Шипка. Подвигът и ужасът… сбрани на едно място ♥ Яна ЯЗОВА
(Яна Язова, към 1930-те години, в архива на проф. А. Балабанов)
Шипка
Един от участниците в тия паметни боеве, а точно българинът опълченец подполковник Кисов, за първия ден на тия боеве е писал: „ Цялата неприятелска войска пред нашите очи се построи в няколко линии. “
С тези елементарни няколко думи той е изразил целия боязън на приближаващата злополука.
Какви думи е споделил Леонид на своите 300 спартанци, когато към Термопили гръцката земя е била почерняла от азиатските пълчища на Ксеркса, не се знае. Може би в няколкото думи, казани там от него, се е съдържал точно паметният надпис, останал след това вечно да напомнюва на човечеството неговата популярност: „ Пътнико, иди кажи на Спарта… “
Такива думи са се казвали и на Шипка. Положението на малобройния Шипченски отряд пред налитащите османски пълчища е било това на Леонида пред сганта на Ксеркса. Двама военачалници, разграничени от 2400 години, са били обхванати от едни чувства… единият на Термопили, другият на Шипка!
Изходът от неравната битка е бил явен пред очите на единия и очите на другия.
Но Леонид е имал пред себе си спартанци, а съветският военачалник Столетов е имал пред себе си необучени за война българи. Повечето въстаници, нежели бойци, те бяха претърпели към този момент грубо оредяване след старозагорския пердах.
Видели Тракия да гори, те имаха пред очите си своята многострадална татковина като един мъртвец, на половина кръстосан от ятаган и на половина изгорял.
Вместо да й донесат независимост, те й бяха донесли заличаване!
Застанали на прохода, те знаеха, че стоят на врата и че тази врата е последна.
Тяхното наличие на прохода бе заставане на предел.
Отстъплението можеше да се равнява единствено на гибелта. Пламъците от Тракия щяха да залеят Дунавската равнина… Братята руси, в случай че не бъдат погълнати от тази огнена вълна, ще преплуват назад Дунава, с цел да не се върнат повече, тъй като цялата българска земя ще се трансформира в гроб.
Всичко това би трябвало добре да е премислювал и военачалник Столетов, когато ги е разпореждал из бойните сектори на прохода. Техните обезверени лица с алените белези от пресни рани, с черните оглавници от ръждивите стоманени халки по вратовете, опушените от димове лица, опърлените от пожари коси и вежди, всичко това е гледало на него. Това безмълвие него е питало.
Зловеща картина!… Военачалник на един отряд, формиран от освободители и плебеи, от свободни бойци и свалени от бесило бунтовници, от хора, които са носили вяра за живот, и такива, които се готвеха да умрат, тъй като я нямаха, един отряд с бойни флагове, само че и с една половина, която носеше по лицата, по шиите си и по насечените си от ятаган ръце страшни провали и погроми като своя бойна популярност.
Подвигът и ужасът… сбрани на едно място. Надеждата и гибелта в едни очи… това бяха двете половинки на отряда. От едната страна руси, от другата българи!…
Ето какво имаше пред себе си военачалник Столетов. Да приказва на орловците… имаше ли потребност?… Те шетаха по своите позиции с познатото лутане пред багра, каквото обхващаше всички бойци. Те и не обръщаха глави да го подирят с очи. Командата бе дадена още през нощта. Оставаше им в този момент да се разпоредят.
На него гледаха единствено опълченците. С едно гледане, което бе напрежение на гибел и живот, само че и въпрос, на който той можеше да даде единствено отговора на Леонида. Най-сетне техните дружини се сбраха към него и в гробно безмълвие зачакаха. Техният въпрос да бъдат ли на следващия ден, се решаваше тук!
– Момчета!… – викна внезапно сърцераздирателно военачалник Столетов. – Видяхте в Стара Загора по какъв начин вековните ви врагове предаваха всичко българско на заличаване! И в този момент виждате какво става там… в полето!…
След борбата при Стара Загора царят и цяла Русия гледат на вас, юнаци, като на самоотвержени, неустрашими храбреци!… Че българският опълченец се бие не по-малко безстрашно от своя по-стар брат съветския боец! Неприятелят, с който вие така юначен и неустрашимо се бихте при Стара Загора, настава към нашата позиция. Той се готви да превземе Шипченския проход! От участта на шипченската позиция зависи ориста на вашето родно място България! Вие би трябвало да приложите всичкото си изпитание да не допуснете кракът на врага да стъпи на шипченското нагорнище!
Помнете, юнаци, че царят и цяла Русия чакат от вас да отбраните Шипка!
България от вас чака своето избавление!… “
„ Чудна беше ориста на Опълчението – написа по-късно Бендерев, участник в тия боеве. – Генерал Гурко, който през целия си задбалкански поход не позволи на Опълчението да вземе присъединяване нито в едно от сблъскванията с турските войски, трябваше да се трансформира в беззащитен фен на единоборството на шепа опълченци (2000 против 25 000 турски войници) с основните сили на армията на Сюлейман паша. “
А националният стихотворец, когато е нагласявал на лира същия незабравим миг, е намерил следните думи:
Талазите идат;
последният напор към този момент е настал.
Тогава Столетов, наший военачалник,
ревна гороломно: „ Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци,
на вашата мощ царят повери
прохода, войната и себе даже!
Избрано от: „ Шипка “, Колекция „ Балкани “, Яна Язова, изд. Изток-Запад
Снимка: Яна Язова, към 1930-те години, в архива на проф. А. Балабанов, ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org
