Френската ядрена революция в България няма да се случи, докато се давим в енергийния гьол
" Ядрената сила ни дава това, от което времето ни се нуждае повече от всеки път: самостоятелност, резистентност на рецесии, конкурентоспособност и дарба да посрещнем нашите упоритости. Докато нашите стопански системи се електрифицират, промишлеността би трябвало да се наелектрифицира ".
Това са думи на френския президент Еманюел Макрон, с които надъхва френската нация за поддръжка за развиването на нуклеарната енергетика. Пред лицето на възходящите потребности от електрическа енергия Франция има преимущество пред доста страни: 57 реактора в 18 обекта, което, по думите на Макрон - прави Франция най-големия нуклеарен парк в света.
Ядрената сила е и съдбоносен лост за декарбонизиране. Плановете на Франция за развиване на нуклеарната енергетика не стопират тук - новата стратегия на страната за създаване на реактори върви напред с ускорени темпове. В един по-нестабилен, по-фрагментиран, по-несигурен свят това е избор на суверенитет, избор на конкурентоспособност и гаранция за бъдещето, споделя още Макрон. В целия свят има голям интерес към нуклеарната сила. В момента тя обезпечава към 10% от международното произвеждане на електрическа енергия. В редица страни тя е допълнение към възобновимите енергийни източници. Именно Франция инициира срещата на върха за енергетиката.
С взор към светлото бъдеще
Светът е на прага на повратен миг за стопанската система като съгласно специалистите навлизаме в Пета индустриална гражданска война. Промяната идва с изкуствения разсъдък (AI), а България може да е измежду първите, в случай че съумее да заложи на печеливша карта. Европейският съюз класифицира нуклеарната сила като " преходна " и " екологично устойчива " при строги условия.
Основният спор е към ръководството на радиоактивните боклуци, високите разноски и рисковете от повреди. Въпреки това, тя се възприема като част от тактиката за енергиен преход. Ядрената сила може да задоволи бързо възходящите енергийни потребности на света. Тя е нужна за зареждането на големите енергийни потребности на центровете за изкуствен интелект и центровете за данни. В България ще се обособи една от шестте нови заводи за изкуствен интелект на Европейския съюз.
Страната ни печели план с финансиране от 90 млн. евро в конкуренция с някои от най-развитите страни, с помощта на взаимната работа и постигнатите резултати сред София Тех Парк и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Според властта, страната ни в действителност може да притегля IT бранша с плановете за нови мощности в нуклеарни централи.
България се дави в енергийния мочур!
АЕЦ " Белене " остава неосъществен план за атомна електрическа централа с неразбираемо бъдеще. Централата е замислена още през 80-те години, само че планът е замразен през 1990. Опитите за обновяване градежа на втората атомна централа се спъват в политически дебелоглав, евентуално непредвидливост и идеологии.
Президентът Георги Първанов включи АЕЦ " Белене " в така наречен огромен енергиен шлем (който обаче не се случи). Според последователите, планът за АЕЦ " Белене " съчетава нараснала икономическа успеваемост на производството, скъсени периоди за създаване и реализация, конкурентни цени на електрическата енергия и дълъг планов запас с акцент сигурността за хората и околната среда. Бойко Борисов го назова мочур, освен това безценен.
Милиардите за създаване на плана растяха стремглаво. Референдум, правосъдни процедури и едно огромно нищо, с изключение на потънали пари. Бе взето решение реакторите да бъдат продадени на Украйна, с цел да си възстановим част от вложенията, само че под натиска на Българска социалистическа партия последното ръководство отстъпи и реакторите остават в България. Поне към този момент. За да няма раздразнение на политическа основа, ще строим нови блокове на площадката на АЕЦ " Козлодуй ", като построяването на 7-и и 8-и блок е основен стратегически план за енергийната сигурност на страната. Блоковете са по американска технология AP1000.
Подписани бяха контракти за инженерно-консултантски услуги, само че и тук се родиха диспути по отношение на прозрачността на процедурите. По проект 7-и блок би трябвало да бъде приключен до 2034, а 8-и блок до 2035 година, в случай че и той не се удави в конюнктурата и идеология. А до тогава Европа се активизира против американската енергийна инвазия (за информация Франция) в подтекста на нуклеарната сигурност.
Рано е да погребваме нуклеарната енергетика!
Най-значимата наклонност за затваряне на нуклеарни реактори в Европа през последните години е водена от Германия, до момента в който други страни като Белгия, Испания и Швеция също имат исторически или планувани прекъсвания. Някои страни към този момент преразглеждат политиките си в тази посока поради енергийната рецесия.
Германия отхвърли нуклеарната сила. На 15 април 2023 тя дефинитивно спря последните си три работещи нуклеарни централи, като по този метод завърши дългогодишния си развой на отвод от атомна сила. След 2011 страната изключи общо 17 реактора.
Обединеното кралство води в класацията по брой изведени от употреба реактори в Европа - общо 18 за интервала 2011-2030, защото доста от старите им централи доближават края на живота си. Белгия планираше цялостно затваряне до 2025, само че след това отсрочи прекъсването на два от най-новите си реактора до 2035.
Испания също възнамерява еволюционен отвод от нуклеарната сила, като се планува прекъсване на реакторите сред 2027 и 2035. Швеция, България и Словакия също затвориха остарели блокове. Оказа се, че тези стъпки май са прибързани, а Европейската комисия към този момент призна отхвърли от нуклеарна сила като " стратегическа неточност ".
Всъщност нуклеарната сила има капацитета да играе основна роля в подпомагането на страните да преминат безвредно към енергийни системи, в които доминират възобновимите енергийни източници. Тя може да понижи зависимостта от вноса на изкопаеми горива, да понижи излъчванията на въглероден диоксид и да разреши на електроенергийните системи да интегрират по-голям дял слънчева и вятърна сила.
Изграждането на устойчиви и чисти енергийни системи ще бъде по-трудно, по-рисковано и по-скъпо без нуклеарна сила. Около 63% от днешния нуклеарен индустриален потенциал идва от централи на повече от 30 години, защото по-голямата част от нуклеарния парк е издигната след петролните шокове през 70-те години на предишния век. Но редица напреднали и нововъзникващи стопански системи неотдавна оповестиха енергийни тактики, които отреждат забележителна роля на нуклеарната сила, както и обилни финансови тласъци за вложение в нея, съгласно отчет.
Изпълнителният шеф на Международната организация по енергетика Фатих Бирол е безапелационен: " Новата епоха за нуклеарната енергетика обаче никога не е обезпечена. Тя ще зависи от държавните управления, които ще вкарат постоянни политики, с цел да обезпечат безвредна и устойчива употреба на нуклеарните централи през идващите години, както и да активизират нужните вложения, в това число в нови технологии ".
А къде ще се нарежда България, зависи дали ще се измъкне от блатото на личната си безгръбначна енергийна политика. Защото сляпата идеология е по-опасна от нуклеарен гърмеж. Политиците по този начин и не обясниха за какво не би трябвало да имаме две централи. Но пък изясняват какъв брой ни би трябвало сила.
Е в случай че се върнем на тезата, че енергийните ни планове са затънали в тресавище, то добре би било за енергетиката политиците (а и ние самите) да мислят като Стив Банън: " Блатото е бизнес модел. Това е сполучлив бизнес модел ". Защото за момента като че ли България не печели от своите стратегически преимущества. Докога?
Това са думи на френския президент Еманюел Макрон, с които надъхва френската нация за поддръжка за развиването на нуклеарната енергетика. Пред лицето на възходящите потребности от електрическа енергия Франция има преимущество пред доста страни: 57 реактора в 18 обекта, което, по думите на Макрон - прави Франция най-големия нуклеарен парк в света.
Ядрената сила е и съдбоносен лост за декарбонизиране. Плановете на Франция за развиване на нуклеарната енергетика не стопират тук - новата стратегия на страната за създаване на реактори върви напред с ускорени темпове. В един по-нестабилен, по-фрагментиран, по-несигурен свят това е избор на суверенитет, избор на конкурентоспособност и гаранция за бъдещето, споделя още Макрон. В целия свят има голям интерес към нуклеарната сила. В момента тя обезпечава към 10% от международното произвеждане на електрическа енергия. В редица страни тя е допълнение към възобновимите енергийни източници. Именно Франция инициира срещата на върха за енергетиката.
С взор към светлото бъдеще
Светът е на прага на повратен миг за стопанската система като съгласно специалистите навлизаме в Пета индустриална гражданска война. Промяната идва с изкуствения разсъдък (AI), а България може да е измежду първите, в случай че съумее да заложи на печеливша карта. Европейският съюз класифицира нуклеарната сила като " преходна " и " екологично устойчива " при строги условия.
Основният спор е към ръководството на радиоактивните боклуци, високите разноски и рисковете от повреди. Въпреки това, тя се възприема като част от тактиката за енергиен преход. Ядрената сила може да задоволи бързо възходящите енергийни потребности на света. Тя е нужна за зареждането на големите енергийни потребности на центровете за изкуствен интелект и центровете за данни. В България ще се обособи една от шестте нови заводи за изкуствен интелект на Европейския съюз.
Страната ни печели план с финансиране от 90 млн. евро в конкуренция с някои от най-развитите страни, с помощта на взаимната работа и постигнатите резултати сред София Тех Парк и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Според властта, страната ни в действителност може да притегля IT бранша с плановете за нови мощности в нуклеарни централи.
България се дави в енергийния мочур!
АЕЦ " Белене " остава неосъществен план за атомна електрическа централа с неразбираемо бъдеще. Централата е замислена още през 80-те години, само че планът е замразен през 1990. Опитите за обновяване градежа на втората атомна централа се спъват в политически дебелоглав, евентуално непредвидливост и идеологии.
Президентът Георги Първанов включи АЕЦ " Белене " в така наречен огромен енергиен шлем (който обаче не се случи). Според последователите, планът за АЕЦ " Белене " съчетава нараснала икономическа успеваемост на производството, скъсени периоди за създаване и реализация, конкурентни цени на електрическата енергия и дълъг планов запас с акцент сигурността за хората и околната среда. Бойко Борисов го назова мочур, освен това безценен.
Милиардите за създаване на плана растяха стремглаво. Референдум, правосъдни процедури и едно огромно нищо, с изключение на потънали пари. Бе взето решение реакторите да бъдат продадени на Украйна, с цел да си възстановим част от вложенията, само че под натиска на Българска социалистическа партия последното ръководство отстъпи и реакторите остават в България. Поне към този момент. За да няма раздразнение на политическа основа, ще строим нови блокове на площадката на АЕЦ " Козлодуй ", като построяването на 7-и и 8-и блок е основен стратегически план за енергийната сигурност на страната. Блоковете са по американска технология AP1000.
Подписани бяха контракти за инженерно-консултантски услуги, само че и тук се родиха диспути по отношение на прозрачността на процедурите. По проект 7-и блок би трябвало да бъде приключен до 2034, а 8-и блок до 2035 година, в случай че и той не се удави в конюнктурата и идеология. А до тогава Европа се активизира против американската енергийна инвазия (за информация Франция) в подтекста на нуклеарната сигурност.
Рано е да погребваме нуклеарната енергетика!
Най-значимата наклонност за затваряне на нуклеарни реактори в Европа през последните години е водена от Германия, до момента в който други страни като Белгия, Испания и Швеция също имат исторически или планувани прекъсвания. Някои страни към този момент преразглеждат политиките си в тази посока поради енергийната рецесия.
Германия отхвърли нуклеарната сила. На 15 април 2023 тя дефинитивно спря последните си три работещи нуклеарни централи, като по този метод завърши дългогодишния си развой на отвод от атомна сила. След 2011 страната изключи общо 17 реактора.
Обединеното кралство води в класацията по брой изведени от употреба реактори в Европа - общо 18 за интервала 2011-2030, защото доста от старите им централи доближават края на живота си. Белгия планираше цялостно затваряне до 2025, само че след това отсрочи прекъсването на два от най-новите си реактора до 2035.
Испания също възнамерява еволюционен отвод от нуклеарната сила, като се планува прекъсване на реакторите сред 2027 и 2035. Швеция, България и Словакия също затвориха остарели блокове. Оказа се, че тези стъпки май са прибързани, а Европейската комисия към този момент призна отхвърли от нуклеарна сила като " стратегическа неточност ".
Всъщност нуклеарната сила има капацитета да играе основна роля в подпомагането на страните да преминат безвредно към енергийни системи, в които доминират възобновимите енергийни източници. Тя може да понижи зависимостта от вноса на изкопаеми горива, да понижи излъчванията на въглероден диоксид и да разреши на електроенергийните системи да интегрират по-голям дял слънчева и вятърна сила.
Изграждането на устойчиви и чисти енергийни системи ще бъде по-трудно, по-рисковано и по-скъпо без нуклеарна сила. Около 63% от днешния нуклеарен индустриален потенциал идва от централи на повече от 30 години, защото по-голямата част от нуклеарния парк е издигната след петролните шокове през 70-те години на предишния век. Но редица напреднали и нововъзникващи стопански системи неотдавна оповестиха енергийни тактики, които отреждат забележителна роля на нуклеарната сила, както и обилни финансови тласъци за вложение в нея, съгласно отчет.
Изпълнителният шеф на Международната организация по енергетика Фатих Бирол е безапелационен: " Новата епоха за нуклеарната енергетика обаче никога не е обезпечена. Тя ще зависи от държавните управления, които ще вкарат постоянни политики, с цел да обезпечат безвредна и устойчива употреба на нуклеарните централи през идващите години, както и да активизират нужните вложения, в това число в нови технологии ".
А къде ще се нарежда България, зависи дали ще се измъкне от блатото на личната си безгръбначна енергийна политика. Защото сляпата идеология е по-опасна от нуклеарен гърмеж. Политиците по този начин и не обясниха за какво не би трябвало да имаме две централи. Но пък изясняват какъв брой ни би трябвало сила.
Е в случай че се върнем на тезата, че енергийните ни планове са затънали в тресавище, то добре би било за енергетиката политиците (а и ние самите) да мислят като Стив Банън: " Блатото е бизнес модел. Това е сполучлив бизнес модел ". Защото за момента като че ли България не печели от своите стратегически преимущества. Докога?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ