Януари е месецът на българското кино. Знаете ли кой всъщност

Януари е месецът на българското кино. Знаете ли кой в действителност е първият български филм? „ Българан е галант “. Оказва се първият ни филм е подготвен две години преди премиерата на „ Българан е галант “ и е сниман на фронта. Но кой е той и за какво Кемал Ататюрк приключва един от първите снимачни дни у нас? За годините, в които любовта по киното е била полуда - споделя Станчо Станчев в рубриката „ Задочна България “.

Киното се появява в сложни, само че славни времена за страната ни. То оживява от светлините на прожекционния уред. То е създавано с обич, ентусиазъм и възторг. То е българското кино от началото на 20. век, когато старите ленти са били нови.

София е към момента млада столица, наподобяваща на село, когато в края на 19. век по непавираните улици идва чудновато откритие. Столичният елит ще го назова панаирджийско развлечение, малко на брой са жителите, които ще му извърнат внимание. В тази атмосфера се появява кинематографът в София, който ще открие пътя за киното в България.

„ Първата прожекция в България е била на 8 декември 1896 година, една година след първата прожекция на братя Люмиер в Париж. Дълго време се твърдеше, че първата прожекция е била в Русе, само че доцент Петър Кърджилов потвърди, че първата прожекция е била в София “, споделя кинокритикът Деян Статулов.

Срещаме се с него в Българската национална филмотека, която съхранява огромна част от наследството на българското кино. Там откриваме артефакти от първите години на седмото изкуство у нас.

Документалният филм „ Балканска война “ на режисьора Александър Жеков е основан в интервала 1912-1913 година На крадрите виждаме Цар Фердинанд в обсадения Одрин, конница на фронта, радостния след Лозенградските сражения. Все моменти и събития, запечатани две години преди премиерата на „ Българан е галант “. Този факт ни разрешава да кажем, че „ Балканска война “ е първият български филм, а Жеков пионер на българското кино.

Безплатни прожекции ще има в няколко кина в София

„ Може би сегашните фенове не могат да си показват какво е този човек да отиде на фронта и до момента в който към него всички се борят по време на Балканската война той да снима филм. При това документален. Тук става въпрос за тежка техника. Самата камера е била тежка и не е била търпима за един оператор да вземе куфарче и да тръгне да снима кино лентата “, изясни Деян Статулов.

През 1915 година в кино „ Модерен спектакъл “ е премиерата на първия ни игрален филм „ Българан е галант “ на режисьора Васил Гендов. Не е непокътнат, защото създателят съхранява лентата в домашни условия. Кадри, налични в интернет, са игрална възстановка от 1998 година, снимана по записките на Гендов.

„ Някъде тука евентуално е била сложена камерата на Гендов паметна плоча. Тук е бил първият снимачен ден, въобще на игрален филм в България. Точно по този начин, това е и скъпото, би било хубаво и подходящо да има една плоча, на която да написа тук стартира българското игрално кино “, споделя Статулов, разхождаме се по улицата, на която е сниман филмът.

Той изясни и какви са били изискванията, в които се е снимало киното ни.

„ Те са били сложни, доста пионерски, бихме могли да кажем от днешна позиция доста аматьорски. Било е огромен финансов риск и за Васил Гендов, и другите му сътрудници по това време, доста от тях си продават покъщнината, жилищата си. И единственото, което ги е водило е тази плам, този възторг, тази обич към новото изкуство, към един нов свят, който преди този момент са видяли във филмите на Люмиер, на Мелиес, на Грифит и внезапно, ето и ние желаеме да дадем нещо на света, желаеме да разкажем своите истории “, съобщи Статулов. 

На фрагменти се вижда най-старият съхранен български филм „ Любовта е полуда “. Докато работи по него, Васил Гендов приключва фотоси поради сдърпване с не кого да е, а Кемал Ататюрк.

„ Турското консулство е било освен днешно, то постоянно е било резиденция на турския дипломат. Тук е сниман вторият филм на Гендов – „ Любовта е полуда “. Когато към този момент са били готови фотосите, те са влезнали вътре и в този моемнт излиза човек от резиденцията, безусловно по къси бели гащи. И почнал да им приказва на турски, да се махнат, да не почват фотосите и така нататък И познай кой се оказва това? Това е тогавашното военно аташе на Турция в България, това е и бащата на актуалната турска страна - Кемал Ататюрк “, споделя кинокритикът.

- И какво се случва със снимачния екип в този миг ?

- Напускат резиденцията и отиват да търсят друго място за фотоси. Импровизират.

На 12 октомври се навършват 95 години от рождението на режисьора

През 20-те и 30-те години на 20. век сантименталните запалянковци лека-полека се трансформират в експерти, а постоянно са същински изобретатели. С идването на социализма в България, киното у нас се трансформира. Пионерите лека-полека се отдръпват от снимачните площадки, а техните сюжети и хрумвания не се вписват в новата политическа конюнктура.

„ Не са им давали опция да снимат филми, таман и поради това има един временен миг, в който дълго време не е имало български филми. Васил Гендов не е имал повече опция да прави филми, било му е доста мъчително, доста тъжно, нямало е по какъв начин да изрази своето възмущение, тъй като това ще бъде равно на последици, които никой не си пожелава “, споделя Деян Статулов.

Кой знае – може да си харесате и нещо за гледане в последните дни от годината

Лудата обич по киното не признава обстановка. След измененията Гендов събира българския киноархив, пионерите към този момент пишат записки. Техните фрагменти и истории претърпяват времето, остават значими и описват за трънливия път на първите български филми. Без рекламация, с хъс и сърце, които ни впечатляват и през днешния ден.