Южна Америка е обитавана от животно тапир, чийто хобот е

Южна Америка е населявана от животно тапир, чийто хобот е като на слона, на величина и цвят е като диво прасе, а копитата му са като на кон. Има къса и недоразвита опашка, натъртено тяло съвсем без косми, изтеглена и окончаваща с хобот зурла и трипръсти задни крайници. Всички тези присъщи особености му придават много чудноват тип, като че ли е съединено от елементи на доста други животни.

На пръв взор това необичайно творение прилича магаре или кон. Движенията и формите му, вратът му с дребна настръхнала грива, наподобяват повече кон, в сравнение с диво прасе. Той клати игриво ушите и преносимото си хоботче, а при най-малка заплаха се хвърля в галоп, наподобявайки мощно държанието на конете.

Забележителното дебелокожо животно от Южна Азия и Южна Америка не е нито кон, нито слон, нито дива свиня, само че наподобява повече или по-малко и на трите. Неговата забележителност се крие освен в странния му тип. То е финален потомък на това животно, от което през днешния ден произлизат слоновете, носорозите и хипопотамите, а също дивите прасета и конете. Почти не се разграничава от своите антични предшественици и е същинска вкаменелост в сегашното. Това животно е тапирът.

Днес освен обществото, само че и учените не знаят доста за това животно, тъй като то е самотно нощно творение. Толкова е забавно и антично обаче, че заслужава да бъде по-добре опознато.

Произход на тапира

Наричат тапира градинар на гората, тъй като гълтам и след това разпръсква семена и плодове в големи количества. Най-големият бозайник в Южна Америка е доста античен. Първият различим негов предходник е обитавал Земята преди 50 милиона години, а днешните тапири са се появили преди 25 до 5 милиона години. Затова ги назовават живи фосили. Те не са трансформирали значително своята биология от древността до през днешния ден.

От 50 години тапирите са заплашен тип. Бракониерите ги избиват поради месото и кожата им. Другата заплаха е замърсяването на ареала им и унищожаването на естествената им среда от индустриализацията.

Тапирът с латинско наименование Tapirus, е нечифтокопитен бозайник с къса и дебела опашка. Главата му е огромна с пай врат, завършваща с мека и еластична муцуна, която наподобява на хобот.Тази част от тялото им е доста забележителна. Хоботът е еластичен и животното го употребява, с цел да бере листа и плодове. Повдига го нагоре за да подуши нещо, или да уплаши противник.

Очите им са дребни, зрението едва развито. Силно развитите слух и подушване обаче заместват неналичието на положително зрение.

Цветът им варира от кафяво до сиво, също и черно при някои типове. Има и шарени, с черна глава и мръсно бял тил и стомах.

По отношение на размерите границите, в които варира, са доста огромни, зависят от типа и мястото, което населяват.

Местообитание на тапира

Тапирите са плашливи животни, които се крият усърдно, изключително от хората и търсят храната си основно нощем. Те маркират необятни площи като своя територия, трансформирайки ги в миризливи пътепоказатели. Вървят по тъкмо избрани пътеки през гъсталака. Териториите им постоянно се застъпват и по тази причина те се схващат между тях с високочестотни звуци, наподобяващи пискане и подсвирване.

Тапирите обожават водата и даже от време на време заспиват в нея. Обичат и калните бани, след които се потапят в топлата вода. Могат да потънат за дълго под водата, ползвайки хобота за дишане.

Хранене на тапира

Всички типове тапири са тревопасни и вегетарианци. Обичат листата, тревите и похапват на драго сърце плодове. Храната си доближават и взимат благодарение на хоботчето. То им служи освен за постигане на мечтаната цел, само че и като ръка, с която пъхат храната в устата си.

Размножаване на тапира

Размножаването на тапира става през избрания интервал за всеки тип. Двойките се събират единствено с тази цел, незабавно по-късно се разделят, а за дребното се грижи майката. Всяка бременна ражда след 390 до 400 дни по едно малко, което излиза с главата напред и с отворени очи. Скоро по-късно се изправя на крайници, тъй като е относително едро - от 4 до 7 кг е всяко новородено. Все отново остава под опеката на майка си 1 година. Половата зряла възраст при тапирите настава на към 3 години.

Видове тапири

Семейството на тапирите е показано от 5 типа, като множеството са съществуващи и през днешния ден и един липсващ. Те са следните типове тапири:

- Централноамерикански тапир;

- Малайзийскиски тапир;

- Планински тапир;

- Бразилски тапир;

- Калифорнийски тапир - липсващ тип.

Централно американски тапир - Tapirus bairdii

Това е един от най-едрите типове и единственият, обитаващ Централна Америка. Смятат го за най-едър от всички, въпреки че се е наложило мнение, че е втори след планинския тапир. Местообитанията му са тропическите гори на Централна Америка - Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, край западните крайбрежия на Колумбия, Еквадор, към Южните елементи на Мексико. Живее в низините и до 3200 метра надморска височина.

Това животно е доста огромно. Дълго е съвсем 3 метра, високо над метър и тежи 400-500 кг. Тъмната му кожа е съгласувана с мястото, където живее, т.е. играе камуфлажна роля. От високите дървета на земята е много мрачно и този цвят го прави мъчно различимо. Цветът му наподобява на кората на близките великански дървета.

Така ягуарът се затруднява, когато го търси и преследва.

Външно наподобява на елементарен тапир, само че е с по-къса грива. Козината му е тъмна, само че бузите и шията му са жълтосиви. Тялото му е обемно, краката му са стройни, опашката е доста къса, а хоботът му е дребен. Обича водата и не се отдалечава доста от нея.

Планински тапир - Tapirus pinchaque

Този тип е най-слабо прочут, тъй като се среща във високите планини, стигайки до 4 хиляди метра надморска височина. Обитава Андите, на територията на няколко страни в Южна Америка. Счита се за най-едър от всички типове. Височината му е към 110 сантиметра, дължина - 270 сантиметра и тегло до 570 кг.

Планинският тип има дебела четина, тъмнокафява на цвят, съвсем черна, мека и дебела. Храни се главно с листа и треви в ниските елементи на планинските гори. Този тип е един от най-редките и е предпазен, тъй като се допуска, че са останали едвам към 1600 екземпляра от него.

Малайзийски тапир - Tapirus indicus

Различава се от другите типове тапири по това, че населява Азия, до момента в който всички останали са на Американския континент. Тропичните гори са негов дом. Това животно обича дъждовната гора, само че му се постанова да мигрира по време на сухия сезон към низината, а през дъждовния интервал се изкачва към планината. Може да се откри наоколо до водата.

Дължината на животното е до 2 метра, тежестта до 280 кг. Има дълъг, здрав хобот, Гърбът и коремът му са сивкаво-бели, останалите елементи са черни. Начинът им на живот не ги отличава значително от останалите типове.

Размножават се през дъждовния интервал. Тогава издават разнообразни звуци. Женските тапири търсят мъжки, а не противоположното, както е при множеството животни. След 390 до 407 дни майката ражда едно малко, за което се грижи и пази гневно. Мъжкият не взе участие в грижите. Този тип също е предпазен от закона, живее в труднодостъпни места и е сериозна численост.

Бразилски тапир - Tapirus terrestris

Този тип също обича гъстата екваториална гора и заема тези места на територията на редица страни в Южна Америка, максимален е ареалът към към река Амазонка. Този тип не се разграничава значително по размери от останалите. Дълъг е към 3 метра, висок към 120 сантиметра и тежи от 390 до 520 кг.

Кожата му е кафява на цвят, а на муцуната под очите има ярко леке. Хоботът му е по-къс, в сравнение с другите типове, а тялото на тип е по-едро и мощно. Храни се листа, плодове и трева.

В края на сухия сезон е неговият размножителен интервал.

И двата пола се търсят със звуци, на които сътрудникът дава отговор. След 10-11 месеца бременност се ражда едно малко, което майката отглежда. Малкото е ярко, с бледи петна, които играят роля на дегизировка. Продължителността на живота му е както при множеството типове към 40-50 години.

Популацията на този тип е по-стабилна, в сравнение с роднините му, само че въпреки всичко и за него съществуват същите опасности.