Случвало ли ви се е да влезете в друга стая

Случвало ли ви се е да влезете в друга стая и да забравите за какво сте там?

Може да отдадете това на някаква заплеснатост, „ старешки миг “ или просто на отмалялост. Виновникът обаче може да е отвън вас – може да е самата врата. Подобни случаи са свързани с по този начин наречения „ резултат на вратата “ или „ резултат на актуализиране на местоположението “, който допуска, че сме склонни да забравяме неща от скорошно значение, в случай че преминем някаква граница. През годините концепцията е била обект на огромно внимание от страна на учените, които са създали някои много изобретателни способи за нейното тестване.

В изследване от 2011 година екип от откриватели от Университета в Нотр Дам изследва резултата, като кара участниците да придвижват предмети през виртуална среда или през действителна среда. Резултатите демонстрират, че участниците са по-склонни да не помнят информация, откакто преминат през врата от една стая в друга, спрямо просто като отиват от едно място в стаята на друго в същата стая, даже в случай че са мислили за тази информация единствено доскоро.

Според тях това демонстрира по какъв начин мозъкът ни разделя прекарванията на обособени събития, което се назовава „ модел на хоризонта на събитията “. Този способ е потребно за образуване на спомените, само че може да докара до краткосрочно забравяне. По създание мозъкът съхранява спомените на части или епизоди, а не като непрекъсната верига от случки. Преминаването на дадена граница кара мозъка ни да актуализира събитийния модел на това пространство, което може да докара до загуба на информация, обвързвана с по-ранни събития.

„ Влизането или излизането през вратата служи като „ граница на събитията “ в мозъка, която разделя епизодите на интензивност и по-късно ги записва “, изяснява съавторът на проучването, професорът по логика на психиката в Университета Нотр Дам Габриел Радвански. „ Припомнянето на решение или активност, които са били осъществени в друга стая, е мъчно, тъй като те вее са разграничени от новото място. “

В друго проучване, оповестено през 2014 година, откривателите откриват, че резултатът на вратата даже не се нуждае от същинска врата… Достатъчно е просто да си визиите, че минавате през врата, с цел да предизвикате резултата. Това, настояват създателите, допуска, че моделът на хоризонта на събитията работи даже за мислени пространства и че резултатът на актуализиране на местоположението не разчита безусловно на перцептивна информация. Можем просто да го задействаме със съзнанието си.

По-ново проучване обаче проблематизира този модел. В него се твърди, че въпреки резултатът на вратата да е действителен, той не всеки път се демонстрира поредно във всички контексти, нито пък за всеки човек.

В проучването от 2021 година участниците носят слушалки за виртуална действителност и се движат през разнообразни стаи във виртуална среда. Те имат за задача да запомнят предмети върху маси във всяка стая и по-късно да се придвижат до друга маса. Понякога обаче масата се е намирала в друга стая, до която участниците са стигали посредством виртуални автоматизирани плъзгащи се порти. В този първи опит вратите в действителност не оказали въздействие върху паметта.

След това, при втория опит, от участниците се чака да извършват тази задача, като в същото време извършват и задача с преброяване. Целта на теста е да се види дали нарасналото напрежение оказва въздействие върху паметта им.

При този втори опит резултатът на вратите се показал по-често. По създание спомагателното преброяване натоварва паметта на хората, което ги прави по-податливи на резултата. Авторите също по този начин настояват, че защото виртуалните им стаи са били всъщност идентични, казусът с паметта се дължи не толкоз на прекосяването през врата, а по-скоро на промени в подтекста. Ако към това се прибави и натискът от претрупания разум, вероятността за краткосрочно забравяне е по-голяма.