Яките критици счупили ръката на художник, който е сочен за

Яките критици счупили ръката на художник, който е апетитен за един от новаторите в българското изкуство и е бил измежду най-големите майстори на морския пейзаж

Варненският художник Георги Велчев, който е считан за един от най-хубавите български маринисти, е обиколил съвсем целия свят, само че се завръща в България, с цел да рисува вълните и скалите, а Созопол е бил измежду обичаните му градове. 

Пожълтяла отрезка от вестник от далечната 1936 година обаче хвърля нова светлина върху неговия житейски път. Оказва се, че майсторът на четката, който се е славел и като безгрижник, едвам не е бил сакат от група риболовци. Нападнали го до момента в който рисувал пейзаж на остров Свети Иван и му счупили дясната ръка. 

Художникът бил отправен до болничното заведение, написа в дописката от предишния век. Рибарите-побойници били задържани. 

Пожълтялата вестникарска отрезка бе оповестена през днешния ден във Facebook и провокира доста мнения. „ Навярно созополските риболовци не са останали с положителни усещания от изкуството му. Дали не може тези риболовци да се пробват с рецензии за " научни " публикации и да не се закачат с художници “, разяснява индивидът, пуснал поста в обществената мрежа, а негов виртуален другар описа за различен художник от Стара Загора - Светлин Стоев – Брадата, който също всяко лято ходел в Созопол, с цел да рисува морето. През септември 1993 година обаче го нападнали седем бабаити. Творецът обаче изкарал ловджийския нож и леко ги разкрасил. 

Защо Велчев е бил атакуван на острова край Созопол през 1936 година остава мистерия в историческите летописи написа, че той е бил високоинтелигентен и не е криел склонността си към бохемско държание, с което провокирал върху себе си най-тежките обвинявания от страна на властващите след 1944 г. 

Още като студент на Иван Мърквичка художникът е демонстрира податливост към по-модерна и освободена живописна изразност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични ударения.

Маринистът е бил и странник. Обиколил е най-красивите кътчета на света. Имал е изложения в Германия, Франция, Италия, Съединени американски щати. Обичал да рисува в планините на Тирол. Живял е и в Париж, и в Ню Йорк. В американския мегаполис прави осем изложения, за които получава положителни мнения. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата рецесия в Съединени американски щати обаче го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай, написа Уикипедия. 

В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътешестване – в села и градчета, в планински и приморски места – и съзерцава живота на дребния български свят. Създава в картините слънчевите дворове, на открехнатите остарели вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. Но най-силно е притеглен от морето като художествен претекст. В тези пейзажи витае изключително напрежение, някакво трагично предусещане, а от време на време и символистичен дух. Маринистичните произведения на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими само с платната на Александър Мутафов.