Яна Вълчева, Помниш ли ме“Помниш ли ме? Зная, че ме

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.

Как ли се не помни тишина?

Там, където някой те е стоплил

постоянно ухае на горест.

Там, където някой те е чакал,

пътищата още те наблюдават,

опустяват гарите без влакове,

нощите отхвърлят да заспят…

Страх те е вероятно от сълзите ми –

аз не рева. Аз съм светлина.

Може би наподобявам на обичане,

само че съм единствено лъх на жена.

Помниш ли? Усмивка, мирис,

слънчево чувство за нежност…

Другото е шепот в тишината,

спомен някакъв.

И още нещо.

Яна Вълчева