ще бъде първият българин, който е стигнал до там.
Минават няколко десетилетия и малко на брой си спомнят за този героизъм и това име, едвам през 2016 година е кръстен и връх на негово име на Антарктическия полуостров. Една година по-късно е сложена и паметна плоча в родния му град. Не би трябвало да забравяме, че България е една от 30-те най-стари страни, които имат право на глас и вземат участие интензивно в ръководството на Антарктида, а за това достижение е било належащо наличието и интелектът на един човек, както и фантазията да стигне до там, докъдето доста други не съумяват.
