XХVI Народен събор за ваяшки и други народни певци и

XХVI Народен събор за ваяшки и други национални артисти и свирачи „ Гермето 2025 “ се организира в събота – 2 август, в едноименната околност край с. Голица. На сцената се изявиха над 80 самостоятелни артисти и инструменталисти и сформира от цялата страна. Организаторите на събора са община Долни чифлик, кметство – с. Голица, НЧ „ Христо Ботев – 1928 година “ – с. Голица, и НЧ „ Изгрев – 1919 “ – гр. Долни чифлик. Тази година журито беше в състав Саша Стоева – старши специалист, Павлинка Тодорова – музикален възпитател и дълготраен учител в Национално учебно заведение по изкуствата „ Добри Христов “ – Варна, и Любчо Любчев – най-хубавият самообразован гайдарджия.
„ Днес още веднъж си припомняме задачите на събора: да проечва, съхранява и разпространява достоверния фолклор от ваяшката и други етнографски групи, което ще способства за откриването на млади гении, както и за последователност сред поколенията; да възроди интереса и любовта на поколенията към българските обичаи и традиции “ – с тези думи кметът на община Долни чифлик Красимира Анастасова откри фестивала и пожела триумф на всички реализатори.
По традиция първите осъществявания бяха на гайдаря Любчо Петров и самодейните групи от с. Голица, които се показват отвън класирането. Групата за достоверен фолклор при НЧ „ Христо Ботев – 1928 “ извърши „ Стояновата майка “, „ Герги на Неда думаше “ и „ Лазарската “, а Детската фолклорна група – „ Янка съди в градинка “, „ Юнак през гора вървеше “ и „ Пайдушката “.
От 1956 година съборът резервира ваяшкия фолклор и го предава на поколенията. Той се реализира под патронажа на кмета на община Долни чифлик и с общителното подпомагане на Министерството на културата.
Ваяците са етнографска група, населяваща в началото източните елементи на Стара планина, а точно – село Голица, село Козичино (Еркеч) и село Аспарухово (Ченге), напомни водещата на събора Гергана Друмева.
Това са села с доста остаряла история, датираща още от първите епохи след основаването на първата българска страна. След Руско-турската война от 1928 г.-1929 година те заселват изоставените от турците села във Варненско, Добричко, Бургаско, Силистренско, та чак до съветските степи.
Вайковският фолклор постоянно е представлявал интерес за фолклористите и в огромната си част е обработен от огромните български композитори и хореографи.