Перспективите на Казахстан в новия геополитически пейзаж
Януарските събития в Казахстан имат напълно явно интернационално измерение. Краткосрочното подкрепяне на законния президент Касъм-Жомарт Токаев (на снимката) от страна на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) е единствено един от факторите, формиращи новия геополитически пейзаж на района, разяснява съветската осведомителна организация РЕГНУМ, представена от Българска телеграфна агенция.
Независимо какъв брой са били обективни продължаващите обществени митинги в Казахстан, във всяка обстановка постоянно се намират външни играчи, преследващи само лични користни ползи.
Суровинната стопанска система на Казахстан съвсем напълно (близо 70-80 на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е в действителност и правото на благосъстоятелност. Цветната и черната металургия и петролният бранш, осигуряващи лъвската част от казахстанския експорт, още от средата на 90-те са владеене или непосредствено се ръководят от спекулативния капитал на западни транснационални корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишение на успеваемостта и привличане на западни вложения за рационализация на производството, на процедура се трансфораха в легализиран неоколониален обир.
Стигаше се до такава степен, че шефове и притежатели на фамозни предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха протежета на компании-трейдъри. Прекупвачи на продукцията на тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те се разпореждаха и със орисите на самите предприятия и служащите, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и ситуацията в петролногазовия бранш. Семейството на някогашния член на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз прочее получаваше в напълно колониален дух всякакви "дрънкулки " под формата на дворци - убежища на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе управлявана от Токаев, на дневен ред пристигна въпросът за властта и собствеността. За новия президент на Казахстан бе невероятно да носи отговорност и да продължава политиката на своя предходник без действителни стопански лостове. Кланът на Назарбаев беше привикнал с трохите от масата на транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на обедняващ Казахстан. Международният умозрителен капитал, окупирал голямата страна, не смяташе, както не счита и през днешния ден, да се отхвърля от извоюваното си състояние. Конфликтът бе неминуем.
Доколко уверено ще лишава Токаев въздействието от назарбаевския клан и действителните му господари - единствено времето ще покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и политическото въздействие в страната, с цел да резервира и укрепи личната си власт. Като човек, работил дълго в Китай и нуждаещ се от външна поддръжка, Токаев - последователно и не без проблеми - ще замества вероятно западното външно въздействие с китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за постсъветското пространство, само че поради личната си икономическа уязвимост и висока интернационална токсичност не ще може да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова делба в Казахстан има справедлив темперамент и се прави ненапълно по принуда; битката сред от дълго време образувания клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едвам стартира. Западът и Китай се вкопчват в решителна битка за изобилните естествени запаси на страната. Анкара с концепцията ѝ за "тюркския свят " от дълго време към този момент е присъединила целия район в своята зона на ползи. Военнополитическата и религиозната съставна част на спора, продължаващ в Казахстан, отразяват същината му единствено частично.
Конфликтът в Казахстан е от сложен темперамент и съставлява районна опасност, никоя световна мощ или прилежаща страна не може да си разреши да го пренебрегне. Русия като водеща страна в многочислени интеграционни обединявания - Оперативно-наблюдателно дело, Евразийската икономическа общественост и ОДКС - би трябвало да убеди управлението и жителите на Казахстан, че е оправдано да се развива по-тясно икономическо съдействие. Ако бъдат основани основи за обществена правдивост, точно тясно съдействие, а не изпращане на войски, ще спомага за успокояване на страната и гарантиране на сигурност по дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното влияние върху Казахстан ще пораства дотолкоз, доколкото демонстрира увереност Касъм-Жомарт Токаев.
Военнополитическите и националистическите провокации към момента са настоящи за страната.
Независимо какъв брой са били обективни продължаващите обществени митинги в Казахстан, във всяка обстановка постоянно се намират външни играчи, преследващи само лични користни ползи.
Суровинната стопанска система на Казахстан съвсем напълно (близо 70-80 на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е в действителност и правото на благосъстоятелност. Цветната и черната металургия и петролният бранш, осигуряващи лъвската част от казахстанския експорт, още от средата на 90-те са владеене или непосредствено се ръководят от спекулативния капитал на западни транснационални корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишение на успеваемостта и привличане на западни вложения за рационализация на производството, на процедура се трансфораха в легализиран неоколониален обир.
Стигаше се до такава степен, че шефове и притежатели на фамозни предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха протежета на компании-трейдъри. Прекупвачи на продукцията на тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те се разпореждаха и със орисите на самите предприятия и служащите, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и ситуацията в петролногазовия бранш. Семейството на някогашния член на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз прочее получаваше в напълно колониален дух всякакви "дрънкулки " под формата на дворци - убежища на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе управлявана от Токаев, на дневен ред пристигна въпросът за властта и собствеността. За новия президент на Казахстан бе невероятно да носи отговорност и да продължава политиката на своя предходник без действителни стопански лостове. Кланът на Назарбаев беше привикнал с трохите от масата на транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на обедняващ Казахстан. Международният умозрителен капитал, окупирал голямата страна, не смяташе, както не счита и през днешния ден, да се отхвърля от извоюваното си състояние. Конфликтът бе неминуем.
Доколко уверено ще лишава Токаев въздействието от назарбаевския клан и действителните му господари - единствено времето ще покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и политическото въздействие в страната, с цел да резервира и укрепи личната си власт. Като човек, работил дълго в Китай и нуждаещ се от външна поддръжка, Токаев - последователно и не без проблеми - ще замества вероятно западното външно въздействие с китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за постсъветското пространство, само че поради личната си икономическа уязвимост и висока интернационална токсичност не ще може да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова делба в Казахстан има справедлив темперамент и се прави ненапълно по принуда; битката сред от дълго време образувания клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едвам стартира. Западът и Китай се вкопчват в решителна битка за изобилните естествени запаси на страната. Анкара с концепцията ѝ за "тюркския свят " от дълго време към този момент е присъединила целия район в своята зона на ползи. Военнополитическата и религиозната съставна част на спора, продължаващ в Казахстан, отразяват същината му единствено частично.
Конфликтът в Казахстан е от сложен темперамент и съставлява районна опасност, никоя световна мощ или прилежаща страна не може да си разреши да го пренебрегне. Русия като водеща страна в многочислени интеграционни обединявания - Оперативно-наблюдателно дело, Евразийската икономическа общественост и ОДКС - би трябвало да убеди управлението и жителите на Казахстан, че е оправдано да се развива по-тясно икономическо съдействие. Ако бъдат основани основи за обществена правдивост, точно тясно съдействие, а не изпращане на войски, ще спомага за успокояване на страната и гарантиране на сигурност по дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното влияние върху Казахстан ще пораства дотолкоз, доколкото демонстрира увереност Касъм-Жомарт Токаев.
Военнополитическите и националистическите провокации към момента са настоящи за страната.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ