Ясно е, няма спор. Никой семпъл путинофил няма да те

Ясно е, няма спор. Никой обикновен путинофил няма да те разбере, когато му обясняваш, че демокрацията може да е несъвършена, само че по-добър и обективен публичен ред още не е фиктивен.

Той, клетият, ще те гледа отдолу под козирката на ушанката си, ще ръфа глава лук, ще отпива от хенд-мейд пърцуцата си и ще те оборва с уроците по история, които са му набивали в главата по времето на соца: Русия е най-велика на света, съветският щангист е най-як, съветското джудже е най-високото джудже, а на нас единствено ни остава да се стремим да доближим тяхното великолепие. Русия ни е освободила няколко пъти – путинофилът е сигурен, единствено не може да си спомни какъв брой пъти тъкмо. От турците – ясно, след това от фашистите, след това от кои беше… джендърити? американцити? йевропейцити? Или тя в този момент щяла била да ни освобождава, ааа, да, бе, сетих се!

А имаше метод да не става по този начин. Но самодоволният, либерален Запад гледаше единствено в своята паничка и си мислеше, че ще му се размине. Не че не му се разминава отново ненапълно, тъй като сред него и Путин има една Украйна, която в този момент си дава живота, с цел да не довтасат путинците в Амстердам, Виена, Барселона и да експроприират на локалните поданици тоалетните чинии и юрганите, с цел да си ги носят в Путинистан.

Забелязал съм следното: най-яките путинофили в България са тези, които в никакъв случай не са стъпвали в Европа и на други цивилизовани места. Те си показват, че съветската провинция е по-благоустроена от българската провинция и никой не може да ги убеди в противоположното. И че в случай че на тв приемника Прага и Мадрид наподобяват добре, то това е подла машинация – пробутват ни я, с цел да ни вършат скомина. И в случай че в Мюнхен пият огромни бири на Октоберфест, то е спектакъл, пунта мара – ние тука и с дребни (но много) бири по този начин се налюскваме в центъра при Мимито, че яла да ме видиш, майно льо!

Ето ми я неосъществената концепция:

Европа трябваше да почне отдалече, още от началото на 90-те, когато Съюз на съветските социалистически републики се скапа заради личната си неприспособимост и с помощта на Рейгън и Тачър, светла им памет.

Европа трябваше да провежда екскурзии за цели фамилии. Да акцентира на съветски, български, румънски и албански фамилии – от страните с най-хард, непоносим, промиващ мозъка комунизъм. По едно от всеки вход на всеки панелен блок. Да ги разноски на свои, европейски разходи, по европейския свят. На екскурзия, с предостатъчно ястие, пиянство, хотели, забележителности и общоприети екстри, без невъздържание. Месец. Без задръжки, без проповеди, без отговорности – просто Европа трябваше да покаже (особено на руснаците), че на този свят има нещо друго от сивота, бедност, къркане в кухнята и полицай зад тила. После да ги върне по родните им страни (или най-малко тези, които се качат на противоположния аероплан, трен, автобус), с цел да опишат на съседите си какво са видели.

Подозирам, че при положително стичане на събитията и реализация на един подобен чудноват и неуместен план, през днешния ден нямаше да има война в Украйна. Нямаше едни видимо естествени хора да настояват (по улиците на Москва, Петербург и София), че „ Западът желае да ни завладее! “

Ако бяха видели Запада с очите си, те щяха да желаят той, Западът, да ги завладее неотложно и немедленно.

На българския недодялан путинофил му стигат 50 кинта на ръка и безвъзмездна разходка до „ Софето “, с цел да яхне рейса, заплатен от Копейкин (респективно – от съветското правителство). Да довтаса в София и да затваря с потното си тяло централни улици, скандирайки и разнасяйки плакати с идиотщини от сорта: „ Западът ще ни завладее! “ (явно е по-добре да ни завладее Русия), „ Искат да създадат децата ни джендъри! “ (кой го желае бе, аланкоолу от Добричките селения?), „ Ще пратят децата ни на война! “ (няма да ги пратят, лельо, споко, въпросът е: кой стартира скапаната война?). И за лукс: „ Съд за това държавно управление! “ (сякаш министрите в един кабинет на 3 дни към този момент са направили тежки закононарушения, преди още да са се срещнали един с друг).

Само апелирам някой да не каже, че се гавря с провинцията – аз самият съм бездънен провинциалист, роден на село и расъл надалеч от жълтите павета, също така до ден сегашен не одобрявам София и знам за какво. Говоря за духовния провинциализъм, от който и доста кореняк-софиянци в никакъв случай няма да се отърват.

Беднотията ражда тъпотия и противоположното. Не че благосъстоянието безусловно ражда умнота. Но калното колело на неизтребимата (дори в центъра на европейската столица София) българска каруца се върти и, притеснявам се, ще се върти до цялостната и дефинитивна победа на комунизма, когато всички ще сме еднообразно умни и еднообразно богати. В смисъл – всички ще са държавни служители с министерски заплати и всички ще карат волво.

Е! Как да стане тая работа? Нали на някой (да речем Костадин) ще му се прииска да подкара ауди-а-8. Не за друго, а с цел да се изфука пред комшията с волвенцето.

Идеята за българския путинизъм може да се роди в главата на някой с шепа копейки в главата, вместо мозък. Може и да не е съответен човек. Но той явно изпитва мощна обич към себе си, към джоба си и към нищо друго. На него не му пука, че обичаните му путинокантропи оня ден взривиха язовир на Днепър. Днес плажовете на Одеса са задръстени от химикали, нечистотия и токсини, Одеса към този момент няма плажове за години напред. На тоя русолюб за Одеса окото му не мига окото, какво да я мисли и нея.

Но дава ли си сметка на какъв брой километра е Одеса от Варна и по какъв начин се въртят черноморските течения?

Протестите са нещо обикновено и демократично. Но би трябвало най-малко да имат някакъв мотив, нали? Малоумно и явно платено е да протестираш против обстоятелството, че е основано държавно управление от непримирими до през вчерашния ден съперници. Такива са държавните управления в половин Европа.

Забравих, тях Европа не ги интересува. Техните пъпове са хвърлени на Червения площад.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!