Декларация на самоуважението
(William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - Head Of A Young)
Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно петнадесетгодишно момиче: „ Как мога да се приготвя за пълностоен живот? "
Аз съм си аз.
В целия свят няма различен човек, който да е тъкмо като мен. Има хора, при които някои елементи на тялото или страни на характера са идентични или сходни на моите, само че като цяло никой не наподобява изцяло на мен. Ето за какво всичко, което върша, е неповторимо мое, тъй като аз сама предпочитам какво да бъде то.
Притежавам всичко, обвързвано с мен самата – моето тяло, дружно с всичко, което то прави; мозъка, в това число всички мои мисли и идеи; очите, в това число облиците, които те виждат; възприятията, каквито и да са те – гняв, наслада, оскърбление, обич, отчаяние, въодушевление; устата и всички думи, които излизат от нея – вежливи, нежни и груби, верни и неправилни; гласа – висок или тих; всички дейности, ориентирани към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, фантазиите, очакванията, страховете си.
Владея триумфа и триумфите, неуспехите и грижите си.
Тъй като притежавам всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същина. По този метод мога да обичам себе си и да установя другарски взаимоотношения с всяка част от мен. Тогава ще стане допустимо всичко в мен да проработи за моите лични ползи.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но до момента в който съм другарка със себе си, аз самоуверено мога да диря решения на загадките и нови пътища, с цел да опознавам себе си.
Както и да наподобявам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да усещам в даден миг, това съм си аз. Това е истината и тя демонстрира къде съм в този момент от времето.
Когато по-късно погледна обратно, с цел да преценява по какъв начин съм изглеждала или по какъв начин са звучали думите ми, какво съм споделила или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои елементи от мен не са работили по подобаващ метод. Мога да отхвърля това, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало уместно. Виждам, слушам, чувствам, мисля, приказвам и работя рационално. Имам нужните принадлежности, с цел да оцелея, да поддържам връзка с другите хора, да правя потребни неща, да импортирам здравомислие и порядък в света на хората и в нещата отвън мен.
Аз владея себе си и, затова, мога да ръководя живота си.
Аз съм си аз и се усещам доста добре.
Вирджиния Сетайър
От „ Пилешка чорба за душата ”, Джак Канфийлд, Марк Хансен, Изд. Кибеа
Картина(заглавна): „ Young Girl Reading ”, c. 1770, Jean-Honoré Fragonard - Wikimedia Commons
