„Загадката Венера“ ♥ Жената в поезията на Явора СТОИЛОВА
Явора Стоилова има вяра, че изкуството е разговор-среща сред човешките сърца и души. Музиката и словото изпълват богатия артистичен живот на дъщерята на художника Васил Стоилов и потомка на Яворов, която е създател на поетичните „ Витражи “, „ Сърце без дом “ (поезия и проза) и есеистичните книги „ Баща ми “, „ Обречени “ и „ Момичето, което нарисува Анорексията “.
В навечерието на Коледа излиза нейната стихосбирка „ Загадката Венера “, събрала 70 стихотворения и пет поетични импресии, отдадени на загадката Жена от всички времена. От раждането на Ева, през европейския Ренесанс, основал облиците на Ботичелиевата Венера и Леонардовата Джоконда до героините, слезли на българска земя в Богомилските митове, в които Жената е сътворена преди Мъжа. Явора Стоилова не не помни и Яворовите Музи – Мина и Лора, Мадоните на своя татко Васил Стоилов, както и ангелския облик на изгубеното дете – дъщерята – художничката Василия Стоилова.
...
„ Случва се от време на време Духът да слезе в някое нежно женско тяло, мощно като цвете, и като цвете красиво и да зачене вселени. Няма думи тогава, които да изразят чудото на Жената, на великата Богиня пристигнала на земята, с цел да въплъти в себе си тайнството на Божия промисъл. Силна и слаба, земна и божествена, тя е мистерия, притаила очарованието на най-вълшебната житейска приказка – тази на самия Живот! Любима и майка, мъдра господарка пазеща традициите на фамилията, бита и народа, вярна другарка и нежна лечителка на човешките недъзи и болки, Тя по изумителен метод съчетава и показва трансцендентното и иманентното наличие на женското начало в магията на Универсума – Песента на света! Такава е Жената в поезията на Явора Стоилова: галактическа горест, блян по Недостижимото, и топъл вятър, милващ сърцата. “
~ Димитър МАНОЛОВ
(Василия Стоилова „ Мадона “)
♥ МАДОНАТА
Последната Мадона
на татко ми,
прободена от кабърчета –
горе, на статива,
като разпятие, в което
прегръща майката
утихналия наследник.
Угасват свещите
на залеза
в безкрайните пейзажи
и в димното здрачаване
пробягват боси
нозете на жътварките,
уплашени от идването
на Косача.
И недопята
песента заглъхва
в прекъснатия мирис
на нивата-живот.
Но майката повежда
своя наследник оттатък умората
вгорчена на пръстта,
към Рая, който
той е нарисувал.
Там го чакат
Германските ангели,
отворили очи
във синевата
на очите му.
И Бог допира
тихата душа на еремита,
измолила във багри
вечността си.
...
♥ НА МОЯТА ЛОРА
Кой сподели, че съм
кьорав?
Аз виждам мрак
и светлина
във огледалото
на нейната душа,
надвесена над мен,
изгубил в нея поглед
и в нея отново
прогледнал.
Тя ме ревнуваше
тогава
от живота,
а в този момент,
аз я ревнувам
от гибелта,
в която тя наподобява
близка и далечна –
непозната –
каквато в действителност
е била
и аз не я видях
в смеха
на лековерните
кокетки,
във който я видя света,
нито в невинността
на музите,
тъй като същинска е единствено
изстраданата непорочност!
Не, тя не беше
плаха гълъбица,
разперила до мене
немощни крила,
а в полета рисков –
до орел орлица –
самотна и жестока
в живота
и в гибелта.
И аз ще виждам
единствено нея
в пустинята
на времената
с очи, пронизани
от огнени лъчи
и тя ще бъде
охулена до мен –
в обречената ни
обич –
от другата страна
на кръста.
...
„ Както посредством нотите композиторът сътворява своята музика, по този начин посредством словото, в своята книга „ Загадката Венера “, Явора Стоилова пресъздава един трогателен свят на любовта, страданието и вечността… Нейното езиково благосъстояние, ярки метафори и изгарящи усеща придават на творбите й неподражаема образност и автентичност. Така всеки от нас открива своето парченце свят в нейните текстове, минали през филтъра на болката и мъдростта. “
~ Лиляна КЪНЕВА
Васил Стоилов Етюд към „ Мадона “ (Явора)
♥ ЖИВОТЪТ
Ще те пребивавам
ден след ден,
час след час
и момент след момент,
живот прокълнат,
заключен
в огледало като
в циферблат,
отмерващ
времето ми
бръчица
след бръчица.
Ще те пребивавам
нощ след нощ
във пеперудената
безкрайност
и в стона спокоен на
пепелта –
във всяка светеща
парченце на нощта,
живот сънуван!
Ще те пребивавам
свещица след
свещица –
за живи и за
мъртви –
в тихото очакване
на храма,
живот блажен!
И отново ще те пребивавам
дума след дума,
стих след стих
и рана
в раната пламтяща.
Дори в гибелта
ще те пребивавам,
о, живот-копнеж!
* Из стихосбирката „ Загадката Венера “ на Явора Стоилова
* Рисунки на Василия Стоилова и Васил Стоилов
