Яна Маринова е недоволна, че няма качествени български филми и

Яна Маринова е недоволна, че няма качествени български филми и вместо тях всеобщо се гледат турски сериали.

" Трябва да се вършат филми във всички жанрове, тъй като това дефинира съзнанието ни. Нали разбирате, че не може децата ни да гледат турски сериали и да построяват ценностна система. Нямам нищо срещу феновете им, само че това не може да дефинира нашето съзнание ", безапелационна е Яна.

" През последните 25 година няма филм, с който да се гордеем! ", споделя още актрисата. Тя не е удовлетворена от неналичието на поддръжка от страна на страната към българското кино изкуство.

С горест в очите Маринова си напомня най-хубавите български филми като " Осъдени души ", " Време разделно ", " Една жена на 33 ", както и детските " Войната на таралежите ", " Васко да Гама от село Рупча ", " Спас и Нели ".

" Тези филми са направени с цялата поддръжка на страната, с целия държавен уред. Реално като бюджет в този момент се равняват на десетки милиони левове. Това е единственият метод да се вършат качествени филми, като бъдат подкрепяни напълно от страната ", споделя с горест неналичието на заинтригуваност към българската кинематография.

Във видеообръщение във Facebook, озаглавено " Киното, моята пристрастеност ", Яна споделя със своите фенове, че е мощно обезпокоена от развиването на културата у нас.

" Много се надявам това да се промени. Пътищата сега са няколко. Единият е печеленото на дотации от НФК, другият е посредством самостоятелни продуценти, които оставят фамилиите си без самун даже, с цел да осъществят кино лентата, за който мечтаят. Но не може филмите, които си костват, да отиват единствено по фестивали и да не стигат до българската аудитория. Държавата в действителност би трябвало да се замисли. "

Яна има вяра, че точно от нея и сътрудниците й зависи да изискват да бъдат подкрепяни от държавното управление и от бизнеса. Тя е на мнение, че би трябвало да се основават събития, на които да се презентират филми. По думите й това не може да стане, до момента в който изчезват бюджети, пари, които се изпаряват, без да има резултат от тях.