Януари е месец, изпълнен с поводи за празненства и изобилни

Януари е месец, изпълнен с мотиви за празненства и изобилни трапези. Атмосферата е радостна и има доста благоприятни условия за доближаване и приповдигнато въодушевление. Студът има силата да сплотява и събира хората, а цялата тържественост на идващите именни дни е ориентирана към търсенето на приятна компания, с която да споделим отрупаната маса.

Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като този месец се свързва със огромните студове и спирането на земеделската работа. Името на месец януари идва от римския господ Янус, който е знак на новото начало и страж на вратите.

Януарският маратон стартира с песните на малки сурвакарчета, които благославят бъдещето на възрастните, а в подмяна получават малки подаръчета. На 2 януари пък отбелязахме един доста индикативен за народопсихологията ни празник. Той няма практическо приложение в наши дни, но е скъп знак за отношението на българина към празничността. Известен е още като Риначовден.

Още рано сутринта групи млади ергени потеглят из село, с цел да свършат една от най-тежките задания – риненето на оборите в домовете, където има моми за женене. Младите девойки от своя страна ги оглеждат и ги черпят.

Днес споделяме с вас още 10 приятни мотива за празнуване през януари – месецът на новото начало.

1. Събор на Св. 70 апостоли

Януарският маратон продължава и на 4-ти. Гости посрещат всички, които носят името Тихомир. Името е славянско и значи „ спокоен “ и „ преклонен “. На този ден църквата празнува Събор на 70-те апостоли, а това значи общо празнуване. Освен познатите ни 12 апостоли, Христос имал още 70, които също пращал на проповед. След неговото възкресение те се пръснали по света, с цел да проповядват с образеца си самообладание и благодетелен живот.

2. Попова Коледа или Кръстовден

Наричан е още Водокръщи и се отбелязва на 5 януари. Символиката на празничния ритуал е със силата на Кръста земята да се изчисти от некръстените същества от отвъдното и да се приготви за голямото кръщение, което следва. Попът минава по къщите и ръси светена вода, като едновременно с това оставя по малко бяла и алена вълна, с която се правят мартеници на 1 март.

3. Йордановден (Богоявление)

Този ярък празник е на 6 януари и е отдаден на Кръщението на Исус Христос в река Йордан. Традиция на този ден е водата да се освещава, попът хвърля кръста в реката, а ергените скачат, с цел да го извадят. Този, който хване кръста е здрав и благополучен през годината. От напръскването с вода на Йордановден идват и обичаите, свързани с намокрянето на всички именници през цялата година.

4. Ивановден

На 7 януари се отбелязва деня на Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Поверието гласи, че в случай че времето в този ден е мразовито и студено, през годината ще има богата годишна продукция и берекет. На трапезата има кървавица, свинско със зеле, баница и сарми. Йоан Кръстител е настойник на кумството и празникът е мотив да уважим най-важните хора за фамилията, а също по този начин близки и другари.

5. Бабинден

Бабинден е на 8 януари и е женски празник свързан с родилната помощ. В този ден мъжете са само наблюдаващи, а от време на време и жертва на женското въодушевление и фриволност. Най-добре е да пазят къщата и да не застават на пътя на вилнеещите дами. В противен случай рискуват ритуално да бъдат връзвани, събличани и да станат за смях в името на женското забавление.

6. Южници, Верижници

На 16 януари се честват Св. Вериги на апостол Петър. Той е прочут в Старопланинските региони и Северна България. Почита се за здравето на добитъка. В Русенския край Свети Вериги се честват три дни – от 16 до 18 януари за здравето на добитъка и хората. Този празник е обвързван със възбраната да се работи.

7. Антоновден

На 17 януари честваме Антоновден, именуван още Лелинден. Според вярването Антон и Атанас са двама братя ковачи, по тази причина честват всички железари, налбанти и ковачи. В този ден не се работи нищо, с цел да се помирим с заболяванията. Жените би трябвало да не предат и да не тъкат, с цел да излъгват шарката и чумата. По традиция се коли черно пиле, а именниците вършат богато отрупана софра и посрещат посетители.

8. Атанасовден

Атанасовден празнуваме на 18 януари. Смята се, че на този ден зимата стартира да си отива, затова празникът е прочут още като Среди зима. Също като на Антоновден празнуват ковачи и железари, а дамите спазват същите забрани. В някои региони на България момите и ергените излизат на открито, там играят хора, връзват люлки и пеят песни.

9. Петльовден

На 20 януари честваме Петльовден, за да са здрави и плодовити момчетата. Този празник свързваме с поверието, че за да се спасят момчетата от еничарство, българите колели петли и с кръвта правели знак на входната врата, че от този дом вече е взето момче за еничар. На някои места този празник е обсъждан и като аналог на обичая Бабинден.

10. Денят на преподобни Ксенофонт

На 26 януари означаваме деня на преподобни Ксенофонт. Той и брачната половинка му Мария изпратили синовете си да се учат в Бейрут. Братята претърпели тежко корабокрушение, което ги разделило. Родителите им получили привидение, че децата им са живи и здрави. Това е легендата за този прелестен празник, а на трапезата ни чакат всички, които носят името Живко, Живка и производните им.