Как всъщност учените откриха, че пушенето причинява рак?
Яжте доста плодове и зеленчуци, правете постоянно физически извършения и не пушете – това са евентуално трите най-често срещани здравни послания, които всички чуваме. Фактът, че тютюнопушенето е главен рисков фактор за рак на белия дроб, както и за голям брой други болести, към този момент е толкоз добре признат, че е мъчно да си представим времето, когато лекарите са препоръчвали на пациентите си да пушат.
Както се споделя в публикация от 2013 година, отдадена на 50-годишнината на този значим материал, през 1964 година тогавашният основен хирург на Съединени американски щати Лутър Л. Тери разгласява основополагащ отчет, в който се показва, че пушенето на цигари предизвиква рак на белия дроб и ларинкса. Тери стига още по-далеч, като отбелязва възходящите доказателства за връзката сред използването на тютюн и други болести, в това число емфизем, сърдечни болести и още типове рак.
По това време пушенето в офиса, в заведение или в аероплан е било изцяло обикновено. Но в действителност още епохи преди този момент някои са почнали да се чудят дали пушенето не нанася невидими вреди на здравето ни.
Една от най-ранните изявления, в която се прави връзка сред тютюна и неприятното здраве, е от далечната По данни на Съвета за битка с рака в Нов Южен Уелс анонимният британски създател на есето допуска, че тютюневият пушек може да има сходни резултати със саждите, на които са били изложени коминочистачите и които са причинявали добре документирани професионални болести.
През идващите епохи се появяват и други създатели, които се пробват да привлекат вниманието на хората към вероятните рискове, които крият лулите, пурите и в последна сметка цигарите, само че малко на брой от тях съумяват да привлекат вниманието на необятната общност. Едва през XX век случаите на рак на белия дроб стартират да се усилват и броят на медицинските отчети, сочещи с пръст тютюна, стартира да става все по-труден за занемаряване.
Страхувайки се да не си навлекат гнева на тютюневите колоси и да не изгубят доста доходи от реклами, първоначално и средата на ХХ в. редакторите на вестници са малко неуверени при публикуването на публикации против тютюнопушенето. В здравната общественост също се разгарят диспути, като мнозина мъчно одобряват възходящия брой доказателства и се пробват да схванат за какво невсички, които пушат доста, имат здравословни проблеми.
По този метод, даже когато през 40-те и 50-те години на ХХ век се разгласяват от ден на ден отчети, напъните за битка с тютюнопушенето значително се управляват от здравни организации с нестопанска цел, а не от законодатели, и доста хора от необятната общност остават неинформирани за заплахите.
Нека се върнем малко обратно към 20-те и 30-те години на предишния век, когато се следи нарастване на случаите на рак на белия дроб. Това нарастване е единствено и само с помощта на разрастващата се област на епидемиологията – и на собствен ред самите проучвания на рака на белия дроб оказват помощ за затвърждаването на някои от епидемиологичните техники, които се употребяват и до през днешния ден.
През 1939 година немският откривател Франц Херман Мюлер организира значимо изследване – съществена част от проучванията в региона на опазването на здравето – в което съпоставя две групи от хора: случаи, които страдат от несъмнено заболяване или положение, и контролни групи, които са допустимо най-близки до случаите, само че, което е извънредно значимо, не страдат от това заболяване.
Макар и да не е съвършено проучване, документът безспорно е важен и стига до заключението, че пушачите са по-склонни да развият рак на белия дроб, в сравнение с непушачите. Последвалите сходни проучвания откриват същото, само че едно значимо нещо, което би трябвало да се означи за този тип изследвания, е, че те не могат да потвърдят причинно-следствена връзка – няма причина да се допуска, че пушачите не са се разболявали по-често от рак на белия дроб заради просто съвпадане или някакъв различен незнаен фактор.
С навлизането в 50-те години обаче от ден на ден данни ускоряват концепцията, че пушенето е нездравословно за здравето. Изключително значимо е, че стартират да се организират и кохортни изследвания. Те наблюдават група хора за избран интервал от време, като наблюдават техните привички и здравословни индикатори, с цел да търсят трендове. Все повече се натрупват доказателства, че пушачите имат по-лоши здравни индикатори от своите сътрудници непушачи.
Както в детайли разказва историкът на науката доктор Робърт Проктор в публикация от 2011 година, данните при животни също играят основна роля в натрупването на доказателства за връзката. Пионерът в аржентинските проучвания на рака Анхел Х. Рофо потвърждава, че тютюневият пушек е канцерогенен, когато се ползва върху кожата на зайци. По-късно сходни опити се повтарят с мишки и са необятно отразени в медиите, а публичната реакция подтиква тютюневите компании към още по-големи старания да трансформират мнението си.
И почтено казано, се получава – най-малко за известно време. Изследването върху мишки е извършено през 50-те години на предишния век, а пикът на тютюнопушенето в Съединени американски щати е доближат едвам в средата на 70-те години.
В допълнение към доказателствата, получени от хора и животни, стартират да се натрупват и други безапелационни научни данни.
Както изяснява Проктор, наблюденията на белодробни кафези в лабораторни условия демонстрират по какъв начин цигареният пушек може да повреди ресничките – дребни сходни на власинки структури, които оформят дихателните пътища и реалокират слузта и уловените частици – като да вземем за пример неприятните съставни елементи на цигарения пушек, които в действителност не желаете да се задържат там.
И нещо, което може да се счита за един от последните пирони в ковчега, помните ли коминочистачите? Е, през 30-те години на предишния век хората схващат, че главният източник на проблемите им е група химикали, наречени полициклични ароматни въглеводороди, които се съдържат в катрана. Не след дълго и други, в това число Рофо, виждат, че същите химикали участват и в тютюневия пушек, което ни дава евентуален механизъм, по който пушенето може да аргументи рак.
През 60-те години на предишния век нещата доближават сериозна точка. Здравните асоциации в Съединени американски щати лобират пред президента Кенеди да открие президентска комисия, която да прегледа казуса с тютюнопушенето, което в последна сметка води до отчета на основния хирург от 1964 година, с който започнахме.
Световната здравна организация твърди, че тютюнът убива над 8 милиона души по света всяка година, както директно, по този начин и посредством пасивното пушене. Днес международните трендове в региона са разнопосочни, като на някои места тютюнът е неразрешен, а на други сходни проекти не се реализират.
Но фактът, че този нездравословен табиет усилва риска от рак, към този момент не се оспорва и продължава да бъде в основата на акциите, които се стремят да покачат осведомеността за заплахата и да насърчат хората да се откажат вечно.
