ГЕО МИЛЕВ | В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед
ЯНУАРИ
В този ден съм аз роден.
В този ден сред ледените зъби на студа глъхне прехапан последният плач на снежните стихии. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; сред блестящите и ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и устойчивост на синия мраз; под безтрепетните зари на северното зарево.
Над прага на моята орис стои беловласият дъртак Водолей: на моята орис неспирната бликам, която той излива - замръзна, моята орис.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в момент: голям ярък пай от лед.
Аз видях, че транспарантен ярък ангел донесе сред своите нежни пръсти сърцето ми - надалеч от блажените лимити. Той не пристигна: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: голям ярък пай от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед - камък, желязо - грубо. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз сграбчвам в ръка сърцето си - голям мразовит камък - и очаквам: подготвен за пердах.
Горко на меките чела!
От „ Експресионистично календарче за 1921 ”
Снимка ~ nikak.bg
