Новият крал на Южна Америка!
Южна Америка има своя нов футболен крал - Флуминензе! Копа " Либертадорес " най-накрая попадна във витрината на отбора от Рио де Жанейро. Новият владетел на най-престижния клубен шампионат в Южна Америка надигра на финала аржентинския гранд Бока Хуниорс с 2:1 след продължения и драма на митичния стадион " Маракана ".
Това е най-големият триумф в 121-годишната история на Флу. Мачът на годината за този континент оправда упованията и за следващ път типично за тази част на света пристрастености и драми не липсваха. Винаги е по този начин, когато един против различен на футболния терен са аржентинци и бразилци.
За Флуминензе се разписаха Херман Кано и Джон Кенеди, който беше изпъден в 101-ата минута. За гостите прецизен беше десният бранител Луис Адвинкула, а Франк Фабра също се прибра по-рано под душовете, виждайки аления цвят надълбоко в добавеното време на първото продължение.
Уникалната атмосфера на стадиона оказа помощ за шоуто, като по трибуните имаше близо 70 000 почитатели, които бяха разграничени на две, а леко предимство на трибуните имаха бразилците, които бяха и домакини. Над 33 000 аржентинци влязоха на стадиона, само че близо 100 000 останаха без билет по улиците на града. На черно билетите варираха сред 1500 и 15 000 $.
Интересното е, че четирикратният първенец на Бразилия стана и първият тим от 2014 година, който печели трофея за първи път. Тогава това стори аржентинският Сан Лоренсо. С триумфа Марсело и компания станаха и 26-ият клуб, печелил трофея, както и 11-ият бразилски, с което се усъвършенства и на сегашния връх от 10 тима.
Флуминензе освен, че завоюва трофея, само че детронира публично най-големия си зложелател Фламенго, който до този миг беше притежател на оценката, което остава в Рио де Жанейро и през тази година. Но влиза във витрината на Флу, който чакаше 15 години, с цел да се реваншира пред почитателите си за изгубения си единствен край след дузпи против еквадорския ЛДУ Кито през 2008 година, още веднъж на " Маракана ". Тогава финалът още се играеше в два мача, като бразилците след проваляне с 2:4 в гостуването, побеждават с 3:1, само че това не беше задоволително.
Мечтата на Бока Хуниорс продължава да се изплъзва и по този начин жадуваната седма Копа " Либертадарес " към този момент 16 години отхвърля да попадне в техните ръце. " Генуезците ", които бяха подкрепяни от неповторим брой почитатели, пристигнали в Рио за рекордния 12-и край на техните любимци, като дръпнаха с два на Пенярол, останал с 10 борби за трофея в най-важния клубен шампионат в Южна Америка.
Аржентинците изгубиха трета поредна борба (през 2012 година от Коринтианс, през 2018 година от Ривър Плейт и в този момент от Флуминензе), втора подред след продължения. " Синьо-жълтите " отново не съумяха да се изравнят с Индепендиенте, който остава едноличен водач със седем трофея, а последният извоюван е през далечната 1984 година
Останалите, стъпвали на най-високия клубен връх в Южна Америка, са Пенярол с пет трофеи (последната през 1987 г.), Ривър Плейт и Естудиантес с по четири, а с по три са Олимпия Асунсион, Насионал, Сао Пауло, Палмейрас, Сантос, Гремио и Фламенго.
Триумфът е исторически и рекорден пети следващ за отбор от Бразилия, която към този момент тотално господства на клубно равнище в шампионата през последените години. От именития край сред Бока Хуниорс и Ривър Плейт през 2018 година, трофеят се сменя единствено сред двата мегаполиса - Рио де Жанейро и Сао Пауло, като три пъти финалът бе сред бразилски отбори. Единствено двата гранда от Буенос Айрес по веднъж стигнаха до край, само че без триумф против грандовете от Рио - Фла (2019 г.) и Флу (2023 г.). Аржентина остана с едвам два трофея повече - 25 на 23.
43-годишнят Фабио стартира под рамката на вратата за бразилците в своя мач №100, което го подрежда на трето място в историята.
Двамата треньори Хорхе Алмирон и Фернандо Динис разчитат доста на опита през този сезон. Показва го и фактът, че двамата вратари, които бяха титуляри, са на обща възраст съвсем 80 години. Известният аржентински вратар Серхио Ромеро, който изведе " генуезците " до този мач, след три месеца ще навърши 37 години.
Неговият сътрудник Фабио пък през септември навърши 43 години, само че все пак продължава да е корав титуляр за " трикольорите ". Легендата на Крузейро дойде в Рио през 2022 година след 955 мача да клуба от Бело Оризонте, само че макар напредналата си възраст има към този момент 117 мача за Флу, като 56 от тях са през календарната 2023 година.
Интересен факт е, че нито един всред Ромеро и Фабио не беше печелил до този миг Копа " Либертадорес ".
След като завоюва пет трофея от Шампионска лига с Реал Мадрид, именитият Марсело прибави към триумфите си и Копа " Либертадорес ". Левият бек стартира като титуляр и игра 80 минути, а в същото време с това той стана й 13-ият футболист, който е печелил най-престижните клубни оценки в Европа и Южна Америка, като е единственият с общо шест трофея от двете съревнования.
Първият, който стига до този именит дубъл е Хуан Пабло Сорин. Интересното е, че това се случва в една и съща година – 1996-а, когато победи в Шампионска лига с Ювентус, а няколко месеца по-късно в Копа " Либертадорес " с Ривър Плейт.
Най-много време пък лишава на именития десен бек Кафу – 15 години: през 1992-а завоюва " Либертадорес " със Сао Пауло, а през 2007-а печели Шампионската лига с Милан. Последно в елитния лист влезе Хулиан Алварес през юни 2023 с триумфа си в европейския шампионат на богатите с Манчестър Сити, а пет години преди този момент печели южноамриканския трофей с Ривър Плейт.
Останалите, достигнали до това великолепие, са Роке Жуниор, Дида, Карлос Тевес, Валтер Самуел, Роналдиньо, Неймар, Данило, Рафиня, Рамирес и Давид Луис.
Пълният лист:
1. Хуан Пабло Сорин (КЛ – Ривър Плейт 1996 г.; ШЛ – Ювентус 1996 г.)
2. Роке Жуниор (КЛ – Палмейрас 1999 г.; ШЛ – Милан 2003 г.)
3. Кафу (КЛ – Сао Пауло 1992 година и 1993 г.; ШЛ – Милан 2007 г.)
4. Дида (КЛ – Крузейро 1997 г.; ШЛ – Милан 2007 г.)
5. Карлос Тевес (КЛ – Бока Хуниорс 2003 г.; ШЛ – Манчестър Юнайтед 2008 г.)
6. Валтер Самуел (КЛ – Бока Хуниорс 2000г.; ШЛ – Интер 2010 г.)
7. Роналдиньо (ШЛ – Барселона 2006 година, КЛ – Атлетико Минейро 2013 г.)
8. Данило (КЛ – Сантос 2011 г.; ШЛ – Реал Мадрид 2016 г.)
9. Рафиня (ШЛ – Байерн Мюнхен 2013 г.; КЛ – Фламенго 2019 г.)
10. Рамирес (ШЛ – Челси 2012 г.; КЛ – Палмейрас 2020 г.)
11. Давид Луис (ШЛ – Челси 2012 г.; Фламенго 2022 г.)
12. Хулиан Алварес (КЛ - Ривър Плейт 2018 г.; ШЛ – Манчестър Сити 2023 г.)
13. Марсело (ШЛ – Реал Мадрид 2014 година, 2016 година, 2017 година, 2018 година и 2022 г.; КЛ – Флуминензе 2023 г.)
" Реал Мадрид ще ме разбере. Това е най-значимата ми купа, тъй като е извоювана с клуба, който ме построи, съобщи Марсело след края на финала. - Печеля доста значима купа с обичания си клуб, който ми даде всичко. Няма нищо по-добро от това. Безценно е ".
35-годишният бразилски деец, който е и младеж на Флуминензе, има във визитката си и шест шампионски трофеи в Ла Лига, пет Суперкупи на Испания, три Суперкупи на Европа, две Купи на Испания и четири трофеи от Световното клубно състезание. Марсело е спечелил 18 от всичките 21 финала, в които е взел участие.
Това е най-големият триумф в 121-годишната история на Флу. Мачът на годината за този континент оправда упованията и за следващ път типично за тази част на света пристрастености и драми не липсваха. Винаги е по този начин, когато един против различен на футболния терен са аржентинци и бразилци.
За Флуминензе се разписаха Херман Кано и Джон Кенеди, който беше изпъден в 101-ата минута. За гостите прецизен беше десният бранител Луис Адвинкула, а Франк Фабра също се прибра по-рано под душовете, виждайки аления цвят надълбоко в добавеното време на първото продължение.
Уникалната атмосфера на стадиона оказа помощ за шоуто, като по трибуните имаше близо 70 000 почитатели, които бяха разграничени на две, а леко предимство на трибуните имаха бразилците, които бяха и домакини. Над 33 000 аржентинци влязоха на стадиона, само че близо 100 000 останаха без билет по улиците на града. На черно билетите варираха сред 1500 и 15 000 $.
Интересното е, че четирикратният първенец на Бразилия стана и първият тим от 2014 година, който печели трофея за първи път. Тогава това стори аржентинският Сан Лоренсо. С триумфа Марсело и компания станаха и 26-ият клуб, печелил трофея, както и 11-ият бразилски, с което се усъвършенства и на сегашния връх от 10 тима.
Флуминензе освен, че завоюва трофея, само че детронира публично най-големия си зложелател Фламенго, който до този миг беше притежател на оценката, което остава в Рио де Жанейро и през тази година. Но влиза във витрината на Флу, който чакаше 15 години, с цел да се реваншира пред почитателите си за изгубения си единствен край след дузпи против еквадорския ЛДУ Кито през 2008 година, още веднъж на " Маракана ". Тогава финалът още се играеше в два мача, като бразилците след проваляне с 2:4 в гостуването, побеждават с 3:1, само че това не беше задоволително.
Мечтата на Бока Хуниорс продължава да се изплъзва и по този начин жадуваната седма Копа " Либертадарес " към този момент 16 години отхвърля да попадне в техните ръце. " Генуезците ", които бяха подкрепяни от неповторим брой почитатели, пристигнали в Рио за рекордния 12-и край на техните любимци, като дръпнаха с два на Пенярол, останал с 10 борби за трофея в най-важния клубен шампионат в Южна Америка.
Аржентинците изгубиха трета поредна борба (през 2012 година от Коринтианс, през 2018 година от Ривър Плейт и в този момент от Флуминензе), втора подред след продължения. " Синьо-жълтите " отново не съумяха да се изравнят с Индепендиенте, който остава едноличен водач със седем трофея, а последният извоюван е през далечната 1984 година
Останалите, стъпвали на най-високия клубен връх в Южна Америка, са Пенярол с пет трофеи (последната през 1987 г.), Ривър Плейт и Естудиантес с по четири, а с по три са Олимпия Асунсион, Насионал, Сао Пауло, Палмейрас, Сантос, Гремио и Фламенго.
Триумфът е исторически и рекорден пети следващ за отбор от Бразилия, която към този момент тотално господства на клубно равнище в шампионата през последените години. От именития край сред Бока Хуниорс и Ривър Плейт през 2018 година, трофеят се сменя единствено сред двата мегаполиса - Рио де Жанейро и Сао Пауло, като три пъти финалът бе сред бразилски отбори. Единствено двата гранда от Буенос Айрес по веднъж стигнаха до край, само че без триумф против грандовете от Рио - Фла (2019 г.) и Флу (2023 г.). Аржентина остана с едвам два трофея повече - 25 на 23.
43-годишнят Фабио стартира под рамката на вратата за бразилците в своя мач №100, което го подрежда на трето място в историята.
Двамата треньори Хорхе Алмирон и Фернандо Динис разчитат доста на опита през този сезон. Показва го и фактът, че двамата вратари, които бяха титуляри, са на обща възраст съвсем 80 години. Известният аржентински вратар Серхио Ромеро, който изведе " генуезците " до този мач, след три месеца ще навърши 37 години.
Неговият сътрудник Фабио пък през септември навърши 43 години, само че все пак продължава да е корав титуляр за " трикольорите ". Легендата на Крузейро дойде в Рио през 2022 година след 955 мача да клуба от Бело Оризонте, само че макар напредналата си възраст има към този момент 117 мача за Флу, като 56 от тях са през календарната 2023 година.
Интересен факт е, че нито един всред Ромеро и Фабио не беше печелил до този миг Копа " Либертадорес ".
След като завоюва пет трофея от Шампионска лига с Реал Мадрид, именитият Марсело прибави към триумфите си и Копа " Либертадорес ". Левият бек стартира като титуляр и игра 80 минути, а в същото време с това той стана й 13-ият футболист, който е печелил най-престижните клубни оценки в Европа и Южна Америка, като е единственият с общо шест трофея от двете съревнования.
Първият, който стига до този именит дубъл е Хуан Пабло Сорин. Интересното е, че това се случва в една и съща година – 1996-а, когато победи в Шампионска лига с Ювентус, а няколко месеца по-късно в Копа " Либертадорес " с Ривър Плейт.
Най-много време пък лишава на именития десен бек Кафу – 15 години: през 1992-а завоюва " Либертадорес " със Сао Пауло, а през 2007-а печели Шампионската лига с Милан. Последно в елитния лист влезе Хулиан Алварес през юни 2023 с триумфа си в европейския шампионат на богатите с Манчестър Сити, а пет години преди този момент печели южноамриканския трофей с Ривър Плейт.
Останалите, достигнали до това великолепие, са Роке Жуниор, Дида, Карлос Тевес, Валтер Самуел, Роналдиньо, Неймар, Данило, Рафиня, Рамирес и Давид Луис.
Пълният лист:
1. Хуан Пабло Сорин (КЛ – Ривър Плейт 1996 г.; ШЛ – Ювентус 1996 г.)
2. Роке Жуниор (КЛ – Палмейрас 1999 г.; ШЛ – Милан 2003 г.)
3. Кафу (КЛ – Сао Пауло 1992 година и 1993 г.; ШЛ – Милан 2007 г.)
4. Дида (КЛ – Крузейро 1997 г.; ШЛ – Милан 2007 г.)
5. Карлос Тевес (КЛ – Бока Хуниорс 2003 г.; ШЛ – Манчестър Юнайтед 2008 г.)
6. Валтер Самуел (КЛ – Бока Хуниорс 2000г.; ШЛ – Интер 2010 г.)
7. Роналдиньо (ШЛ – Барселона 2006 година, КЛ – Атлетико Минейро 2013 г.)
8. Данило (КЛ – Сантос 2011 г.; ШЛ – Реал Мадрид 2016 г.)
9. Рафиня (ШЛ – Байерн Мюнхен 2013 г.; КЛ – Фламенго 2019 г.)
10. Рамирес (ШЛ – Челси 2012 г.; КЛ – Палмейрас 2020 г.)
11. Давид Луис (ШЛ – Челси 2012 г.; Фламенго 2022 г.)
12. Хулиан Алварес (КЛ - Ривър Плейт 2018 г.; ШЛ – Манчестър Сити 2023 г.)
13. Марсело (ШЛ – Реал Мадрид 2014 година, 2016 година, 2017 година, 2018 година и 2022 г.; КЛ – Флуминензе 2023 г.)
" Реал Мадрид ще ме разбере. Това е най-значимата ми купа, тъй като е извоювана с клуба, който ме построи, съобщи Марсело след края на финала. - Печеля доста значима купа с обичания си клуб, който ми даде всичко. Няма нищо по-добро от това. Безценно е ".
35-годишният бразилски деец, който е и младеж на Флуминензе, има във визитката си и шест шампионски трофеи в Ла Лига, пет Суперкупи на Испания, три Суперкупи на Европа, две Купи на Испания и четири трофеи от Световното клубно състезание. Марсело е спечелил 18 от всичките 21 финала, в които е взел участие.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ