Марк Уикс написа Философията накратко
Ясна и налична, „ Философията накратко” е образно встъпление в 200 от най-значимите въпроси, които индивидът в миналото си е задавал. Обхващайки интервала от античните философи до актуалните политици, създателят изяснява комплицираните хрумвания на най-влиятелните международни мислители в елементарно разбираеми миниесета. Обединила източната и западната традиция, книгата преглежда етиката, злото, свободата, правата, истината и каузалността през погледа на софистите, циниците, стоиците, епикурейците и доста други. Философските системи дуализъм, конфуцианство и екзистенциализъм са обяснени понятно.
От Декарт до Дарвин и от Буда до Бентъм – сборникът е отличен ориентир в завладяваща и пораждаща размишления тематика. Маркъс Уикс е създател на доста книги, сред които „ Философията в резюме “, „ Колко къртичини има в планината: Как да измерим каквото не знаем благодарение на известното “ и „ Музиката: Бърз курс “. Съавтор е на „ Книгата за философията “ и „ Енциклопедия на хилядолетието “. Философията най-много е свързвана като основополагаща за филантропичните науки, само че разбирането ни за нея би трябвало да се простира в един много по-широк обхват и какъв брой в действителност е използвана даже в всекидневието ни.
Наръчникът „ Философията в резюме “ на наличен език, без да подценява терминологията, наблюдава в 200 съществени концепции на човешката дарба да мисли рационално. Всеки ден самите ние слагаме въпроси, търсим отговори, разсъждаваме по избран проблем от разнообразни гледни точки. Съвременният мислещ човек непрестанно осмисля света, живота си, търси метод да изрази правотата на знанията си. Темите и понятията, вълнували великите мислители, постоянно участват и в нашите диалози с другари, семейство, сътрудници. Обсъждаме ги, спорим, постоянно даже не реализираме единодушие.
В тази книга можем да забележим показаните разнообразни възгледи по даден въпрос, образувани през епохите. От подбора на Маркъс Уикс (един от създателите на „ Книгата за философията “) на тези 200 концепции разбираме по какъв начин се е променял мисловният развой у индивида и можем да подобрим уменията си да организираме мислите и доводите си, както и логическата си обосновка. Познаването на философията даже напълно незадълбочено, на равнище обща просвета, дава опция за използване на разнообразни техники за осмисляне на хрумвания, за допускане, че съществува и друга позиция, която сама по себе си е вярна и така нататък Както споделя Питагор, „ Човекът е мяра за всички неща “ – т.е. няма безспорна истина, а единствено относителна.
Този къс, само че изчерпателен справочник слага редица въпроси като в действителност ли няма морални абсолюти, показва концепции за правдивост, добродетел и благополучие. Не са подминати и основни известни изречения като да вземем за пример „ Всичко тече “ (Хераклит) и „ Знам единствено, че нищо не знам “ (Сократ), теории като тази на Питагор, че Вселената е ръководена от цифри, парадокси като този на Зенон за конкуренцията сред Ахил и костенурката и доста други. Тези образци илюстрират какъв брой разнородни са формиралите се метафизичен школи и че причина за тяхната поява е конфликтът сред емпиризъм и рационализъм – настъпило е време, в което религията към този момент не може да дава отговор на въпроси „ за какво “ нещо се случва. Сократ, Платон, Аристотел са основоположници на гръцката философия, само че и тя по-късно се разделя на четири школи: циници, скептици, епикурейци и стоици и следва към този момент разцветът на Римската философска школа – Диоген, Пирон, Епикур, Сенека, Епиктет, Марк Аврелий.
Появата на стоицизма пък съответствува с упадъка на гръцкото политическо и културно въздействие и възхода на Рим. От залеза на Римската империя до XV век се развива християнската философия – традицията стартира от Августин, а кулминационна точка е философската система на Тома Аквински. Научните открития, от своя страна, последователно стартират да опровергават основополагащи религиозни възгледи, а изобретяването на печатната машина лишава църквата от властта й върху информацията. В изданието, несъмнено, е отделено място и на ислямската философия (постановки на Авицена, Авереос), източната философия (Лао Дзъ, Конфуции, Сидхарта Гаутама), преглеждат се още съществени понятия като появяването на концепцията за положението нирвана, за безсмъртната душа и други
Обръща се внимание и на обособяването на философските дисциплини: политическа философия, философия на етиката, логичност, онтология, източна и западна философия, антична философия, философия на Римската империя, натурфилософия, ислямска философска школа и така нататък В по-съвременен аспект „ Философията в резюме “ обръща внимание и на концепции като моралната справедливост на гражданското непокорство, интерпретирана от Торо, Ганди, Мартин Лутър Кинг, редица настоящи тематики като раса, пол, отбрана на естествената среда, теорията за огромния гърмеж, теорията на Айнщайн за относителността, езика и лингвистиката като инструмент на философите (традицията на литературната философия) и други
Колкото до бъдещето на философията и ролята й в обществото, би трябвало да отбележим наклонността за устременост към практическо приложение и тематики. Още от края на ХХ век акцентът се измества към етиката и изключително към развиване на политическа философия. Философските хрумвания намират практическо приложение в политика, правораздаване, бизнес, стопанска система, просвета, медицина – изключително значима е етиката при вземането на решения в тези области. Логиката пък се употребява за разбор на валидността на аргументацията в голям брой житейски сфери. Ще се развиват въпроси, отнасящи се до политическа, икономическа и бизнес нравственос, за систематизиране на благосъстоянията, отбрана на правата на свободите, ескплоатацията на труд и естествени запаси, научна и здравна нравственос (сложни морални дилеми) и други „ Ако историята е индикатор, измежду новите философи безспорно ще се появи нов Сократ, Декарт, Хюм или Кант с революционна концепция, която ще промени напълно метода на мислене “, написа в умозаключение Маркъс Уикс. Независимо към кои метафизичен концепции имаме афинитет, дано не забравяме, че същността на философията е обич към мъдростта.
От Декарт до Дарвин и от Буда до Бентъм – сборникът е отличен ориентир в завладяваща и пораждаща размишления тематика. Маркъс Уикс е създател на доста книги, сред които „ Философията в резюме “, „ Колко къртичини има в планината: Как да измерим каквото не знаем благодарение на известното “ и „ Музиката: Бърз курс “. Съавтор е на „ Книгата за философията “ и „ Енциклопедия на хилядолетието “. Философията най-много е свързвана като основополагаща за филантропичните науки, само че разбирането ни за нея би трябвало да се простира в един много по-широк обхват и какъв брой в действителност е използвана даже в всекидневието ни.
Наръчникът „ Философията в резюме “ на наличен език, без да подценява терминологията, наблюдава в 200 съществени концепции на човешката дарба да мисли рационално. Всеки ден самите ние слагаме въпроси, търсим отговори, разсъждаваме по избран проблем от разнообразни гледни точки. Съвременният мислещ човек непрестанно осмисля света, живота си, търси метод да изрази правотата на знанията си. Темите и понятията, вълнували великите мислители, постоянно участват и в нашите диалози с другари, семейство, сътрудници. Обсъждаме ги, спорим, постоянно даже не реализираме единодушие.
В тази книга можем да забележим показаните разнообразни възгледи по даден въпрос, образувани през епохите. От подбора на Маркъс Уикс (един от създателите на „ Книгата за философията “) на тези 200 концепции разбираме по какъв начин се е променял мисловният развой у индивида и можем да подобрим уменията си да организираме мислите и доводите си, както и логическата си обосновка. Познаването на философията даже напълно незадълбочено, на равнище обща просвета, дава опция за използване на разнообразни техники за осмисляне на хрумвания, за допускане, че съществува и друга позиция, която сама по себе си е вярна и така нататък Както споделя Питагор, „ Човекът е мяра за всички неща “ – т.е. няма безспорна истина, а единствено относителна.
Този къс, само че изчерпателен справочник слага редица въпроси като в действителност ли няма морални абсолюти, показва концепции за правдивост, добродетел и благополучие. Не са подминати и основни известни изречения като да вземем за пример „ Всичко тече “ (Хераклит) и „ Знам единствено, че нищо не знам “ (Сократ), теории като тази на Питагор, че Вселената е ръководена от цифри, парадокси като този на Зенон за конкуренцията сред Ахил и костенурката и доста други. Тези образци илюстрират какъв брой разнородни са формиралите се метафизичен школи и че причина за тяхната поява е конфликтът сред емпиризъм и рационализъм – настъпило е време, в което религията към този момент не може да дава отговор на въпроси „ за какво “ нещо се случва. Сократ, Платон, Аристотел са основоположници на гръцката философия, само че и тя по-късно се разделя на четири школи: циници, скептици, епикурейци и стоици и следва към този момент разцветът на Римската философска школа – Диоген, Пирон, Епикур, Сенека, Епиктет, Марк Аврелий.
Появата на стоицизма пък съответствува с упадъка на гръцкото политическо и културно въздействие и възхода на Рим. От залеза на Римската империя до XV век се развива християнската философия – традицията стартира от Августин, а кулминационна точка е философската система на Тома Аквински. Научните открития, от своя страна, последователно стартират да опровергават основополагащи религиозни възгледи, а изобретяването на печатната машина лишава църквата от властта й върху информацията. В изданието, несъмнено, е отделено място и на ислямската философия (постановки на Авицена, Авереос), източната философия (Лао Дзъ, Конфуции, Сидхарта Гаутама), преглеждат се още съществени понятия като появяването на концепцията за положението нирвана, за безсмъртната душа и други
Обръща се внимание и на обособяването на философските дисциплини: политическа философия, философия на етиката, логичност, онтология, източна и западна философия, антична философия, философия на Римската империя, натурфилософия, ислямска философска школа и така нататък В по-съвременен аспект „ Философията в резюме “ обръща внимание и на концепции като моралната справедливост на гражданското непокорство, интерпретирана от Торо, Ганди, Мартин Лутър Кинг, редица настоящи тематики като раса, пол, отбрана на естествената среда, теорията за огромния гърмеж, теорията на Айнщайн за относителността, езика и лингвистиката като инструмент на философите (традицията на литературната философия) и други
Колкото до бъдещето на философията и ролята й в обществото, би трябвало да отбележим наклонността за устременост към практическо приложение и тематики. Още от края на ХХ век акцентът се измества към етиката и изключително към развиване на политическа философия. Философските хрумвания намират практическо приложение в политика, правораздаване, бизнес, стопанска система, просвета, медицина – изключително значима е етиката при вземането на решения в тези области. Логиката пък се употребява за разбор на валидността на аргументацията в голям брой житейски сфери. Ще се развиват въпроси, отнасящи се до политическа, икономическа и бизнес нравственос, за систематизиране на благосъстоянията, отбрана на правата на свободите, ескплоатацията на труд и естествени запаси, научна и здравна нравственос (сложни морални дилеми) и други „ Ако историята е индикатор, измежду новите философи безспорно ще се появи нов Сократ, Декарт, Хюм или Кант с революционна концепция, която ще промени напълно метода на мислене “, написа в умозаключение Маркъс Уикс. Независимо към кои метафизичен концепции имаме афинитет, дано не забравяме, че същността на философията е обич към мъдростта.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ