Йозеф Киршнер е съвременен австрийски писател и журналист, автор на

Йозеф Киршнер е актуален австрийски публицист и публицист, създател на книги по практическа логика на психиката. Неговите писания могат да се съпоставят с тези на класици в жанра като Дейл Карнеги и Наполеон Хил.

Светът е цялостен с амбициозни и работливи хора, надарени с всевъзможни изключителни качества, които обаче се провалят, дружно с всичките си положителни планове и проекти, по една-единствена причина: те не владеят законите и методите за влияние върху хората.

Затова на този свят има толкоз доста недоволни, изгубили религия в себе си. Те живеят живот втора употреба и ден след ден чакат други да дойдат и да им кажат какво би трябвало да мислят, да имат вяра и да купуват. Безкритични, пасивни и примирени, те стават жертви на операция от страна на другите.

Тези хора не са проумели, че операцията е главен детайл на човешкото взаимно битие.

Ако обичате един човек, вие ще се пробвате да запазите тази обич за себе си. Ще му се показвате от най-хубавата си страна. Ще се пробвате да го убедите в това, което допускате, че ви прави почтени за любов.

По създание вие няма да действате по-различно от автомобилната компания X, която акцентира всички преимущества на своя артикул, с цел да го направи прелъстителен за купувача.

Кои са главните манипулатори:

Другият пол

Това е първият съперник, против който непрестанно би трябвало да се налагате. Вие желаете да се харесате на този съперник, да го завоювате и даже да се ожените за него. Или пък просто да го желаете единствено един път в леглото си.

Както и да е, множеството хора в края на краищата въпреки всичко се женят, тъй като съумяват да се наложат на другия или той на тях.

В подобен случай бракът им през цялото си битие ще е белязан от всекидневната игра, в която всеки се пробва да утвърди позицията си против другия.

Той ще е нещо като партизанска война на непрекъсната взаимна операция, която нерядко се изражда в намерено стълкновение, в случай че двамата съперници не схващат и не владеят разпоредбите на операцията.

Всеки взаимен живот на двама души протича под знака на непрекъснатите опити на всеки от тях да се наложи на другия. Който признае това за аргументиран факт, няма да приема като персонална засегнатост всеки манипулативен опит на съперника, нито пък ще му отвръща с оповестяване на война.

Вместо това той ще одобри играта и от своя страна ще реагира с манипулативни ограничения. На нападението не би трябвало безусловно да се отвръща с контранападение, а да вземем за пример с жест, който без всякакво принуждение да обезоръжи съперника.

Всички, които пречат на нашия прогрес

Ние праволинейно се стремим да напреднем в живота.Ние непрестанно желаеме да печелим повече и заемайки все по-високи професионални и публични позиции, да реализираме все по-силно въздействие и по-голямо самопризнание. Несъмнена причина за това са професионалните качества.

Но всички знаем, че най-хубавите не всеки път заемат поста, който им се поставя.

Има безпределно доста кадърни, старателни, високоспециализирани идеалисти, които желаят да пробият само със своите достижения, само че в никакъв случай не съумяват да го сторят.

Клод Хопкинс, пионер на американската реклама и на модерната техника на продажба споделя:
" Не е задоволително единствено да бъдеш добър. Поне толкоз значима, колкото уменията, знанията, старанието и положителната воля, е способността да накараме хората да признаят нас и нашите достижения и да дават пари за нашите артикули. "
Авторитетите и всички, които се базират на престижи

Често се натъкваме на тези недосегаеми хора, които са извоювали изключително състояние в йерархията на взаимния живот: статуса на престижи.

Най-дълбоко вкоренените в мисленето престижи са: бащата и майката; началникът; по-силният; страната и тези, които настояват, че я олицетворяват; всевъзможните специалисти; мнозинството; носителите на трофеи.

Едно дете може да има цялостното право да желае нещо. Но щом бащата му каже: „ Аз знам по-добре, аз съм ти татко “, той въпреки всичко ще се наложи.

Имате ли си работа с човек, окопал са зад престижа на някоя работа, вие през цялото време сте в по-неизгодна позиция. Той разполага с някакви указания, на които се базира, върху които може да трансферира персоналната си отговорност и да ви изнудва по този метод.

Единственото, на което можете да се позовете, е вашият интерес. Който може да приложи в общуването си с другите хора статуса на престиж, през цялото време има по-благоприятни предпоставки да отбрани своя интерес.

Статусът алармира на другия: „ Аз съм освен това от теб, знам повече от теб, имам зад себе си мощ, каквото ти нямаш. “

А в действителност зад всеки престиж стои един човек със своето мислене, в което преди всичко е самият той, със своите стремежи и недостатъци. Затова и този човек, като всички останали, предстои на операция, а нейните правила всеки би могъл да употребява в собствен интерес.

Обществото, в което живеем

„ Защо, попитал един път Джорд Бърнард Шоу, дамата на слепеца си черви устните? “ Защо въобще, така можем да продължим ние, дамите си боядисват устните? Защо милиони дами на света хранят козметичната промишленост с нови и нови милиарди долари? За малко повече алено или кафяво по лицето, няколко бръчки по-малко към очите.

По всяка възможност тъй като ние все желаеме да се харесаме на някого. Дори ние самите да не го желаеме чак толкоз, другите ни постановат това държание. Кръговратът, в който се пробват да ни въвлекат, е постоянно еднакъв:

– Внушават ни някакъв пример, поведенческо факсимиле, което са определили за общовалидно и вярно.

– Обещават ни заплащане за това, че се държим в сходство с клишето. Обещават ни, че другите ще ни се възхищават, в случай че се държим съгласно клишето.

– Ако съблюдаваме клишетата, те ни употребяват, с цел да внушат на останалите: „ Погледни ги, те се държат вярно, за какво и ти не го правиш? “

И тези други си споделят нерешително: „ Щом толкоз доста хора се държат по този начин, несъмнено е вярно. В подобен случай и а ще би трябвало да действам като тях. “

Йозеф Киршнер
chetilishte.com