Коалицията се разпада, но ГЕРБ ли се задава?
Ясно беше, че мъчно ще се задържи на власт държавно управление без всякаква идеологическа заварка като настоящето. Формирането му беше мечтано от множеството български жители, с цел да се смени моделът „ ГЕРБ “ с нещо по-добро. И напълно вярно, партиите в кабинета с даже противоречащи си политически полезности, обединени от придвижването без идеология на Кирил Петков и Асен Василев, направиха съдружно съглашение с релативно съответни общи цели за извършване.
Хубаво, но не сме Германия. Нито си приличаме по политическа просвета, нито по ценностна система на политиците.
И защото не всички задания пред изпълнителната власт може да се разпишат авансово, настана безпорядък.
Да даваме ли оръжие за Украйна? Не, споделят Българска социалистическа партия и петият съдружен сътрудник Румен Радев, който съгласно осведомени участва в изпълнителната власт посредством военния министър. Да, споделят Демократична България и дори внесоха в Народното събрание проекторешение (след ГЕРБ) за военна помощ.
Кой да е шефът на Българска народна банка? Гюров, желаят от Политическа партия. Каримански, държат от Има Такъв Народ. И двамата не стават, споделя опозицията. Така нито един от двамата няма да събере гласове и това към този момент тресе съществено изпълнителната власт.
Да пускаме ли Северна Македония в Европейски Съюз? Да, споделя Кирил Петков. Не, безапелационни са Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия. И петият съдружен сътрудник Радев.
А занапред ще идват още сходни въпроси, които ще разделят ръководството. И партиите в държавното управление ще бъдат свързани само от упоритостта да се задържат на власт.
От Демократична България да вземем за пример обаче сякаш първи ще скапват този непоследователен съюз, най-малкото тъй като би трябвало да оцелеят. Дори и на следващия ден да изоставен обединението, отново ще е късно за техните гласоподаватели, които се нагледаха на русофилските осъществявания на Корнелия Нинова и апетита за власт на Българска социалистическа партия, несполучливите опити на Кирил Петков да балансира и издънките на хората на Румен Радев. Всички те – вихрещи се с поддръжката на Демократична България. А за похлупак – изчезнала правосъдна промяна, остарял основен прокурор, битка с корупцията единствено на думи, към момента разкритикуван проект за възобновяване, врътки и кавги към бюджета, кадрово изтощение (новите " калинки " надминаха старите и с дипломите си, и компетентността си), липса на всевъзможни дейности по откриване на скандалните сякаш корупционни практики на предходната власт, енергийна и ценова рецесия.
На този декор Политическа партия настойчиво се пробва да вдигне рейтинга на Бойко Борисов. Върхът бе бутафорният му арест (задържането не е наказване, нито форма на оскърбление, а мярка за неотклонение). Той в същото време към този момент е " навирил гребена " и крепко се готви за избори, обикаля страната и стяга електората, а депутатите му са хипер дейни.
И стигаме до въпроса: ГЕРБ ли отново ще ни ръководи, откакто обединението се разпадне?
Отговорът е елементарен и сега е „ не “. Едва ли хората към Бойко Борисов считат, че предварителни избори в идващите месеци ще им даде властта толкоз елементарно. Дори да са първа политическа мощ, те надали ще имат резултат, който да им разреши да ръководят без най-малко тройна коалиция. Защото българите, които елементарно дават доверие на нов избавител (царя, Борисов, Слави, Кирил Петков), към този момент се научиха и елементарно да го отдръпват – информация бързия спад на поддръжката за „ ИТН “ след двата им ялови опита да създадат кабинет. А и българите към момента помнят шкафчетата и кюлчетата, арогантността, крадливостта, шуробаджанащината, ПКП, мисирките и тулупите.
Лошото е, че нищо ново не се задава на хоризонта. Освен Копейкин. И някакъв полуфабрикат от Радев.
Така е в родния политически „ МакДоналдс “, където политиците са като пържените картофки и хамбургерите, не се скапват и ни се коства, че няма да познаем, в случай че ни ги пробутат за нови. Затова да не злорадстваме, че смяната няма да продължи дълго. Едва ли идната композиция ще е „ ненадейно добра “.
Хубаво, но не сме Германия. Нито си приличаме по политическа просвета, нито по ценностна система на политиците.
И защото не всички задания пред изпълнителната власт може да се разпишат авансово, настана безпорядък.
Да даваме ли оръжие за Украйна? Не, споделят Българска социалистическа партия и петият съдружен сътрудник Румен Радев, който съгласно осведомени участва в изпълнителната власт посредством военния министър. Да, споделят Демократична България и дори внесоха в Народното събрание проекторешение (след ГЕРБ) за военна помощ.
Кой да е шефът на Българска народна банка? Гюров, желаят от Политическа партия. Каримански, държат от Има Такъв Народ. И двамата не стават, споделя опозицията. Така нито един от двамата няма да събере гласове и това към този момент тресе съществено изпълнителната власт.
Да пускаме ли Северна Македония в Европейски Съюз? Да, споделя Кирил Петков. Не, безапелационни са Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия. И петият съдружен сътрудник Радев.
А занапред ще идват още сходни въпроси, които ще разделят ръководството. И партиите в държавното управление ще бъдат свързани само от упоритостта да се задържат на власт.
От Демократична България да вземем за пример обаче сякаш първи ще скапват този непоследователен съюз, най-малкото тъй като би трябвало да оцелеят. Дори и на следващия ден да изоставен обединението, отново ще е късно за техните гласоподаватели, които се нагледаха на русофилските осъществявания на Корнелия Нинова и апетита за власт на Българска социалистическа партия, несполучливите опити на Кирил Петков да балансира и издънките на хората на Румен Радев. Всички те – вихрещи се с поддръжката на Демократична България. А за похлупак – изчезнала правосъдна промяна, остарял основен прокурор, битка с корупцията единствено на думи, към момента разкритикуван проект за възобновяване, врътки и кавги към бюджета, кадрово изтощение (новите " калинки " надминаха старите и с дипломите си, и компетентността си), липса на всевъзможни дейности по откриване на скандалните сякаш корупционни практики на предходната власт, енергийна и ценова рецесия.
На този декор Политическа партия настойчиво се пробва да вдигне рейтинга на Бойко Борисов. Върхът бе бутафорният му арест (задържането не е наказване, нито форма на оскърбление, а мярка за неотклонение). Той в същото време към този момент е " навирил гребена " и крепко се готви за избори, обикаля страната и стяга електората, а депутатите му са хипер дейни.
И стигаме до въпроса: ГЕРБ ли отново ще ни ръководи, откакто обединението се разпадне?
Отговорът е елементарен и сега е „ не “. Едва ли хората към Бойко Борисов считат, че предварителни избори в идващите месеци ще им даде властта толкоз елементарно. Дори да са първа политическа мощ, те надали ще имат резултат, който да им разреши да ръководят без най-малко тройна коалиция. Защото българите, които елементарно дават доверие на нов избавител (царя, Борисов, Слави, Кирил Петков), към този момент се научиха и елементарно да го отдръпват – информация бързия спад на поддръжката за „ ИТН “ след двата им ялови опита да създадат кабинет. А и българите към момента помнят шкафчетата и кюлчетата, арогантността, крадливостта, шуробаджанащината, ПКП, мисирките и тулупите.
Лошото е, че нищо ново не се задава на хоризонта. Освен Копейкин. И някакъв полуфабрикат от Радев.
Така е в родния политически „ МакДоналдс “, където политиците са като пържените картофки и хамбургерите, не се скапват и ни се коства, че няма да познаем, в случай че ни ги пробутат за нови. Затова да не злорадстваме, че смяната няма да продължи дълго. Едва ли идната композиция ще е „ ненадейно добра “.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ