Гръцки богослов призова Световния съвет на църквите да изключи руския синод от редиците си
Йоанис Орфанудакис, прочут гръцки богослов и политическа фигура в Гърция, специалист по западно догматическо богословие на Римокатолическата черква и по каноническо право, изпрати писмо до Генералния секретар на Световния съвет на църквите отец Йоан (Саука) с искане за изключване на Руската Православна Църква от редиците ѝ поради нейната поддръжка за съветската военна инвазия в Украйна, съобщи:
Негово Благородно Височество с благодатта на Светия Триедин Бог:
Ваше Високоблагоговейство отец Йоан (Саука), краткотрайно изпълняващ длъжността Генерален секретар на Световния съвет на църквите
Прося вашата благословия,
Изпращам ви това писмо като същинско чадо на Църквата и специалист богослов по догматика, каноническо право на Римокатолическата Църква, семиотика на Библията и академични помощник по православно богословие. Изпращам ви това писмо в качеството си на политическа фигура от моята татковина Гърция. Изпращам ви това писмо като неподобаващ, само че извънредно деятелен в разговора сред църквите и религиите. Най-накрая ви адресирам това писмо на първо място като човек.
Спомням си в първия си цикъл от курса по Икуменическо придвижване – междухристиянски разговор по какъв начин копнеех за идващото време, когато ще преподавам смисъла и смисъла на християнското богословие оттатък догматиката или правото, само че това не беше нищо друго с изключение на обич, схващане, взаимното битие сред хора от разнообразни религии и в тази ситуация разнообразни за разнообразни църкви, доктрини и деноминации.
Това, което научих бе това, че изразител на този разговор бе Световният съвет на църквите както със съдействието сред църквите, доктрините, деноминациите, по този начин и с дейностите на институционалните комитети, чиято цел и концепция е мирното взаимно битие на народите и християнското съдействие.
Когато приключих доста от курсовете си, посетих централата на Световния съвет на църквите. О, каква горделивост изпитах. Още помня фотографията с блаженопочившия свещеник Мартин Лутър Кинг. За финален път бях в края на 2019 година
Днес от Украйна, където се намирам, като неподобаващ да оказвам помощ с каквото мога, ми идват мемоари за полезностите на Съвета. Чета неговия Устав и виждам условия и рекомендации, които по отношение на това, което изживявам тук за жалост, не намирам някаква рекомендация.
В редиците на Съвета в този миг има една Църква, която, в случай че не всички полезности на Устава, то сигурно ги е потъпкала дотам, че малко на брой биха могли да я оправдаят.
Включете се в християнска работа, като служите на човешки потребности, разрушавате бариерите сред хората, търсите правдивост и мир като поддържате целостта на творението.
Наистина, като неподобаващ и с цялата мощ, която имам, ви апелирам, като набожен на една от църквите, която е член или ваш помощник, да предприемете всички тези дейности, тъй че Световният съвет на църквите да изгони Руската Църква от своите редици откакто е потъпкала основополагащите полезности на Християнството.
Със сълзи на очи за това, което видях, виждам и ще видя в многострадалната Украйна, апелирам, като организация, да се изправете против действителните обстановки и историческите моменти.
Втората международна война не съумява да приключи делото на вдъхновителите на Световния съвет на църквите и поради войната тази концепция остава в чекмеджетата на кабинетите, за дълги години. Но в края на войната концепцията е приложена на процедура от водачите на Християнството. И тази концепция беше две думи:
Никога още веднъж!
За страдание „ Никога още веднъж “ остана единствено едно хубаво благопожелание. И това претърпяват нашите украински братя вследствие на една варварска инвазия, която за жалост носи благословиите на една Църква – на Русия. И те не са единствените, които го претърпяват. Всички ние усещаме, че идването ни тук, всеки по своя лична причина, има за цел да разпространява универсалните полезности на мира и взаимното битие, които имаме надълбоко вкоренени в себе си. Изживяваме го като човечество и без да желая да бъда вещател, виждам по какъв начин историята се повтаря. Тогава Хитлер с неофициалната поддръжка на немските евангелисти, а през днешния ден Путин с поддръжката на Руската Църква.
Сега през 2022 година ние като християни нямаме опрощение да толерираме сходни практики, които наскърбяват индивида като Божий облик.
Целувам благоговейно вашата десница и ви поисквам да бъде добра за вас Светата и Велика Четиридесетница
Негово Благородно Височество с благодатта на Светия Триедин Бог:
Ваше Високоблагоговейство отец Йоан (Саука), краткотрайно изпълняващ длъжността Генерален секретар на Световния съвет на църквите
Прося вашата благословия,
Изпращам ви това писмо като същинско чадо на Църквата и специалист богослов по догматика, каноническо право на Римокатолическата Църква, семиотика на Библията и академични помощник по православно богословие. Изпращам ви това писмо в качеството си на политическа фигура от моята татковина Гърция. Изпращам ви това писмо като неподобаващ, само че извънредно деятелен в разговора сред църквите и религиите. Най-накрая ви адресирам това писмо на първо място като човек.
Спомням си в първия си цикъл от курса по Икуменическо придвижване – междухристиянски разговор по какъв начин копнеех за идващото време, когато ще преподавам смисъла и смисъла на християнското богословие оттатък догматиката или правото, само че това не беше нищо друго с изключение на обич, схващане, взаимното битие сред хора от разнообразни религии и в тази ситуация разнообразни за разнообразни църкви, доктрини и деноминации.
Това, което научих бе това, че изразител на този разговор бе Световният съвет на църквите както със съдействието сред църквите, доктрините, деноминациите, по този начин и с дейностите на институционалните комитети, чиято цел и концепция е мирното взаимно битие на народите и християнското съдействие.
Когато приключих доста от курсовете си, посетих централата на Световния съвет на църквите. О, каква горделивост изпитах. Още помня фотографията с блаженопочившия свещеник Мартин Лутър Кинг. За финален път бях в края на 2019 година
Днес от Украйна, където се намирам, като неподобаващ да оказвам помощ с каквото мога, ми идват мемоари за полезностите на Съвета. Чета неговия Устав и виждам условия и рекомендации, които по отношение на това, което изживявам тук за жалост, не намирам някаква рекомендация.
В редиците на Съвета в този миг има една Църква, която, в случай че не всички полезности на Устава, то сигурно ги е потъпкала дотам, че малко на брой биха могли да я оправдаят.
Включете се в християнска работа, като служите на човешки потребности, разрушавате бариерите сред хората, търсите правдивост и мир като поддържате целостта на творението.
Наистина, като неподобаващ и с цялата мощ, която имам, ви апелирам, като набожен на една от църквите, която е член или ваш помощник, да предприемете всички тези дейности, тъй че Световният съвет на църквите да изгони Руската Църква от своите редици откакто е потъпкала основополагащите полезности на Християнството.
Със сълзи на очи за това, което видях, виждам и ще видя в многострадалната Украйна, апелирам, като организация, да се изправете против действителните обстановки и историческите моменти.
Втората международна война не съумява да приключи делото на вдъхновителите на Световния съвет на църквите и поради войната тази концепция остава в чекмеджетата на кабинетите, за дълги години. Но в края на войната концепцията е приложена на процедура от водачите на Християнството. И тази концепция беше две думи:
Никога още веднъж!
За страдание „ Никога още веднъж “ остана единствено едно хубаво благопожелание. И това претърпяват нашите украински братя вследствие на една варварска инвазия, която за жалост носи благословиите на една Църква – на Русия. И те не са единствените, които го претърпяват. Всички ние усещаме, че идването ни тук, всеки по своя лична причина, има за цел да разпространява универсалните полезности на мира и взаимното битие, които имаме надълбоко вкоренени в себе си. Изживяваме го като човечество и без да желая да бъда вещател, виждам по какъв начин историята се повтаря. Тогава Хитлер с неофициалната поддръжка на немските евангелисти, а през днешния ден Путин с поддръжката на Руската Църква.
Сега през 2022 година ние като християни нямаме опрощение да толерираме сходни практики, които наскърбяват индивида като Божий облик.
Целувам благоговейно вашата десница и ви поисквам да бъде добра за вас Светата и Велика Четиридесетница
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ