Йордан Чипев: Трябва да престанем да задаваме въпроса: Кой е виновен?“
Йордан Чипев е лидер в листата на „ Българска социалдемокрация Евролевица “ за област Кюстендил. Завършил е нуклеарна енергетика, работил е в системата на енергетиката. Дълги години е бил ръководител на Стопанската камара в Кюстендил, в Управителния съвет на Камарата в София, в Българския червен кръст. До момента е ръководител на Сдружението на спортните клубове. В продължение на 12 години е бил общински консултант.
Г-н Чипев, България е в здравна, демографска, икономическа и политическа рецесия и е изостанала фрапантно от другите страни. Защо съгласно вас се озовахме в тази обстановка?
Демографската рецесия стартира преди 30 години. Защо!? Защото ние сме доста самостоятелни хора. От нас, както се споделя, прекомерно малко зависи. Народопсихологията на българина е такава, че той е прекомерно самонадеян в своите познания, в своята осведоменост, в достоверността на това, което вижда, чува и чете. Оттам-насетне се поражда един нихилизъм по отношение на заобикалящия ни свят и решенията, които взимат ръководещите.
Възможно ли е да се преодолее това закъснение, което бележи страната ни по толкоз доста индикатори?
Изоставането може да се преодолее при изискване, че имаме ясна и безапелационна цел. Първата е да запазим живота и здравето на хората. Имаме ли хора, оттук-насетне можем да реализираме главните си цели. Основната цел на един човешки живот е да живее добре. За да живеем добре, би трябвало да се учим старателно, да се трудим старателно. Трябва да сме добре проведени. Голямото количество хора да може да реши вярно кой всред групата и кои да бъдат тези, които взимат решенията. Те да знаят по какъв начин да внедрят решенията, тъй като едно е да имаш стратегия, напълно друго е да имаш ограничения, посредством които се внедрява тази стратегия. Така, че всичко е в ръцете на самите хора и би трябвало да престанем да задаваме въпроса: " Кой е отговорен? ". В Библията е казано: " Всички съгрешихме и заедно непотребни станахме ". Не би трябвало да бъркаме повече.
Искате да кажете, че към този момент нямаме време и място за неточности?
Нито време имаме, нито място имаме, нямаме и посока за оттегляне. Ние сме стигнали дъното и се опитваме да въртим дупката.
Защо съгласно вас се стигна до икономическа и политическа рецесия?
Защото се взимаха доста непрофесионални политически решения. Например при рецесията в енергетиката, като човек, приключил първите випуски нуклеарна енергетика, съм осведомен в елементи и с Козлодуй, и с " Марица-Изток ", само че за жалост промишлеността ни е прекомерно въглеродоемка. Произвежда доста въглероден двуокис. Това оскъпява извънредно доста електрическата енергия. Ние не съумяваме да се включим в така наречен нишови стопански посоки - там, където на нас ни е нужна доста висока добавена стойност. Едно нещо прекомерно постоянно се пропуща в България. Ние всяка година произвеждаме сред 5 и 7 млн. тона зърнени култури, от които 3/4 изнасяме. В модерните страни на всеки хиляда тона - от науката до рафта най-после, има заети хиляда индивида. Нали се сещате, че в случай че превърнем в работни места тези 3-4 млн. тона, които изнасяме, става дума за 300-400 хиляди индивида. Тогава облагата се мултиплицира върху цялата стопанска система, а не в ръцете на 4-5 доста едри земевладелци. Но за това са нужни политически решения. Другата теза е за концесиите за златото. Там изтичат също големи капитали, тъй като договорите обратно в годините по никакъв начин не са сполучливи за българския народ.
Само международната ли стопанска система способства за инфлацията в България, зародила в резултат на високите цени на тока и горивата. Има ли неточност при нас или е напълно следствие от международната наклонност?
За международната стопанска система и трендове е ясно, само че когато приказваме за растеж на цените, би трябвало да погледнем възнагражденията на Запад. Там заплатите са 3-4 пъти по-високи от българските. Едно е да имаш нарастване с 5-10% на някакъв тип стока при 4-5 пъти по-високи заплати спрямо българските. А че при нас има и далавера и българското произвеждане е прекомерно малко, е обособен въпрос. Например да вземем съвсем всички наши маслодобивни предприятия. Те изнесоха слънчогледа от България и тук продукцията се връща под българско име. Каквато цена желаят, такава ще си сложат. Никакво значение няма, че реколтата от слънчоглед тази година беше прелестна. Желанието на производители и търговци е да печелят, когато това им се падне и няма какво да ги спре. Има и далавера, несъмнено.
Трябва ли да се промени политиката на страната ни по отношение на Македония по отношение на нейния блян да стане част от Европейски Съюз?
Това е много значим въпрос, тъй като моите предци произлизат от Сърбия и Македония главно. Аз съм взел участие в доста срещи, в това число и с досегашния министър председател Зоран Заев. Някак си тематиката Македония стартира да се възбужда в последните 10-ина години, когато Македония в стопански проект стартира да се подрежда. По-рано тя не беше толкоз настояща. За страдание ние не успяхме във всичките тези години да наложим един курс на доближаване, най-много в културата, спорта и търговията. Оттам щяха да дойдат всичките ни варианти. На няколко пъти започнаха и спираха при другите държавни управления диалозите за кулоар №8. После нещата минаха в напълно друга геополитическа линия, което в действителност изигра неприятна роля за България. Аз мисля, че в случай че засилим връзките си на основата на просвета, спорт, туризъм, стопанска система, ще позаглъхне тематиката „ История “. Ние постепенно би трябвало да работим в тази тенденция, тъй като това, което се случи с локалните избори в Македония, не вещае нищо положително в политиката. България може би ще бъде и понатисната, само че ние трябваше да използваме този кулоар №8, в това число и да има някаква договорка - даваме ход на договаряния с Македония и желаеме финансиране за кулоар №8, пък когато пристигна време за отваряне на главите, свързани с историята и правото, постоянно можем да постановяваме несъгласие. Искам да ви напомня, че главата „ Политическа система “ в Хърватия не беше затворена цели 10 години. Те бяха подготвени за Европейски Съюз, само че напълно неотдавна съумяха да влязат. Както и да го гледаме, ние сме членове на Европейски Съюз и НАТО, имаме задоволително доста лостове. Трябва да се попрегледат подписаните съглашения, някои от тях на коляно, с цел да можем да излезем от тази задънена улица. И това би трябвало да стане с двустранни отстъпки.
Г-н Чипев, България е в здравна, демографска, икономическа и политическа рецесия и е изостанала фрапантно от другите страни. Защо съгласно вас се озовахме в тази обстановка?
Демографската рецесия стартира преди 30 години. Защо!? Защото ние сме доста самостоятелни хора. От нас, както се споделя, прекомерно малко зависи. Народопсихологията на българина е такава, че той е прекомерно самонадеян в своите познания, в своята осведоменост, в достоверността на това, което вижда, чува и чете. Оттам-насетне се поражда един нихилизъм по отношение на заобикалящия ни свят и решенията, които взимат ръководещите.
Възможно ли е да се преодолее това закъснение, което бележи страната ни по толкоз доста индикатори?
Изоставането може да се преодолее при изискване, че имаме ясна и безапелационна цел. Първата е да запазим живота и здравето на хората. Имаме ли хора, оттук-насетне можем да реализираме главните си цели. Основната цел на един човешки живот е да живее добре. За да живеем добре, би трябвало да се учим старателно, да се трудим старателно. Трябва да сме добре проведени. Голямото количество хора да може да реши вярно кой всред групата и кои да бъдат тези, които взимат решенията. Те да знаят по какъв начин да внедрят решенията, тъй като едно е да имаш стратегия, напълно друго е да имаш ограничения, посредством които се внедрява тази стратегия. Така, че всичко е в ръцете на самите хора и би трябвало да престанем да задаваме въпроса: " Кой е отговорен? ". В Библията е казано: " Всички съгрешихме и заедно непотребни станахме ". Не би трябвало да бъркаме повече.
Искате да кажете, че към този момент нямаме време и място за неточности?
Нито време имаме, нито място имаме, нямаме и посока за оттегляне. Ние сме стигнали дъното и се опитваме да въртим дупката.
Защо съгласно вас се стигна до икономическа и политическа рецесия?
Защото се взимаха доста непрофесионални политически решения. Например при рецесията в енергетиката, като човек, приключил първите випуски нуклеарна енергетика, съм осведомен в елементи и с Козлодуй, и с " Марица-Изток ", само че за жалост промишлеността ни е прекомерно въглеродоемка. Произвежда доста въглероден двуокис. Това оскъпява извънредно доста електрическата енергия. Ние не съумяваме да се включим в така наречен нишови стопански посоки - там, където на нас ни е нужна доста висока добавена стойност. Едно нещо прекомерно постоянно се пропуща в България. Ние всяка година произвеждаме сред 5 и 7 млн. тона зърнени култури, от които 3/4 изнасяме. В модерните страни на всеки хиляда тона - от науката до рафта най-после, има заети хиляда индивида. Нали се сещате, че в случай че превърнем в работни места тези 3-4 млн. тона, които изнасяме, става дума за 300-400 хиляди индивида. Тогава облагата се мултиплицира върху цялата стопанска система, а не в ръцете на 4-5 доста едри земевладелци. Но за това са нужни политически решения. Другата теза е за концесиите за златото. Там изтичат също големи капитали, тъй като договорите обратно в годините по никакъв начин не са сполучливи за българския народ.
Само международната ли стопанска система способства за инфлацията в България, зародила в резултат на високите цени на тока и горивата. Има ли неточност при нас или е напълно следствие от международната наклонност?
За международната стопанска система и трендове е ясно, само че когато приказваме за растеж на цените, би трябвало да погледнем възнагражденията на Запад. Там заплатите са 3-4 пъти по-високи от българските. Едно е да имаш нарастване с 5-10% на някакъв тип стока при 4-5 пъти по-високи заплати спрямо българските. А че при нас има и далавера и българското произвеждане е прекомерно малко, е обособен въпрос. Например да вземем съвсем всички наши маслодобивни предприятия. Те изнесоха слънчогледа от България и тук продукцията се връща под българско име. Каквато цена желаят, такава ще си сложат. Никакво значение няма, че реколтата от слънчоглед тази година беше прелестна. Желанието на производители и търговци е да печелят, когато това им се падне и няма какво да ги спре. Има и далавера, несъмнено.
Трябва ли да се промени политиката на страната ни по отношение на Македония по отношение на нейния блян да стане част от Европейски Съюз?
Това е много значим въпрос, тъй като моите предци произлизат от Сърбия и Македония главно. Аз съм взел участие в доста срещи, в това число и с досегашния министър председател Зоран Заев. Някак си тематиката Македония стартира да се възбужда в последните 10-ина години, когато Македония в стопански проект стартира да се подрежда. По-рано тя не беше толкоз настояща. За страдание ние не успяхме във всичките тези години да наложим един курс на доближаване, най-много в културата, спорта и търговията. Оттам щяха да дойдат всичките ни варианти. На няколко пъти започнаха и спираха при другите държавни управления диалозите за кулоар №8. После нещата минаха в напълно друга геополитическа линия, което в действителност изигра неприятна роля за България. Аз мисля, че в случай че засилим връзките си на основата на просвета, спорт, туризъм, стопанска система, ще позаглъхне тематиката „ История “. Ние постепенно би трябвало да работим в тази тенденция, тъй като това, което се случи с локалните избори в Македония, не вещае нищо положително в политиката. България може би ще бъде и понатисната, само че ние трябваше да използваме този кулоар №8, в това число и да има някаква договорка - даваме ход на договаряния с Македония и желаеме финансиране за кулоар №8, пък когато пристигна време за отваряне на главите, свързани с историята и правото, постоянно можем да постановяваме несъгласие. Искам да ви напомня, че главата „ Политическа система “ в Хърватия не беше затворена цели 10 години. Те бяха подготвени за Европейски Съюз, само че напълно неотдавна съумяха да влязат. Както и да го гледаме, ние сме членове на Европейски Съюз и НАТО, имаме задоволително доста лостове. Трябва да се попрегледат подписаните съглашения, някои от тях на коляно, с цел да можем да излезем от тази задънена улица. И това би трябвало да стане с двустранни отстъпки.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ