Виртуалната реалност по-опасна от нашествието на извънземни?
Ядреният експерт Емил Конопински оповестява на сътрудниците си, че е виждал в седмичника The New Yorker подигравка, на която „ зелени човечета “ отвличат кофи за отпадък
Така художникът дава отговор на орязаните от общинската администрация разноски за събиране на боклука. Енрико Ферми през смях декларира, че теорията на карикатуриста наподобява изцяло разумна, защото изяснява по едно и също време две „ загадки “: зачестилите наблюдения на „ летящи чинии “ и изгубването на кофите за отпадък.
Пояснения не са нужни – сътрудниците му незабавно схващат защо става дума. В нашата Галактика – Млечния път, има над 200 милиарда звезди и евентуално още толкоз, че и повече, планети. Дори в случай че единствено 0,1% от тези планети в друга степен наподобяват на Земята, би трябвало да има 200 млн. системи, където е допустимо съществуването на живот. С оглед възрастта на Млечния път, оценена на 12 милиарда години, с цялостно право може да се чака разнообразни форми на живот да са по-рано. И евентуално в избрани случаи са еволюирали до появяването на разсъдък. Тъй като разсъдъкът съгласно вселенските ограничения се развива и излиза в Космоса доста бързо, то теоретично Галактиката би трябвало да бъка от цивилизации, появили се дълго преди нас. А резултатите от тяхната активност от дълго време би трябвало да са видяни от астрономите. Нищо сходно обаче не се следи.
Видимото неявяване на „ братя по разсъдък “ получава названието „ абсурд на Ферми “. За половин век са правени неведнъж опити той да бъде позволен. Например физикът Робин Хенсън предлага концепцията на „ Великия филтър “. Според нея възникването на разсъдъка не усилва вероятността от запазването на живота на планетата, а я понижава. С други думи, колкото повече технологии усвояваме, толкоз повече закани за самите себе си сътворяваме. И в случай че през 50-те години на XX век, когато Ферми формулира своя абсурд, основната заплаха е световната нуклеарна война, то през днешния ден мястото й е заето точно от виртуалната действителност.
Споменатият Станислав Лем също пръв прозира заплахата от потапянето на света в илюзии. Той счита, че в историята на развиването на всеки разсъдък има единствено доста дребен интервал, именуван „ прозорец на контакта “. В този интервал цивилизацията се занимава с дейна агресия. Но на избран стадий „ фантоматиката “, ориентирана към угаждане на все по-сложните стремежи, се оказва по-привлекателна от компликациите на експанзията и цивилизацията се самоизолира.
Днес футурологът Джон Смарт позволява концепцията на Лем, като предлага „ хипотезата на трансцендирането “ (излизането отвън рамките на битието). Според нея казусът не е в угаждане на желанията, а в това, че технологията на виртуалната действителност ще разреши да се основават без значение еволюиращи светове. Тяхното проучване ще гълтам от ден на ден запаси на цивилизацията, като не оставя нищо за външното пространство. „ Прозорецът на контакта “ се затваря, тъй като за облекчаване на любознателността микросветът се оказва по-приспособен от макросвета. Разумът става все по-мъдър и… по-пасивен.
Ако Лем и Смарт са прави, то бъдещето на земната цивилизация наподобява печално. И въпреки всичко има мотив за оптимизъм. Многогодишните проучвания демонстрират, че заради особеностите на мисленето им единствено за 5% от хората илюзорните светове са по-важни от действителния. Докато оставаме същества от плът и кръв, стремежът към пълностоен живот ще надвива.
