Ползите за света от предстоящия разпад на Руската империя
Януш Бугайски, Политико
В момента сме очевидци на разгръщаща се гражданска война в световната сигурност, за която западните политици явно не са готови - идния колапс на Руската федерация.
Вместо да сформират проекти при обстановки от непредвидени външни разтърсвания и да се възползват от деимпериализацията на Русия, западните водачи и администрации наподобява са заседнали в една отминала ера, вярвайки, че могат да се върнат към статуквото след Студената война, като някои даже оферират на Москва гаранции за сигурност, които да запазят страната непокътната.
Но Русия е една
провалена страна
Тя не съумя да се трансформира нито в национална страна, нито в гражданска страна или даже в постоянна имперска страна. Това е федерация единствено на книга, защото централното държавно управление следва политика на етническа и езикова хомогенизация и отхвърля всевъзможни пълномощия на 83-те републики и райони в страната. Хиперцентрализацията обаче разкри многочислените недостатъци и дефекти на страната, в това число свиваща се стопанска система, притисната от интернационалните наказания, военни провали в Украйна, които разкриват некомпетентността и корумпираността на нейния ръководещ хайлайф, и безпокойствие в доста райони поради свиващите се бюджети.
Москва най-сетне се разкри като хищнически имперски център, който изчерпва потенциала си да удържа под своя надзор цялата страна. Но към момента повечето
западни водачи не виждат изгодите от разпадането на Русия
Разграждането на Руската федерация ще бъде третата фаза на имперския колапс след разпадането на руския блок и на Съветския съюз при започване на 90-те години на предишния век. Този развой се задвижва от битките за власт на елитите и засилващо се съревнование сред централното държавно управление и недоволните райони, което в някои елементи на страната може да докара до цивилен войни и гранични разногласия. Освен това, ще се насърчи и появяването на нови страни и междурегионални федерации, които ще управляват личните си запаси и към този момент няма да изпращат своите хора да умират за империята на Москва.
Колкото повече Москва се затваря, толкоз повече нейният потенциал за външна експанзия ще понижава. И като една бита страна, подложена на интензивни интернационалните наказания и лишена от ресурсната си база в Сибир, тя ще има мощно понижени качества да нападна съседите си. От Арктика до Черно море Източният фронт на НАТО ще стане по-сигурен; а Украйна, Грузия и Молдова ще си върнат окупираните територии и ще изискат интеграция в Европейския съюз и НАТО, без да се опасяват от реакцията на Русия.
Страните в Централна Азия също ще се усещат все по-освободени и ще могат да се извърнат към Запада за съдействие в региона на енергетиката, сигурността и стопанската система. Китай ще бъде в по-слаба позиция да уголемява въздействието си, защото към този момент няма да може да си сътрудничи с Москва, а в Руската федерация могат да зародят и нови прозападни страни, които да повишат стабилността в няколко района на Европа и Евразия.
Въпреки че нуклеарните оръжия ще останат евентуална опасност,
съветските водачи няма да извършат национално самоубийство,
като ги изстрелят против Запада. Вместо това те ще се опитат да спасят политическото си бъдеще и икономическото си благосъстояние - както направи руският хайлайф. И даже в случай че някои нововъзникващи страни се снабдят с такива оръжия, те няма да имат причина да ги разполагат, до момента в който търсят интернационално самопризнание и икономическа помощ. Поструските страни евентуално ще се стремят към нуклеарно разоръжаване - сходно на Украйна, Беларус и Казахстан след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Идеята, че западните водачи, говорейки за колапса на Русия, оказват помощ на президента Владимир Путин, е подвеждаща. Кремъл твърди, че Западът желае да унищожи Русия, без значение от действителната политика, а опроверженията от страна на Вашингтон и Брюксел единствено подхранват конспирациите на Кремъл.
Много по-ефективен метод по-скоро би бил в случай че Западът ясно уточни какво тъкмо поддържа. Откритата поддръжка на плурализма, демокрацията, федерализма, гражданските права и автономията на републиките и районите в Русия може да помогне на нейните жители, като им показва, че те не са световно изолирани. Те също по този начин ще имат потребност от достъп до информацията, която Москва премълчава и не разрешава, изключително когато става въпрос за гарантиране на сигурността, икономическо развиване и основаване на мирни, продуктивни, цивилизовани връзки със съседите.
След ужасите на съветските офанзиви против Украйна и оправданията, които държавни водачи и съветници дадоха за осъществявания геноцид, очакванията на западните водачи, че могат да бъдат открити ползотворни връзки с Кремъл откакто Путин слезе от власт, или че либералите могат да демократизират тази империя, са единствено едни положителни пожелания.
Западът направи една
сериозна неточност,
когато одобри, че рухването на руския комунизъм значи края на съветския империализъм. И защото имперските страни непроменяемо се срутват, когато се опитат да си разрешават повече, в сравнение с би трябвало ( да се надскочат), и когато центробежният напън се подхранва от стопански усложнения, районни недоволства и национални възраждания, сега наложително не би трябвало да се повтаря тази грешка - да одобри изцяло неправилната теза, че актуалната империя е нещо непроменяемо.
Превод: Faktor.bg
В момента сме очевидци на разгръщаща се гражданска война в световната сигурност, за която западните политици явно не са готови - идния колапс на Руската федерация.
Вместо да сформират проекти при обстановки от непредвидени външни разтърсвания и да се възползват от деимпериализацията на Русия, западните водачи и администрации наподобява са заседнали в една отминала ера, вярвайки, че могат да се върнат към статуквото след Студената война, като някои даже оферират на Москва гаранции за сигурност, които да запазят страната непокътната.
Но Русия е една
провалена страна
Тя не съумя да се трансформира нито в национална страна, нито в гражданска страна или даже в постоянна имперска страна. Това е федерация единствено на книга, защото централното държавно управление следва политика на етническа и езикова хомогенизация и отхвърля всевъзможни пълномощия на 83-те републики и райони в страната. Хиперцентрализацията обаче разкри многочислените недостатъци и дефекти на страната, в това число свиваща се стопанска система, притисната от интернационалните наказания, военни провали в Украйна, които разкриват некомпетентността и корумпираността на нейния ръководещ хайлайф, и безпокойствие в доста райони поради свиващите се бюджети.
Москва най-сетне се разкри като хищнически имперски център, който изчерпва потенциала си да удържа под своя надзор цялата страна. Но към момента повечето
западни водачи не виждат изгодите от разпадането на Русия
Разграждането на Руската федерация ще бъде третата фаза на имперския колапс след разпадането на руския блок и на Съветския съюз при започване на 90-те години на предишния век. Този развой се задвижва от битките за власт на елитите и засилващо се съревнование сред централното държавно управление и недоволните райони, което в някои елементи на страната може да докара до цивилен войни и гранични разногласия. Освен това, ще се насърчи и появяването на нови страни и междурегионални федерации, които ще управляват личните си запаси и към този момент няма да изпращат своите хора да умират за империята на Москва.
Колкото повече Москва се затваря, толкоз повече нейният потенциал за външна експанзия ще понижава. И като една бита страна, подложена на интензивни интернационалните наказания и лишена от ресурсната си база в Сибир, тя ще има мощно понижени качества да нападна съседите си. От Арктика до Черно море Източният фронт на НАТО ще стане по-сигурен; а Украйна, Грузия и Молдова ще си върнат окупираните територии и ще изискат интеграция в Европейския съюз и НАТО, без да се опасяват от реакцията на Русия.
Страните в Централна Азия също ще се усещат все по-освободени и ще могат да се извърнат към Запада за съдействие в региона на енергетиката, сигурността и стопанската система. Китай ще бъде в по-слаба позиция да уголемява въздействието си, защото към този момент няма да може да си сътрудничи с Москва, а в Руската федерация могат да зародят и нови прозападни страни, които да повишат стабилността в няколко района на Европа и Евразия.
Въпреки че нуклеарните оръжия ще останат евентуална опасност,
съветските водачи няма да извършат национално самоубийство,
като ги изстрелят против Запада. Вместо това те ще се опитат да спасят политическото си бъдеще и икономическото си благосъстояние - както направи руският хайлайф. И даже в случай че някои нововъзникващи страни се снабдят с такива оръжия, те няма да имат причина да ги разполагат, до момента в който търсят интернационално самопризнание и икономическа помощ. Поструските страни евентуално ще се стремят към нуклеарно разоръжаване - сходно на Украйна, Беларус и Казахстан след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Идеята, че западните водачи, говорейки за колапса на Русия, оказват помощ на президента Владимир Путин, е подвеждаща. Кремъл твърди, че Западът желае да унищожи Русия, без значение от действителната политика, а опроверженията от страна на Вашингтон и Брюксел единствено подхранват конспирациите на Кремъл.
Много по-ефективен метод по-скоро би бил в случай че Западът ясно уточни какво тъкмо поддържа. Откритата поддръжка на плурализма, демокрацията, федерализма, гражданските права и автономията на републиките и районите в Русия може да помогне на нейните жители, като им показва, че те не са световно изолирани. Те също по този начин ще имат потребност от достъп до информацията, която Москва премълчава и не разрешава, изключително когато става въпрос за гарантиране на сигурността, икономическо развиване и основаване на мирни, продуктивни, цивилизовани връзки със съседите.
След ужасите на съветските офанзиви против Украйна и оправданията, които държавни водачи и съветници дадоха за осъществявания геноцид, очакванията на западните водачи, че могат да бъдат открити ползотворни връзки с Кремъл откакто Путин слезе от власт, или че либералите могат да демократизират тази империя, са единствено едни положителни пожелания.
Западът направи една
сериозна неточност,
когато одобри, че рухването на руския комунизъм значи края на съветския империализъм. И защото имперските страни непроменяемо се срутват, когато се опитат да си разрешават повече, в сравнение с би трябвало ( да се надскочат), и когато центробежният напън се подхранва от стопански усложнения, районни недоволства и национални възраждания, сега наложително не би трябвало да се повтаря тази грешка - да одобри изцяло неправилната теза, че актуалната империя е нещо непроменяемо.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ