Ястребът е изключително пъргава и бърза птица с мълниеносни реакции.

Ястребът е извънредно пъргава и бърза птица с мълниеносни реакции. Представена е в природата с голямо многообразие и в множеството случаи нейните представители водят дневен метод на живот, те са дневни ловци с изумителни ловни умения.

Един от публикуваните и добре познати типове е мишеловът, който се среща във всички континенти, като изключение прави единствено Австралия. У нас се срещат 2 рода, доста разнообразни по външен тип. Тъй като това е птица, срещана на локална почва, добре е да се познават нейните присъщи особености.

Класификация на мишелова

Мишеловите, с латинско наименование Buteo, което на латински значи мишелов, съставляват огромен жанр от дневни грабливи птици, принадлежащи на семейство Ястребови - Accipitridae. На територията на нашата страна се срещат 3 типа:

- Buteo buteo - елементарен мишелов;

- Buteo lagopus - северен мишелов;

- Buteo rufinus - белоопашат мишелов.

В Стария свят тези птици се назовават мишелови, само че в Новия свят са познати като ястреби.

Родът Buteo е проучен от френския натуралист Жермен Ласепед през 1799 година посредством потребление на характерното име на типа, въведено от Карл Линей през 1758 година.

Разпространение и местообитания на мишелова

Тези грабливи хищници се срещат на територията на доста континенти и острови - Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Мадагаскар и Хавай, като на другите места най-често се срещат няколко типа.

Повечето типове мишелови населяват ареала си целогодишно. Тези, които са в по-студени области постоянно мигрират на юг, като има такива типове, които стигат чак до Южна Африка.

Обитава най-често гористи местности наоколо до открити пространства като ливади, пасища, обработваема земя с линии от дървета и крайречни гори. Може да бъде видян в полупланинските региони, където има разнообразни местообитания с гори, пасища, ливади и орни земи.

У нас птицата живее през цялата година, като през зимата се концентрира основно в открити аграрни региони, покрай автомагистрали и пътища.

Описание на мишелова. Видове мишелови

Buteo е жанр от междинни до много огромни с необятен обсег на деяние хищни птици със крепко тяло и необятни крила. Дължината на птицата варира съгласно типа, от 30 до 71 сантиметра. Размахът на крилата се движи в рамките на 67 до 161 сантиметра.

Най-лекият измежду типовете е крайпътният ястреб, приблизително тегло 269 грама.

Най-големият тип съгласно дължина и обсег на крилата е планинският мишелов, който е 65 сантиметра приблизително и 152 сантиметра обсег на крилата.

Планинският ястреб е и измежду оспорващите си най-високо тегло и размер на човката. Възрастните екземпляри са над 1200 грама, а женските надвишават 2 кг.

Всички представители на рода Buteo от мишеловите се характеризират със здрави тела и необятни крила. Те се издигат високо и се вижда лекотата на полета им. Стилът, в който летят зависи от типа на тялото и формата на крилата, както и размерът на повърхността.

Някои типове са с дълги крила и груби крайници и се отличават с равномерен полет, до момента в който по-късокраките се издигат по-бавно и летят малко по-трудно. Малките и междинни типове от крайпътния ястреб до този с червени плещи постоянно летят, редувайки извисяване с обсег на крилете.

Независимо, че всички от рода Buteo населяват необятен набор от терени, те въпреки всичко избират открити поляни, които им обезпечават идеални ловни полета. Намиращи се наоколо дървета пък са идеално място за гнездене и сигурност.

Сред намиращите се на наша територия 3 типа, елементарният мишелов доминира. Нещо повече, той е най-често срещаната граблива птица у нас. Оперението му е от ярко до тъмнокафяво, с присъща светла линия през гърдите, която се вижда, когато птицата е кацнала. Има пай врат и опашка и се разграничава с V-образен профил на крилата, когато се рее.

Сходни на елементарния мишелов на осоядът, белоопашатият мишелов и северният мишелов. Иначе родът включва 28 типа и са на втори място по многообразие в птичия свят.

Генетичните проучвания на рода демонстрират, че актуалните мишелови в Африка и Евразия са млада група, на към 300 хиляди години. Вкаменелости отпреди 5 милиона години демонстрират, че родът Buteo са били част от животинското многообразие на Европа доста по-рано, в сравнение с се допуска.

Описани са и към 16 подвида, като 11 от тях се смятат несъмнено за годни. Подвидовете нормално се разделят в 2 групи, разграничени по географски принцип съгласно разпространяването си.

Хранене на мишелова

Всички типове мишелови са до известна степен опортюнистични хищници, когато става въпрос за лова им. Те ловуват съвсем всяка дребно животно, което стане налично за това. Повечето обаче мощно избират дребните бозайници, най-вече гризачите. Гризачите на съвсем всяко семейство по света са нападани от мишелови от типа тип, който живее там.

Тъй като гризачите са главно нощни животни, множеството мишелови ги ловуват, само че най-атакувани са тези, които са отчасти дейни през деня. Това изложение включва катериците, полевките. Към менюто на мишелова се включват и насекомите, земните червеи, влечугите, земноводните, дребните пойни птици.

При дефицит на храна, мишеловът може да яде и мъртва плячка. Вторични ловни обекти са им невестулките и прилепите и сходни на тях. По-едри бозайници като зайците и мармотите могат да бъдат плячка единствено най-тежките и мощни типове като червеноопашатите и белоопашатите мишелови. Късоопашатият мишелов пък е профилиран в лов на дребни птички.

Повечето типове атакуват плячката си като се спускат на земята непосредствено от точката, на която засичат жертвата си

Начин на живот и размножаване на мишелова

Buteo е типични ацицитриди в множеството си държания при размножаване. Всички типове си построяват лични гнезда, най-много от клечки и други материали, които могат да носят.

Гнездата им са дървета, които избират съгласно съображения за сигурност, да са с огромни размери и недостижимост за катерещи се типове хищници, а не съгласно типа мишелов.

Повечето мишелови се развъждат в постоянни двойки, които могат да се чифтосат за цялостен живот или най-малко за няколко години. Това важи дори за мигриращи типове, при които двойките се разделят през зимата.

В гнездото нормално женската снася от 2 до 4 яйца. Те се мътят от женската, а мъжкия обезпечава храната. След излюпването на яйцата оцеляването на дребните зависи от това какъв брой изобилна е храната и какъв брой е несъмнено мястото на гнездене от евентуални хищници и други рискове.

Както при множеството дребни на гнездящи хищници, дребните се излюпват през период от няколко дни и по-големите братя и сестри са нападателни към по-слабите, като постоянно ги убиват.

След няколко седмици, в които на първо време мъжкият, а по-късно и женската ловуват, с цел да хранят дребните, родителите стартират да демонстрират индиферентност и даже неприязън към дребните, което е знак, че е време да изоставен гнездото. Като цяло дребните мишелови са склонни да се разпилян до няколко километра след напускането на гнездото и се скитат от 1 до 2 години, до момента в който съзреят и стартират сами да ухажват женските, с цел да открият свое лично гнездо. Крясъкът на тази птица, с който поддържа връзка, наподобява на мяукане.

Защитен статус

Птицата не е предпазена от закона, защото популацията на типа е доста постоянна. Все отново заканите съществуват и за тях. Те се коренят главно в химикалите за растителна отбрана, с които хората пръскат против гризачи, заличаване на гнездата им при действия в гората, бракониерство, смъртност от токови удари при кацане на птиците по стълбовете и други.