Овдовял японец се теши с българско хоро
Японци, французи, холандци и израелци играят българско хоро на интернационалния фолклорен семинар в Пловдив. Той се организира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство " Проф. Асен Диамандиев " всяка година от 2005 насам. Културният празник притегля чужденци от всички краища на света.
Любопитните и изпълнени с възторг пътешественици, пристигнали в Пловдив, са към 60. Те са от Германия, Холандия, Швейцария, Австралия, Сингапур, Япония, Израел, Франция и други
Семинарът учи пристигналите от близо и надалеч на български национални танци, хорово пеене, свирене на разнообразни принадлежности измежду които барабан, гъдулка, кларинет, гайда и дудук. Тази година е доста търсена и цигулката.
„ Цигулката е много желана измежду всички тези, които свирят клезмер музика. Клезмер музиката е с израелски корени и цигулката играе значима роля там. Други употребявани за този тип мелодии са кларинетът и саксофонът “, изяснява координаторът на събитието Диляна Курдова.
Завладени от любовта към българските национални ритми, чужденците черпят във всяка една минута от престоя си у нас нови и забавни неща.
В залата за национални танци обичайното хоро селеник от пернишкия район играе японецът Майкъл Хуанг. 27-годишният мъж се възпламенява по нашенските ритми още преди години.
„ За първи път пристигам в България и съм доста впечатлен от всичко тук. Откакто чух ваша национална ария през 2014 година, не мога да спра да го върша. Тогава започнах да танцувам в Тайланд. Последвах пристрастеността си към хората през 2015 година, когато се наложи да се преместя в Дания. Там влязох в една любителска група. В нея се събирахме няколко души и всеки показваше нови неща, които е научил. По-късно се реалокирах да работя в Сингапур, само че това не ми попречи да продължа да танцувам “, разгорещено споделя Майкъл.
Въпреки че е едвам от няколко дни в града под тепетата, той споделя, че към този момент има свои обичани местенца като Амфитеатъра. Според него Пловдив изцяло заслужава купата Европейска столица на културата.
Широ Ишизака също е родом от Страната на изгряващото слънце. Чуждоземецът идва у нас през 1979 година и е бил женен дълги години за българка, само че за жалост скоро изгубил брачната половинка си.
„ В живота ми са се случвали доста хубави неща и в това време доста тъжни. Моята философия е постоянно да се усмихвам. С усмивка преминавам най-леко през всичко. А това, което ме е спасявало постоянно, са българските национални танци “, жизнерадостно споделя Широ.
Запъхтян и припрян, той се насочва към залата за уроци по свирене на гайда.
Всички чужденци, присъединили се в семинара, се забавляват всекидневно. А след края му се трансформират в посланици на българската просвета по целия свят.
Любопитните и изпълнени с възторг пътешественици, пристигнали в Пловдив, са към 60. Те са от Германия, Холандия, Швейцария, Австралия, Сингапур, Япония, Израел, Франция и други
Семинарът учи пристигналите от близо и надалеч на български национални танци, хорово пеене, свирене на разнообразни принадлежности измежду които барабан, гъдулка, кларинет, гайда и дудук. Тази година е доста търсена и цигулката.
„ Цигулката е много желана измежду всички тези, които свирят клезмер музика. Клезмер музиката е с израелски корени и цигулката играе значима роля там. Други употребявани за този тип мелодии са кларинетът и саксофонът “, изяснява координаторът на събитието Диляна Курдова.
Завладени от любовта към българските национални ритми, чужденците черпят във всяка една минута от престоя си у нас нови и забавни неща.
В залата за национални танци обичайното хоро селеник от пернишкия район играе японецът Майкъл Хуанг. 27-годишният мъж се възпламенява по нашенските ритми още преди години.
„ За първи път пристигам в България и съм доста впечатлен от всичко тук. Откакто чух ваша национална ария през 2014 година, не мога да спра да го върша. Тогава започнах да танцувам в Тайланд. Последвах пристрастеността си към хората през 2015 година, когато се наложи да се преместя в Дания. Там влязох в една любителска група. В нея се събирахме няколко души и всеки показваше нови неща, които е научил. По-късно се реалокирах да работя в Сингапур, само че това не ми попречи да продължа да танцувам “, разгорещено споделя Майкъл.
Въпреки че е едвам от няколко дни в града под тепетата, той споделя, че към този момент има свои обичани местенца като Амфитеатъра. Според него Пловдив изцяло заслужава купата Европейска столица на културата.
Широ Ишизака също е родом от Страната на изгряващото слънце. Чуждоземецът идва у нас през 1979 година и е бил женен дълги години за българка, само че за жалост скоро изгубил брачната половинка си.
„ В живота ми са се случвали доста хубави неща и в това време доста тъжни. Моята философия е постоянно да се усмихвам. С усмивка преминавам най-леко през всичко. А това, което ме е спасявало постоянно, са българските национални танци “, жизнерадостно споделя Широ.
Запъхтян и припрян, той се насочва към залата за уроци по свирене на гайда.
Всички чужденци, присъединили се в семинара, се забавляват всекидневно. А след края му се трансформират в посланици на българската просвета по целия свят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ