ЙОВА СТАНКОВА произхожда от рода на един от класиците на

ЙОВА СТАНКОВА произлиза от рода на един от класиците на българската литература Йордан Йовков, нейната прабаба е негова племенница. Като дете младата писателка живее в Ангола, Африка, където посещава съветско учебно заведение. След като фамилията й се връща в България, приключва френска паралелка в 125-о СОУ " Боян Пенев " с проучване на непознати езици. Дипломира се в Лудвиг Максимилиан университет (Мюнхен) по специалностите " Наука за религията ", " Политология " и " Руски език ". Обича да пътува, издава преди няколко години дебютния си разказ " Галерия от светове ", а неотдавна предизвика читателите и с втория – " Затворен в теб ".

– Казват, че във всеки воин от творбата си създателят оставя част от себе си. В кой от основаните от вас облици има най-вече Йова Станкова?

– В новия ми разказ " Затворен в теб " има доста вплетено " аз ", с което ме дели единствено трето лице само число, тъй като историите са преразказани. Оказва се, че, когато разказваш една история, въпреки и единствено частично твоя, от дистанцията на разказвача си кадърен да разкриеш повече, даже пикантните елементи. " Аз " като създател неизбежно съм съпреживяла много от обстановките, или съм била техен наблюдаващ в даден миг, само че във всеки воин от романа има елементи от мен.

– Кога и по какъв начин разбрахте, че можете да пишете?

– Това няма по какъв начин да се разбере. Човек, който желае да написа, търси своя път, образова се, чете, пробва се да се съпостави, колебае се и чак тогава се осмелява да напише разказ. Докато го написа, се съмнява във всяка дума, в себе си, в света, ревизира непрекъснато има ли свят на открито към момента, след това не помни, че е бил част от него, и, когато е подготвен, знае, че се е получило това, което е желал, а точно диря във времето. А дали мога и дали се е получило, ще се разбере доста след мен, когато няма да ме има.

– Вие ли търсите сюжетите (и къде) или те сами ви намират?

– Сюжетът от време на време е една дума или преживелица, която не желае да излезе от мозъка ми. Седи всеки денонощно и си прокарва път във всичко, което виждам. След това се разраства и стартира да се комбинира и асимилира с всяко друго нещо в мислите ми, сходно или не толкоз сходно. Докато не стартира да ме буди, да не ми дава да заспя и не изиска да излезе от мен. Тогава стартирам да мисля в какъв сюжет да я завъртя и по какъв начин да се сложи смисълът на тази дума най-нагледно – по този начин, че да изчерпи цялото значение и всичко, обвързвано с нея. След това сюжетът добива посока, която не постоянно е ясна, даже и за мен. Понякога, като се захвана с една тематика и стартира да я развъртвам, се оказва, че имам мнение за нея, което до момента не съм знаела, че е толкоз рисково и изключително. А от време на време сама се обезсърчавам, като видя какъв брой ми е било неправилно първичното мнение. Това са моментите, в които считам, че оказвам помощ на читателя, като му дам напълно друг взор, за който той не си е давал сметка до момента.

– Ще разкриете ли какъв е съответният мотив за основаването на втория ви разказ " Затворен в теб " или просто ви споходи вдъхновението?

– Ще ми се вдъхновението да можеше да ме спохожда честичко и аз да би трябвало единствено да го дочаквам. " Затворен в теб " беше доста сложен и прочувствено тежък за написване разказ. Първоначално концепцията ми беше да се съсредоточвам над любовната история, която да е допустимо най-тривиалната. После желаех безусловно да опиша за един мъж, за неговата орис и неговия развой на израстване. Колебанията му в живота и методът, по който взима решенията си, се оказаха ненадейно дълбоката част, за която не допусках, че ще ме погълне и завладее. А съответен мотив беше, че доста желаех да напиша пътепис, усещанията от пътуванията ми. Сега всичко това е слято в симбиоза от мемоари, хора и историите им.

– В тази книга частично засягате и емигрантския въпрос. Защо тази тематика е значима за вас? Ще спре ли в миналото да бъде настоящ казусът за разграничени двойки и цели фамилии, които са принудени да търсят по-добър живот в чужбина?

– Едва ли това може да се назова проблем на актуалното общество. Това е актуалният живот на доста българи, а във времето по този начин нареченият " гурбет " е неизменима част от живота на българина. Разделянето на хората не е единствено по стопански аргументи, от време на време, както се вижда от романа, е предлог за разлъка. Но в действителност има типове израстване, което се случва едвам когато човек е разграничен от фамилията си и от околните си. Въпреки това, всяко наложително деяние е обвързано със страдалчество и горест и от двете страни на границата. Не считам, че сега можем да намерим позволение на този проблем, той по-скоро ще става все по-масов и по-глобален. А за България все по-актуален.

– Провокирате читателите на романа ви да си задават някои доста значими въпроси: може ли да издържи любовта тестванията на дистанцията сред хората, би трябвало ли да се вършат взаимни отстъпки, къде човек изпитва същинско чувство за пълноценност... Вие самата по какъв начин бихте дали отговор на тях – оттатък сюжета на книгата?

– На мен ми се е налагало неведнъж да предпочитам и съпоставям живота тук и идеализираното там. Предполагам, че на всички места човек е заставен да прави взаимни отстъпки, може би не едни и същи. По отношение на любовта – едно е ясно: времето и дистанцията в никакъв случай няма да могат да бъдат върнати обратно. Това време, което сме изгубили, освен ни е разделило физически, само че и духовно, тъй като ние сме се развили в разнообразни сфери и сме споделяли времето си и мислите си с хората, които са били към нас и с нас. Така се оказва, че любовта от разстояние изисква доста старания, ограничаващи други действия, които евентуално наподобяват по-привлекателни. Човек стартира да изпитва тягостно въодушевление, когато мисли за околните си и за обичания. Примерно, аз доста страдах в Германия, когато видех девойки на моята възраст да се разхождат с майките си. Тогава доста ми липсваше майка ми и в този момент, когато съм в България, може човек да ме срещне най-често и на всички места с майка ми.

– Как си представяте хората, които ще посегнат към " Затворен в теб "? На каква публика ще бъде забавна книгата?

– Хора, които живеят и страдат за родината, и хора, които остават тук да ги чакат, мечтаейки да са с тях, чудейки се кое е по-доброто за тях и за техните близки. Раздвоени от това да желаят за обичания човек най-хубавото, и в същото време гузни от егоизма, че желаят да са с тях. Несигурни в любовта им и в личната си откровеност. Също хора, които се чудят дали да заминат, могат да прочетат книгата, с цел да видят какво ги чака.

– По-труден ли беше този разказ от първия – " Галерия от светове ", или, в противен случай, го написахте по-лесно и по-бързо?

– Всяка книга е опит, в никакъв случай не се знае дали ще се получи. Надявах се, че идната ще се написа по-лесно, само че това е заблуда. " Затворен в теб " е разказ с темперамент, със спадове, които теглеха настроението все по-дълбоко във вътрешността в героите, от време на време с дни не можех да се откъсна или да продължа. Но героят беше задоволително мощен да продължи вместо мен, неговият неуместно доверчив метод в живота беше спасението и за двама ни. Лесни и бързи са нещата, с които не обичам да се занимавам, а писането в никакъв случай не е такова.

– Когато книгите ви провокират интерес и в чужбина, сама ли бихте се заели с превода им или ще се доверите на някой различен за тази цел?

– Винаги на различен! Опасявам се, че, в случай че превеждам сама, ще променя написаното и ще го разкривяван в напълно нов текст. Ще желая да дописвам и променям, изключително в случай че имам предвид съответна аудитория.

– Питали ли сте се: какво харесват читателите във вашите творби – сюжета, героите, метода ви на писане или нещо друго?

– В моите романи е налице композиция от всички изброени детайли. Така се основава въодушевление, което кара читателя да не стопира. Ритъмът е хем забързан, хем обстоен. За мен читателят е мислещ човек, той би трябвало да може елементарно да навлезе в текста и да му бъде арестувано вниманието. След това да му се даде независимост за интерпретация и прилика, в която той да взе участие интензивно. Отговорите, които търси, да извежда логичен съгласно личните си усещания от героите и събитията. Понякога даже би трябвало да вземе решение за героя, все едно го прави за себе си.

– Създавате " Галерия от светове " в Кейптаун. А къде ви споходи вдъхновението за " Затворен в теб "?

– Отново там! Носталгията е чувство, възприятие, положение, което се появява ненадейно и обзема тялото, сходно на любовта. Цялото тяло страда, само че човек не може да уточни нищо съответно. Затова в сюжета са вплетени любовта и носталгията като водещите претекстове.

– Все още ли Африка е обичаният ви континент? Има ли друго място, което да ви е превзело по сходен метод?

– Последните две години пътуванията ми бяха лимитирани и внезапно си дадох сметка какъв брой е дребен светът и какъв брой може да е спокоен, в случай че не би трябвало да се бърза за идващото пътешестване. Африка постоянно ще остане обичано мое място, а и човек, като откри, стопира да търси.

– Как ви се отрази пандемията от КОВИД-19? Осуети ли някои ваши проекти или, в противен случай, ви въодушеви за нещо ненадейно и от вас самата? Може ли съгласно вас спешна обстановка като тази да подтиква, а не да депресира?

– Основно се отрази на пътуванията. От една страна, ми даде опция да написа повече, а от друга, ме депресира неналичието на другари и обществен живот. Все още не мога да се отърся от това чувство за невидима заплаха, в случай че съм измежду хора.

– Повлия ли ви творчеството на Йордан Йовков, от чийто жанр произхождате? Какъв образец е той за вас?

– Да, само че кой не е?! Особеното при творчеството на Йовков и това, което на мен ми подхожда, е, че той се задълбочава в персоналния психологизъм на персонажите, като в същото време остава външен наблюдаващ, без да е им е съдник. На тези характерности акцентирам и аз.

– Според вас съществува ли формула или рецепта за хубаво, положително, забавно писане?

– Да, всяко произведение, което е с добър език и съумява да притегли вниманието на читателя, неизбежно доближава до хората. Важното за творбата е да е налично и занимателно, тогава то е изпълнило формулата за забавно писане. Това му е функционалността. А в случай че успее да реализира някакво по-задълбочено мислене у читателя, да се осмели да промени нещо, то към този момент е надхвърлило упованията на основателя си.

– Дали ви се е налагало да вършиме взаимни отстъпки в творчеството си?

– С първия ми разказ не бях доста уверена в себе си, също по този начин не знаех каква е публиката в България и не бях сигурна по какъв начин ще ме одобряват читателите. Сега, когато познавам хората, с помощта на многото срещи из страната, мога към този момент по-смело да пиша. Истински ограничавания в свободата на изкуството не съм имала. Единственият ми коректив са читателите.

– Как пишете – бързо, с чувството за неналичието на време или оставяте концепцията да отлежи, да узрее?

– Идеята отлежава от време на време месеци, а когато пристъпя към самото писане, пиша доста бързо, до момента в който не стигна до края. След това стартира тежката работа, тогава се постанова да се връщам към всяка сцена, воин, разговор по безчет пъти, да шлайфам, до момента в който се убедя, че съм отразила задълбочено всички гледни точки. Този развой е най-дългият и може би най-задълбоченият и изисква най-вече централизация.

– Има ли за вас значение дали ви чете един човек или хиляди?

– Има, несъмнено! Книгата е труд, който е излязъл от мен, и всеки човек би желал да бъде оценен за това, което е сътворил. За мен писането е предопределение, нещо, което не мога да загърбя и да се откажа, тъй като има нещо друго по-печелившо, което да върша. Колкото повече читатели доближат до книгите ми, толкоз по-изпълнено и свястно ще е съществуването ми.

– Какво е отношението ви към обществените мрежи? Помагат ли те на създатели като вас или по-скоро пречат?

– Социалните мрежи в България са централна част от осведомителния бюлетин – освен за културни събития, само че и за поддържането на контакти. Смятам, че до момента по-скоро са ми били от изгода. Читателят самичък би трябвало да направи селекция какви творби и какви създатели притеглят вниманието му. Мисля, че България има цялостна независимост на словото, тъй като всеки дава отговор с името си за това какво написа и какво издава.

– Мислите ли, че днешните писатели имат избрана задача или отговорност към читателите?

– Днешните писатели, както и писателите във всички времена, имат една и съща задача – да държат огледалото на обществото по този начин, че то да се оглежда в него, да се разпознава и, в случай че може, да се поправя. Писателят може най-общо да насочи вниманието към проблемите, които му вършат усещане и които имат потребност от полемика, от размисъл и развиване. Но обществото единствено взема решение нужна ли му е смяна и в каква посока ще е тя.аАз пиша само за читателя, желая да съм налична за четене и забавна, да разсънвам любознанието, освен към творбата, само че и към обществените проблеми, които то повдига. Опитвам се да обрисувам сходни проблеми, само че оставям читателите да помислят над различните решения, които предлагам. За мен не е особено да давам подготвени отговори, аз отпущам на читателя гледни точки.

– Живеем във време, когато хората постоянно биват оценени по това по какъв начин наподобяват, в какво са облечени, какъв брой са скъпи телефоните и бързи колите им... Не се ли губи през днешния ден смисълът от хубави текстове и книги? Има ли потребност от тях актуалното общество?

– Обществото има потребност от това, което употребява. Ако в този интервал от развиването си човек има потребност от избрани неща, то той намира или търси метод да се достави с тях. Именно в това е и една от задачите на актуалния публицист – да възпита нужда от литература. Хората търсят задоволство, отговори, развиване, нови хрумвания, желаят да се образоват. Книгите са тези, които би трябвало да си извоюват място във всекидневието, да основат мислещо и сериозно общество. Сигурна съм, че материалните богатства не са спънка за духовното развиване, в противен случай, те са изискване, в което се основава мислещо и ангажирано общество.

– И на финала на това изявление – какво обръщение бихте отправили към читателите ни?

– Пожелавам им прелестно четене на романа " Затворен в теб "! Каквато и книга да е привлякла вниманието им, дано да ги удовлетворява!