Яница Костелич: Винаги съм се радвала много повече за успехите на брат ми
Яница Костелич даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Близо десетилетие тя бе в елита на ски спорта. Спечели четири златни и два сребърни медала на Олимпийските игри в Солт Лейк Сити и в Торино. Хърватката е петкратна шампионка на планетата, а за Световната купа има 30 победи и 55 подиума.Сложи завършек на кариерата си едвам 25-годишна след 10 интервенции и хронични болки в краката и гърба. От 2016 година е държавен секретар по спорта на Хърватия.
- Как сте, госпожо Костелич, в този снеговит ден? Сега, в случай че имахте опция, бихте ли предпочели да сте в планината?
- Планината е доста хубаво място, аз там съм си вкъщи и ми е удобно. В момента тук вали сняг, което ме кара да се усещам като у дома.
- За един състезател задачата е ясна – медали, победи, място на подиума. Каква е вашата цел в този момент като част от държавното управление, като държавен секретар по спортните въпроси?
- Спортът сплотява хората. Много е хубаво, когато си професионален състезател – пътуваш доста, срещаш непрекъснато нови хора, ти си образец за подражателство. За мен обаче спортът е нещо доста повече от печелен е на медали. Част от спорта е грижата за тялото, което в нашето съвремие е значително, защото се движим все по-малко. Затова считам за доста значимо да предоставим опция на хората да спортуват, да се движат. Трябва да срещнем обществото с изгодата от това да бъдеш деен. Това е една от главните ми цели като част от ръководството на спорта в страната, само че като цяло би трябвало да се погрижим за всички равнища на спорта – от детско-юношеския до професионалния.
- Беше ли мъчно за вас първоначално да застанете от другата страна – не в ролята на състезател, а като част от държавното управление?
- Аз не виждам на нещата по този метод, като другата страна. За мен спортът е над всичко, той сплотява хората и не е редно да се въздейства от странични неща. В спорта има правила, а политиката би трябвало да спомага нещата да се случват, да оказва помощ на хората да се занимават със спорт.
- Карате ли към момента ски в свободното си време?
- Да, не доста постоянно, само че карам. За наслада сега в Хърватия има сняг и мога да отида да покарам примерно следобяд или вечер след работа за нощно каране. Близо до Загреб се намира връх Слеме и е доста хубаво.
- Кой е първият ви спомен върху сняг?
- Не знам, несъмнено по какъв начин се плъзвам по тил. Брат ми беше разпален по ските като дете, а аз не, тъй като беше студено и неприятно. Като момиче желаех да играя тенис, да се занимавам с по-готин, по-изискан спорт. Започнах да карам на 10 години, като просто се забавлявах с брат ми в ски-клуба, в който той тренираше. Едно лято през ваканцията нямаше какво да върша и отидох с него на летен подготвителен лагер. Там се срещнах със страхотни другари, с които си прекарахме доста добре, забавлявахме се доста. Така стартира всичко. Децата би трябвало да си останат деца, колкото се може по-дълго и да се захванат професионално със спорта на по-късен стадий. Като пораснеш, не ти се дава нова опция да бъдеш дете, а детството е нещо доста хубаво и не трябва да се пропуща.
- Четох, че като госпожица сте пътували със фамилията си по надпревари и, защото не сте имали финансови благоприятни условия, се е налагало да спите в колата и на палатка. Трудно ли беше в действителност или просто това ви сплоти повече като семейство?
- Семейството ми беше постоянно към мен по време на тренировъчно-състезателния развой. А това направи всичко доста по-лесно за мен - татко ми като треньор, брат ми като играч, майка ми, която оставаше малко на назад във времето, само че постоянно е била до мен, непрекъснато ме поддържаше и помагаше във всичко. Те направиха нещата доста по-лесни. Не одобрявах като проблем това, че се постановяваше да спим в колата. Аз бях дете и гледах на всичко това като развлечение, като отиване на къмпинг или нещо сходно. Не съм виждала никакъв проблем в тази обстановка и в действителност се забавлявах доста от самото начало. Спортистите имаме привилегията да се занимаваме с неща, които в действителност буйно обичаме. Това не се отдава на доста хора като цяло и е в действителност особено, когато ти се случи.
- Брат ви споделя в едно изявление, че измежду всички скиори вие сте най-силният душевен човек. Психиката ли е ключът към триумфа?
- Всички хора сме разнообразни. Всеки има своята характерност, друг метод и взор над нещата. Например Ивица е мой брат и ние имаме обща генетика, израснахме дружно, правейки едни и същи неща, само че в това време сме радикално разнообразни като характери. Не съм се чувствала длъжна да се занимавам със спорт и да вземам участие в надпревари, нито да бъда най-хубавата. Ако в даден ден не бях първа, може би на идващия щях да съм. Човек има доста шансове да покаже какво може и за мен няма смисъл да се разстройва поради един неприятен ден. Важното е да се наслаждаваш, да бъдеш част от тима. Когато сте дружно, всичко е прелестно. Ивица обаче е друг човек, доста е прецизен. За него е значимо какво чакат другите от него и дали ще се показа съгласно упованията им. Аз не съм такава – аз считам, че първо би трябвало да оправдаеш личните си упования. Разбира се, в случай че си на несъмнено равнище, ти знаеш на какво си кадърен. Трябва да вярваш в себе си и да имаш шанс в точния миг, който идва, в случай че си предприемчив. Това ти дава оня подтик, който те прави по-добър от останалите в даден миг. Но в случай че не стане през днешния ден, то може би ще се случи някой идващ ден.
- Постигнали сте доста, описът е толкоз дълъг, че няма и да пробвам да изредя триумфите ви. Коя победа обаче е най-ценна за вас, коя заема особено място в сърцето ви?
- Не е моя победа. Винаги съм се радвала доста повече за триумфите на брат ми. Смятам, че той заслужава повече, тъй като е извънредно целенасочен човек и неговите триумфи постоянно са означавали доста повече за мен от моите лични. Определено преди всичко е триумфът му в Торино, когато завоюва медала в комбинацията. Изключително прочувствен миг, който е преди всичко за мен. Някак си постоянно съм се чувствала част от неговия триумф. Усещала съм, че и аз имам заслуга за него и съм се гордяла с брат ми. Това е най-големият триумф за мен.
- Ако можехте да върнете времето обратно, бихте ли трансформирали нещо?
- Не, няма никакъв смисъл. Нещата се случват както би трябвало да се случват и аз обичам да ходя с течението. Често си вършим проекти, слагаме си цели и има разнообразни способи за постигането им. Понякога нещата не се случват по метода, по който сме възнамерявали, и в случай че се отдадеш на отчаяние, единствено може да пропуснеш различен прекрасен късмет. Всички неприятни неща, които са ми са се случвали като множеството травми и всичко останало, са създали и нещо положително. Например дали са ми време за мен самата, време да прочета книга или да се срещна с другари. Така че постоянно в неприятните неща можеш да намериш и позитиви.
- Контузиите постоянно са част от живота на спортистите и са измежду най-тежките моменти. Коя част е по-трудна – физическото или психическото възобновяване?
- За мен беше физическата част. В психически аспект не съм имала проблеми, тъй като знаех, че ще се върна, въпросът е какво очакваш от себе си. Много хора се чудят дали биха могли да бъдат на същото равнище като преди травмата, в което няма никакъв смисъл. В наши дни медицината е доста напреднала и дава доста решения, несъмнено има значение и каква е травмата. В ските нормално става въпрос за проблеми с колената или кръста. Всичко това обаче е част от спорта и не би трябвало да драматизираме ненужно. Ако работиш в офис, седнал зад компютър, най-вероятно имаш проблеми с разширени вени или болки в кръста и си по-склонен към наднормено тегло. Всяка специалност си има позитивни и негативни страни. Спортът тества физическите ти граници, само че е занимателно.
- Научих, че си водите дневник. Това ви оказва помощ да подредите мислите и страстите си или просто обичате да пишете?
- Вече не си повеждам дневник, правех го преди. Не можем да помним всичко и от време на време, когато имаш проблеми от професионално естество примерно, е потребно да погледнеш обратно, да видиш какви решения си взел, какви мисли си имал в разнообразни обстановки преди. Може да помогне. Добре е да се гледа към бъдещето, само че предишното е това, което прави бъдещето. Затова е добре да си припомняме станалото преди, с цел да си дадем късмет за по-добро бъдеще.
- Кое е обичаното ви място на планетата Земя?
- Хърватия. Много обичам родината си и ми е мъчно да посоча единствено едно място. Много обичам да пътувам, само че най-вече обичам да се прибирам. Обичам страната си и не бих я сменила за нищо. Дано има мир по света и да мога да пребивавам в родината си.
- И финален въпрос – коя е най-голямата ви фантазия?
- Най-важно е здравето, желая да съм колкото се може по-здрава, с цел да мога да дам нещо на обществото, да оказа помощ по някакъв метод. Сега е посредством политиката. Желанието ми е да направя изискванията по-добри за младото потомство и за възрастните хора. Искам да оказа помощ със своя опит и с каквото още мога.
- Как сте, госпожо Костелич, в този снеговит ден? Сега, в случай че имахте опция, бихте ли предпочели да сте в планината?
- Планината е доста хубаво място, аз там съм си вкъщи и ми е удобно. В момента тук вали сняг, което ме кара да се усещам като у дома.
- За един състезател задачата е ясна – медали, победи, място на подиума. Каква е вашата цел в този момент като част от държавното управление, като държавен секретар по спортните въпроси?
- Спортът сплотява хората. Много е хубаво, когато си професионален състезател – пътуваш доста, срещаш непрекъснато нови хора, ти си образец за подражателство. За мен обаче спортът е нещо доста повече от печелен е на медали. Част от спорта е грижата за тялото, което в нашето съвремие е значително, защото се движим все по-малко. Затова считам за доста значимо да предоставим опция на хората да спортуват, да се движат. Трябва да срещнем обществото с изгодата от това да бъдеш деен. Това е една от главните ми цели като част от ръководството на спорта в страната, само че като цяло би трябвало да се погрижим за всички равнища на спорта – от детско-юношеския до професионалния.
- Беше ли мъчно за вас първоначално да застанете от другата страна – не в ролята на състезател, а като част от държавното управление?
- Аз не виждам на нещата по този метод, като другата страна. За мен спортът е над всичко, той сплотява хората и не е редно да се въздейства от странични неща. В спорта има правила, а политиката би трябвало да спомага нещата да се случват, да оказва помощ на хората да се занимават със спорт.
- Карате ли към момента ски в свободното си време?
- Да, не доста постоянно, само че карам. За наслада сега в Хърватия има сняг и мога да отида да покарам примерно следобяд или вечер след работа за нощно каране. Близо до Загреб се намира връх Слеме и е доста хубаво.
- Кой е първият ви спомен върху сняг?
- Не знам, несъмнено по какъв начин се плъзвам по тил. Брат ми беше разпален по ските като дете, а аз не, тъй като беше студено и неприятно. Като момиче желаех да играя тенис, да се занимавам с по-готин, по-изискан спорт. Започнах да карам на 10 години, като просто се забавлявах с брат ми в ски-клуба, в който той тренираше. Едно лято през ваканцията нямаше какво да върша и отидох с него на летен подготвителен лагер. Там се срещнах със страхотни другари, с които си прекарахме доста добре, забавлявахме се доста. Така стартира всичко. Децата би трябвало да си останат деца, колкото се може по-дълго и да се захванат професионално със спорта на по-късен стадий. Като пораснеш, не ти се дава нова опция да бъдеш дете, а детството е нещо доста хубаво и не трябва да се пропуща.
- Четох, че като госпожица сте пътували със фамилията си по надпревари и, защото не сте имали финансови благоприятни условия, се е налагало да спите в колата и на палатка. Трудно ли беше в действителност или просто това ви сплоти повече като семейство?
- Семейството ми беше постоянно към мен по време на тренировъчно-състезателния развой. А това направи всичко доста по-лесно за мен - татко ми като треньор, брат ми като играч, майка ми, която оставаше малко на назад във времето, само че постоянно е била до мен, непрекъснато ме поддържаше и помагаше във всичко. Те направиха нещата доста по-лесни. Не одобрявах като проблем това, че се постановяваше да спим в колата. Аз бях дете и гледах на всичко това като развлечение, като отиване на къмпинг или нещо сходно. Не съм виждала никакъв проблем в тази обстановка и в действителност се забавлявах доста от самото начало. Спортистите имаме привилегията да се занимаваме с неща, които в действителност буйно обичаме. Това не се отдава на доста хора като цяло и е в действителност особено, когато ти се случи.
- Брат ви споделя в едно изявление, че измежду всички скиори вие сте най-силният душевен човек. Психиката ли е ключът към триумфа?
- Всички хора сме разнообразни. Всеки има своята характерност, друг метод и взор над нещата. Например Ивица е мой брат и ние имаме обща генетика, израснахме дружно, правейки едни и същи неща, само че в това време сме радикално разнообразни като характери. Не съм се чувствала длъжна да се занимавам със спорт и да вземам участие в надпревари, нито да бъда най-хубавата. Ако в даден ден не бях първа, може би на идващия щях да съм. Човек има доста шансове да покаже какво може и за мен няма смисъл да се разстройва поради един неприятен ден. Важното е да се наслаждаваш, да бъдеш част от тима. Когато сте дружно, всичко е прелестно. Ивица обаче е друг човек, доста е прецизен. За него е значимо какво чакат другите от него и дали ще се показа съгласно упованията им. Аз не съм такава – аз считам, че първо би трябвало да оправдаеш личните си упования. Разбира се, в случай че си на несъмнено равнище, ти знаеш на какво си кадърен. Трябва да вярваш в себе си и да имаш шанс в точния миг, който идва, в случай че си предприемчив. Това ти дава оня подтик, който те прави по-добър от останалите в даден миг. Но в случай че не стане през днешния ден, то може би ще се случи някой идващ ден.
- Постигнали сте доста, описът е толкоз дълъг, че няма и да пробвам да изредя триумфите ви. Коя победа обаче е най-ценна за вас, коя заема особено място в сърцето ви?
- Не е моя победа. Винаги съм се радвала доста повече за триумфите на брат ми. Смятам, че той заслужава повече, тъй като е извънредно целенасочен човек и неговите триумфи постоянно са означавали доста повече за мен от моите лични. Определено преди всичко е триумфът му в Торино, когато завоюва медала в комбинацията. Изключително прочувствен миг, който е преди всичко за мен. Някак си постоянно съм се чувствала част от неговия триумф. Усещала съм, че и аз имам заслуга за него и съм се гордяла с брат ми. Това е най-големият триумф за мен.
- Ако можехте да върнете времето обратно, бихте ли трансформирали нещо?
- Не, няма никакъв смисъл. Нещата се случват както би трябвало да се случват и аз обичам да ходя с течението. Често си вършим проекти, слагаме си цели и има разнообразни способи за постигането им. Понякога нещата не се случват по метода, по който сме възнамерявали, и в случай че се отдадеш на отчаяние, единствено може да пропуснеш различен прекрасен късмет. Всички неприятни неща, които са ми са се случвали като множеството травми и всичко останало, са създали и нещо положително. Например дали са ми време за мен самата, време да прочета книга или да се срещна с другари. Така че постоянно в неприятните неща можеш да намериш и позитиви.
- Контузиите постоянно са част от живота на спортистите и са измежду най-тежките моменти. Коя част е по-трудна – физическото или психическото възобновяване?
- За мен беше физическата част. В психически аспект не съм имала проблеми, тъй като знаех, че ще се върна, въпросът е какво очакваш от себе си. Много хора се чудят дали биха могли да бъдат на същото равнище като преди травмата, в което няма никакъв смисъл. В наши дни медицината е доста напреднала и дава доста решения, несъмнено има значение и каква е травмата. В ските нормално става въпрос за проблеми с колената или кръста. Всичко това обаче е част от спорта и не би трябвало да драматизираме ненужно. Ако работиш в офис, седнал зад компютър, най-вероятно имаш проблеми с разширени вени или болки в кръста и си по-склонен към наднормено тегло. Всяка специалност си има позитивни и негативни страни. Спортът тества физическите ти граници, само че е занимателно.
- Научих, че си водите дневник. Това ви оказва помощ да подредите мислите и страстите си или просто обичате да пишете?
- Вече не си повеждам дневник, правех го преди. Не можем да помним всичко и от време на време, когато имаш проблеми от професионално естество примерно, е потребно да погледнеш обратно, да видиш какви решения си взел, какви мисли си имал в разнообразни обстановки преди. Може да помогне. Добре е да се гледа към бъдещето, само че предишното е това, което прави бъдещето. Затова е добре да си припомняме станалото преди, с цел да си дадем късмет за по-добро бъдеще.
- Кое е обичаното ви място на планетата Земя?
- Хърватия. Много обичам родината си и ми е мъчно да посоча единствено едно място. Много обичам да пътувам, само че най-вече обичам да се прибирам. Обичам страната си и не бих я сменила за нищо. Дано има мир по света и да мога да пребивавам в родината си.
- И финален въпрос – коя е най-голямата ви фантазия?
- Най-важно е здравето, желая да съм колкото се може по-здрава, с цел да мога да дам нещо на обществото, да оказа помощ по някакъв метод. Сега е посредством политиката. Желанието ми е да направя изискванията по-добри за младото потомство и за възрастните хора. Искам да оказа помощ със своя опит и с каквото още мога.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ