Явор Джонев: Образователната ни система произвежда обществено разделение
Явор Джонев е човек на технологиите – създател е на " Сирма Груп Холдинг " и бил е част от Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), само че през днешния ден е отдаден на образованието.
Той е част от уредниците на гражданската самодейност Диалог за бъдещето, измежду създателите е на Института за прогресивно обучение и на Фондация за просветителна промяна. Той е отпред и на Български прогресивни учебни заведения, които залагат на нов модел на учене и обучение.
С негоразговаря за ролята на технологиите в образованието, по кое време те дават добавена стойност и по кое време пречат, по какъв начин би трябвало да се промени процесът на учене.
Това са и част от тематиките на Конференцията „ Образование от А до #. Иновативното учебно заведение “ на 17 юли от 10:00 ч., проведена от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва онлайн в страниците на медиите във Фейсбук.
– Г-н Джонев, изключителната обстановка към COVID-19 направи диалога за технологиите в образованието по-актуален от всеки път. Каква е заплахата те да се трансфорат в самоцел?
– Те са се трансформирали в самоцел още през цялото време. Едно време беше супер иновация децата да вършат power point презентация, само че вкарването на технологии има смисъл, когато същината на процеса се трансформира.
Ако методът на учене остава еднакъв, те може да основат неверното усещане за напредък, когато в действителност има декаданс. И това е огромната заплаха – да не си помислим, че децата, като учат на компютър, сме им трансформирали качествено процеса на учене. Един учебник на pdf е същият развой на учене, единствено че не е на хартия, а в е-вариант.
Последните 20 години се очакваше технологиите по някакъв магичен метод на подобрят успеваемостта на просветителните процеси и се вкарваха големи количества пари. За страдание ретроспекцията демонстрира, че няма възвращаемост. Проблемът е, че не променяме същността на преподаване, а единствено повърхността, единствено метода на доставка.
– Бихте ли дали образец за това по какъв начин една технология може да се употребява дейно и неефективно?
– Да вземем уеб страницата Уча.се – той репликира общоприетите уроци с едно по-атрактивно пояснение, само че те са като в общоприетите учебници. Да, има изгода от това, в случай че ти у дома можеш независимо да го схванеш, само че в случай че учебното заведение от другата страна не употребява този запас съответно, действително нищо не се трансформира. Евентуално детето е малко по-добре настроено към материала.
Идеята е не учителят да изяснява новия физически принцип в клас, а децата да гледат тези пояснения преди часа и на място да дискутират въпросите, които пораждат. Тогава към този момент се трансформира структурата и фокусът не е да си назубрим урока, въпреки и с електронни средства, а да научим нещо и да използваме времето си дружно за разговор, за задаване на въпроси, за проучване по какъв начин това се отразява на света. Смисълът на образованието е да има директна връзка с действителността, да приготви за живота.
– Тоест вниманието би трябвало да се концентрира върху преподавателя и преподаването?
- Да. Може да промениш качествено педагогическия развой, без изобщо да използваш технологии. Това са две разнообразни неща. Мога да дам образец с метода Jump Mats, който прилагаме ние – образователен развой, който с доста надълбоко и поредно пояснение на математически концепции, тъй че да го схванат всички деца, води до вътрешна мотивация у тях математиката да им е обичана, тъй че те да усещат, че се развиват посредством него.
– Достатъчно ли е финансирането от МОН и в какви технологии в действителност би трябвало да влага?
– МОН дава пари, само че на парче, без тактика и на който им се примоли. Правят се някакви хубави неща, само че те се изоставят. Има нужда от държавна инвестиция в огромна медиатека от запаси.
Къде са да вземем за пример всички исторически документи, които ни описват в клас и интерпретират вместо нас, когато ние можем да ги прочетем и да учим история не като наизустяване на обстоятелства и събития, а като метод на историческо мислене. Къде е „ българската Wikipedia “, която да съдържа целия нужен материал за учене, няма я.
Къде са софтуерните модели на физически процеси, с които да експериментираш? Изграждането на симулантни среди за учене има доста огромен капацитет ученето да стане доста по-ефективно. Всички тези неща изискват целенасочена капиталова политика и имат доста добра възвращаемост. Цялото това нещо коства колкото един изтребител, ние си купуваме 10 – ето къде са ни целите в страната.
Има и друго значимо нещо. Едно е да направиш тези процеси, друго учителите да ги употребяват. Тук въпросът е къде са стратегиите за професионално развиване на учителите – няма ги.
– А какви въпреки всичко са позитивните промени?
– Има оживление на системата и нашите учебни заведения са подобен образец. Имаме три, в този момент готвим четвърто. А позитивните резултати от коронаученето бяха учудващо доста. Един от тях е, че родителите видяха процеса по метод, по който не са го виждали до момента, и осъзнаха, че учителството не е елементарна работа.
Това сътвори друго качество на взаимоотношения сред родител-учител и стартира да възстановява уважението към учителския труд. Тази връзка се усеща и от децата. Те пък започнаха да носят повече отговорност. Схващането, че детето не желае да учи, не е правилно. Ако ти създадеш добра среда и му дадеш опция то да има избор, казвайки какво му е забавно да вземем за пример, и ти го подкрепиш в този развой, то ще стартира да носи повече отговорност.
Учителите също видяха, че тези принадлежности не са страшни и аз съм сигурен, че се мисли по какъв начин да продължат да ги употребяват и в бъдеще. Ние не желаеме децата да гледат екран преди десетгодишна възраст, само че за по-големите, които са по-самостоятелни, моделът на обърнатата класна стая може да сработи и да дава прелестни резултати. За задачата обаче би трябвало да се научат по какъв начин да водят първокласен разговор между тях, освен да си блъскат мненията.
Преди това пък би трябвало да научим учителите. Има нужда от промяна на цялата образоват система, тъй като в случай че учебното заведение не е среда за учене на всички, то губи почва под краката си. Не може да изграждаш любознателна персона, без ти самият да си подобен, нито да учиш някого, че грешките са благоприятни условия, в случай че самичък не го правиш. Не може да убеждаваш някого в полезности, когато ти самият не ги живееш. Новият модел учебно заведение би трябвало да въвлече и родителите, и децата, и учителите във взаимно учене.
– Има ли и каква е заплахата от превръщането на образованието в бутиково и от в допълнение маргинализиране на изключените?
– Да, това е най-голямата заплаха. Елитаризирането на просветителната система води до маргинализиране на обществото и до разделяне. Нашата просветителна система създава публично разделяне, може би в резултат на дълбоки и неизбежни публични процеси.
Логично е да си мислим, че тя би трябвало да създава тъкмо противоположното. Това може би е най-същественият проблем – по какъв начин да създадем просветителната система такава, че да преодолява раздялите и да дава по-равен късмет. Възможно е и в доста други страни го вършат.
Децата би трябвало да се научат да бъдат основатели на всевъзможен тип стойност – икономическа, културна. Защото с навлизането на роботите човек към този момент няма да има потребност да работи, с цел да се устоя. Трябва да измислим по какъв начин да осмисляме живота си в този миг, който не е надалеч.
Тогава има заплаха от най-голямото разделяне – една огромна част от обществото, държана на ниски равнища на обучение и консуматорско мислене, и друга, елитна част, която живее напълно друг живот. Затова нашата отговорност сега е да научим децата да се оправят с този жанр проблеми и това не става с правене на 100 точки на НВО.
– Виждате ли в поръчките на МОН за промяна късмет за по-смислена смяна?
– В момента не. Това, което се прави в този момент, е една рационална оперативна политика, само че преди да има преосмисляне на задачите на просветителната система на публично равнище и нова поръчка за това, нищо значително не може да се случи от една администрация. Просто нейната функционалност е да поддържа статуквото, да работи по-добре и в случай че има малко по-просветено управление, да прави някакви оптимизации в тези процеси. Горе-долу това се случва сега. Управлението сега е умело, само че на оперативно равнище.
Съществената смяна няма по какъв начин да пристигна от там. Това не е невероятно, Полша го направи за 8 години. Просто би трябвало осмисляне на публично равнище, политически консенсус, а страната да обезпечи нужния запас. И извинението, че няма пари, не е правилно. Пари за тази промяна има.
NOVA
Той е част от уредниците на гражданската самодейност Диалог за бъдещето, измежду създателите е на Института за прогресивно обучение и на Фондация за просветителна промяна. Той е отпред и на Български прогресивни учебни заведения, които залагат на нов модел на учене и обучение.
С негоразговаря за ролята на технологиите в образованието, по кое време те дават добавена стойност и по кое време пречат, по какъв начин би трябвало да се промени процесът на учене.
Това са и част от тематиките на Конференцията „ Образование от А до #. Иновативното учебно заведение “ на 17 юли от 10:00 ч., проведена от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва онлайн в страниците на медиите във Фейсбук.
– Г-н Джонев, изключителната обстановка към COVID-19 направи диалога за технологиите в образованието по-актуален от всеки път. Каква е заплахата те да се трансфорат в самоцел?
– Те са се трансформирали в самоцел още през цялото време. Едно време беше супер иновация децата да вършат power point презентация, само че вкарването на технологии има смисъл, когато същината на процеса се трансформира.
Ако методът на учене остава еднакъв, те може да основат неверното усещане за напредък, когато в действителност има декаданс. И това е огромната заплаха – да не си помислим, че децата, като учат на компютър, сме им трансформирали качествено процеса на учене. Един учебник на pdf е същият развой на учене, единствено че не е на хартия, а в е-вариант.
Последните 20 години се очакваше технологиите по някакъв магичен метод на подобрят успеваемостта на просветителните процеси и се вкарваха големи количества пари. За страдание ретроспекцията демонстрира, че няма възвращаемост. Проблемът е, че не променяме същността на преподаване, а единствено повърхността, единствено метода на доставка.
– Бихте ли дали образец за това по какъв начин една технология може да се употребява дейно и неефективно?
– Да вземем уеб страницата Уча.се – той репликира общоприетите уроци с едно по-атрактивно пояснение, само че те са като в общоприетите учебници. Да, има изгода от това, в случай че ти у дома можеш независимо да го схванеш, само че в случай че учебното заведение от другата страна не употребява този запас съответно, действително нищо не се трансформира. Евентуално детето е малко по-добре настроено към материала.
Идеята е не учителят да изяснява новия физически принцип в клас, а децата да гледат тези пояснения преди часа и на място да дискутират въпросите, които пораждат. Тогава към този момент се трансформира структурата и фокусът не е да си назубрим урока, въпреки и с електронни средства, а да научим нещо и да използваме времето си дружно за разговор, за задаване на въпроси, за проучване по какъв начин това се отразява на света. Смисълът на образованието е да има директна връзка с действителността, да приготви за живота.
– Тоест вниманието би трябвало да се концентрира върху преподавателя и преподаването?
- Да. Може да промениш качествено педагогическия развой, без изобщо да използваш технологии. Това са две разнообразни неща. Мога да дам образец с метода Jump Mats, който прилагаме ние – образователен развой, който с доста надълбоко и поредно пояснение на математически концепции, тъй че да го схванат всички деца, води до вътрешна мотивация у тях математиката да им е обичана, тъй че те да усещат, че се развиват посредством него.
– Достатъчно ли е финансирането от МОН и в какви технологии в действителност би трябвало да влага?
– МОН дава пари, само че на парче, без тактика и на който им се примоли. Правят се някакви хубави неща, само че те се изоставят. Има нужда от държавна инвестиция в огромна медиатека от запаси.
Къде са да вземем за пример всички исторически документи, които ни описват в клас и интерпретират вместо нас, когато ние можем да ги прочетем и да учим история не като наизустяване на обстоятелства и събития, а като метод на историческо мислене. Къде е „ българската Wikipedia “, която да съдържа целия нужен материал за учене, няма я.
Къде са софтуерните модели на физически процеси, с които да експериментираш? Изграждането на симулантни среди за учене има доста огромен капацитет ученето да стане доста по-ефективно. Всички тези неща изискват целенасочена капиталова политика и имат доста добра възвращаемост. Цялото това нещо коства колкото един изтребител, ние си купуваме 10 – ето къде са ни целите в страната.
Има и друго значимо нещо. Едно е да направиш тези процеси, друго учителите да ги употребяват. Тук въпросът е къде са стратегиите за професионално развиване на учителите – няма ги.
– А какви въпреки всичко са позитивните промени?
– Има оживление на системата и нашите учебни заведения са подобен образец. Имаме три, в този момент готвим четвърто. А позитивните резултати от коронаученето бяха учудващо доста. Един от тях е, че родителите видяха процеса по метод, по който не са го виждали до момента, и осъзнаха, че учителството не е елементарна работа.
Това сътвори друго качество на взаимоотношения сред родител-учител и стартира да възстановява уважението към учителския труд. Тази връзка се усеща и от децата. Те пък започнаха да носят повече отговорност. Схващането, че детето не желае да учи, не е правилно. Ако ти създадеш добра среда и му дадеш опция то да има избор, казвайки какво му е забавно да вземем за пример, и ти го подкрепиш в този развой, то ще стартира да носи повече отговорност.
Учителите също видяха, че тези принадлежности не са страшни и аз съм сигурен, че се мисли по какъв начин да продължат да ги употребяват и в бъдеще. Ние не желаеме децата да гледат екран преди десетгодишна възраст, само че за по-големите, които са по-самостоятелни, моделът на обърнатата класна стая може да сработи и да дава прелестни резултати. За задачата обаче би трябвало да се научат по какъв начин да водят първокласен разговор между тях, освен да си блъскат мненията.
Преди това пък би трябвало да научим учителите. Има нужда от промяна на цялата образоват система, тъй като в случай че учебното заведение не е среда за учене на всички, то губи почва под краката си. Не може да изграждаш любознателна персона, без ти самият да си подобен, нито да учиш някого, че грешките са благоприятни условия, в случай че самичък не го правиш. Не може да убеждаваш някого в полезности, когато ти самият не ги живееш. Новият модел учебно заведение би трябвало да въвлече и родителите, и децата, и учителите във взаимно учене.
– Има ли и каква е заплахата от превръщането на образованието в бутиково и от в допълнение маргинализиране на изключените?
– Да, това е най-голямата заплаха. Елитаризирането на просветителната система води до маргинализиране на обществото и до разделяне. Нашата просветителна система създава публично разделяне, може би в резултат на дълбоки и неизбежни публични процеси.
Логично е да си мислим, че тя би трябвало да създава тъкмо противоположното. Това може би е най-същественият проблем – по какъв начин да създадем просветителната система такава, че да преодолява раздялите и да дава по-равен късмет. Възможно е и в доста други страни го вършат.
Децата би трябвало да се научат да бъдат основатели на всевъзможен тип стойност – икономическа, културна. Защото с навлизането на роботите човек към този момент няма да има потребност да работи, с цел да се устоя. Трябва да измислим по какъв начин да осмисляме живота си в този миг, който не е надалеч.
Тогава има заплаха от най-голямото разделяне – една огромна част от обществото, държана на ниски равнища на обучение и консуматорско мислене, и друга, елитна част, която живее напълно друг живот. Затова нашата отговорност сега е да научим децата да се оправят с този жанр проблеми и това не става с правене на 100 точки на НВО.
– Виждате ли в поръчките на МОН за промяна късмет за по-смислена смяна?
– В момента не. Това, което се прави в този момент, е една рационална оперативна политика, само че преди да има преосмисляне на задачите на просветителната система на публично равнище и нова поръчка за това, нищо значително не може да се случи от една администрация. Просто нейната функционалност е да поддържа статуквото, да работи по-добре и в случай че има малко по-просветено управление, да прави някакви оптимизации в тези процеси. Горе-долу това се случва сега. Управлението сега е умело, само че на оперативно равнище.
Съществената смяна няма по какъв начин да пристигна от там. Това не е невероятно, Полша го направи за 8 години. Просто би трябвало осмисляне на публично равнище, политически консенсус, а страната да обезпечи нужния запас. И извинението, че няма пари, не е правилно. Пари за тази промяна има.
NOVA Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ