Искрица надежда за Путин: Руското общество повече не съществува
Юберт Смитс*
Едно нещо би трябвало да се признае на Евгений Пригожин: Със своя „ марш за правдивост “, който той разиска искрено преди два месеца с военния блогър Семьон Пегов с псевдоним War Gonzo, босът на Вагнер разкри неуместността на съветското общество през 2023 година с доста детайлности.
В понеделник вечерта, в първото си обръщение към съветския народ след потушения протест, Владимир Путин благодари обилно на поданиците си. Обикновените жители се бяха показали твърди като същински " патриоти ", когато " непознатите врагове " желаеха да " раздерат " отечеството посредством Вагнер, сподели президентът.
Путин си затвори очите
За разлика от преврата от 1991 година, когато десетки хиляди излязоха по улиците в Москва и Ленинград, с цел да спрат реакционния прелом против Елцин и Горбачов, предишния уикенд съвсем нямаше жители, застанали зад Путин. Напротив, многочислени подчинени в държавното управление и бизнеса са избягали „ в този сложен миг “, както отсъди ръководителят на Народното събрание Вячеслав Володин в Държавната дума във вторник.
Не хвалете деня преди вечерта. Тази незаинтересованост и дръзновение не са безусловно рискови за Путин. Средната класа, за която " дивите " деветдесет години с инфлация до 2500 % към момента са привидение на страха, прави оценка спокойствието и реда му, стига да не им се постанова сами да стават от леглото.
Тази обществена бездейност е дело на Путин. Той
сполучливо деполитизира Русия
След четвърт век към този момент няма жива политическа сфера, а гражданското общество също изгоря до основи. Това, което Маргарет Тачър един път сподели в по-общ проект, се отнася за Русия: „ Няма такова нещо като общество “.
Но белким метежниците не бяха посрещнати топло в Ростов? „ Вагнер, Вагнер “, скандираха цивилни, до момента в който наемниците напускаха града. След което на върналите се по места служители на реда им споделиха, че са „ страхливци “. Не споделя всичко. Този национален възторг също е израз на путинската кастрация на обществото. При неналичието на обществен живот бунтовникът, който се изправя против елитарните босове, обичайно може да разчита на състрадание.
Неслучайно преди похода си Пригожин беше в топ 5 на най-надеждните политици и управници. Така беше и когато разбийникът Стенка Разин бродеше из Южна Русия в средата на седемнадесети век. Така беше и век по-късно, когато еретикът Емелян Пугачов поведе селско въстание против Екатерина Велика. И двамата станаха национални герои след насилствената си гибел. Разин посредством песни, Пугачов посредством поета Пушкин.
Русия не е неповторима в това отношение. В Гърция клефтите били възхвалявани като праведни бандити. В Америка Ал Капоне имаше почитатели измежду елементарните хора. А в Холандия юристът Питер Херман Бакер Шут смяташе, че наркодилърите са жертви на капитализма.
Но Русия е бастион на този подправен романтизъм
Тъй като Путин познава своя Пушкин – „ Руският протест е жесток и безсърдечен “ – в този момент той наподобява сърдит и изплашен. Той е изправен пред сложни алтернативи. Какво да вършим с военачалник Суровикин, който сякаш знаеше за протеста, само че единствено прикани Пригожин да спре марша си в събота? Трябва ли да се направи чистка на държавния уред? Или е по-разумно да се задържи ситуацията, тъй като страната би трябвало да оцелее стопански? Независимо дали накара разузнавателнте служби да възнамеряват убийства, разположи милициите на своята преторианска съветска армия или търси компромис с (въоръжените) елити, Путин знае едно нещо авансово. Враговете му не се събират по улиците. Те са в края на коридора в личния му Кремъл.
Юберт Смитс* е създател на книгата “Отмъщението на Путин ” и на уеб страницата Raam op Rusland
P.S. Коментарът се разгласява с общителното разрешение на създателя.
Превод Таня Стоянова
Едно нещо би трябвало да се признае на Евгений Пригожин: Със своя „ марш за правдивост “, който той разиска искрено преди два месеца с военния блогър Семьон Пегов с псевдоним War Gonzo, босът на Вагнер разкри неуместността на съветското общество през 2023 година с доста детайлности.
В понеделник вечерта, в първото си обръщение към съветския народ след потушения протест, Владимир Путин благодари обилно на поданиците си. Обикновените жители се бяха показали твърди като същински " патриоти ", когато " непознатите врагове " желаеха да " раздерат " отечеството посредством Вагнер, сподели президентът.
Путин си затвори очите
За разлика от преврата от 1991 година, когато десетки хиляди излязоха по улиците в Москва и Ленинград, с цел да спрат реакционния прелом против Елцин и Горбачов, предишния уикенд съвсем нямаше жители, застанали зад Путин. Напротив, многочислени подчинени в държавното управление и бизнеса са избягали „ в този сложен миг “, както отсъди ръководителят на Народното събрание Вячеслав Володин в Държавната дума във вторник.
Не хвалете деня преди вечерта. Тази незаинтересованост и дръзновение не са безусловно рискови за Путин. Средната класа, за която " дивите " деветдесет години с инфлация до 2500 % към момента са привидение на страха, прави оценка спокойствието и реда му, стига да не им се постанова сами да стават от леглото.
Тази обществена бездейност е дело на Путин. Той
сполучливо деполитизира Русия
След четвърт век към този момент няма жива политическа сфера, а гражданското общество също изгоря до основи. Това, което Маргарет Тачър един път сподели в по-общ проект, се отнася за Русия: „ Няма такова нещо като общество “.
Но белким метежниците не бяха посрещнати топло в Ростов? „ Вагнер, Вагнер “, скандираха цивилни, до момента в който наемниците напускаха града. След което на върналите се по места служители на реда им споделиха, че са „ страхливци “. Не споделя всичко. Този национален възторг също е израз на путинската кастрация на обществото. При неналичието на обществен живот бунтовникът, който се изправя против елитарните босове, обичайно може да разчита на състрадание.
Неслучайно преди похода си Пригожин беше в топ 5 на най-надеждните политици и управници. Така беше и когато разбийникът Стенка Разин бродеше из Южна Русия в средата на седемнадесети век. Така беше и век по-късно, когато еретикът Емелян Пугачов поведе селско въстание против Екатерина Велика. И двамата станаха национални герои след насилствената си гибел. Разин посредством песни, Пугачов посредством поета Пушкин.
Русия не е неповторима в това отношение. В Гърция клефтите били възхвалявани като праведни бандити. В Америка Ал Капоне имаше почитатели измежду елементарните хора. А в Холандия юристът Питер Херман Бакер Шут смяташе, че наркодилърите са жертви на капитализма.
Но Русия е бастион на този подправен романтизъм
Тъй като Путин познава своя Пушкин – „ Руският протест е жесток и безсърдечен “ – в този момент той наподобява сърдит и изплашен. Той е изправен пред сложни алтернативи. Какво да вършим с военачалник Суровикин, който сякаш знаеше за протеста, само че единствено прикани Пригожин да спре марша си в събота? Трябва ли да се направи чистка на държавния уред? Или е по-разумно да се задържи ситуацията, тъй като страната би трябвало да оцелее стопански? Независимо дали накара разузнавателнте служби да възнамеряват убийства, разположи милициите на своята преторианска съветска армия или търси компромис с (въоръжените) елити, Путин знае едно нещо авансово. Враговете му не се събират по улиците. Те са в края на коридора в личния му Кремъл.
Юберт Смитс* е създател на книгата “Отмъщението на Путин ” и на уеб страницата Raam op Rusland
P.S. Коментарът се разгласява с общителното разрешение на създателя.
Превод Таня Стоянова
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ