Глембаеви в Народния театър - банкерска фамилия, зад чийто лъскав живот се крият мръсни тайни и фатални отношения
Взривяващи балкански пристрастености със силата на шекспирова общочовешка трагика раздират героите в „ Глембаеви “ – пиесата, която Мирослав Кърлежа написа преди 100 години, само че тзвучи по този начин, като че ли е основана за настоящия европейски социум, който към този момент даже не е зависим на географските ширини, написа filternews.bg. Спектакълът на фамозния хърватин Ивица Булян в Народния спектакъл напомня на тукашната аудитория, че стойностната драматургия е отвън времевите и националните модели. И че катарзисът продължава да бъде най-сериозната причина за сътворяването на всеки арт артикул – нещо, което тук постоянно се не помни. Неслучайно стилът на Ивица Булян е на актьор, приет по целия свят, учил се от най-големите теоретици и практики в жанра като Антонен Арто и Йежи Гротовски. В кариерата си има десетки тълкования на Шекспир, Расин, Сенека, Бернар-Мари Колтес, Марина Цветаева, Пиер Паоло Пазолини, Хайнер Мюлер, Жан Жьоне, Елфриде Йелинек, Петер Хандке, Едуард Олби, Тони Кушнер, Юджийн О’Нийл, както и акомодации на романи от Данило Киш, Достоевски, Роберто Боланьо, Йенс Бьорнебу, Харуки Мураками и Карл Уве Кнаусгор.
Първото, което сграбчва в „ Глембаеви “, е зрелищната и въздействаща апаратура на Александър Денич – десетки пластмасови черни столове, строени в редици по продължение на цялата огромна сцена, измежду които героите се врязват, губят, падат, стават. Дарин Ангелов, който е в облика на извратен католически духовник и съблазнител на дами и мъже, даже пее, потопен измежду седалки и облегалки – тежка тукашна балада с чеховска неспособност за смяна. Други декори няма, единствено светлини. В развиването на действието самите артисти накачулват столовете в клада, върху която подпалват омразите и любовите си. Защото връзките в династията са катастрофични – подправен морал, двуличие, секрети, неизбежни катаклизми. Всеки е против всеки, даже сексът не може да тушира споровете. Всичко се случва сред един и пет часа сутринта в дома на банкера Игнят Глембай. Семейството се събира, с цел да означи юбилея на акционерното си сдружение, само че всеки от роднините няма самообладание с озлобление да отвори кутията на Пандора. Вкупом се гмуркат с необикновен мазохизъм в разправии и викове, предизвикани от минали и сегашни грехове, от злословия и клюки. Така разбираме, че самоубийството и убийството са запазените марки на Глембаеви, лихвари и търговци, чието благосъстояние лежи върху злоупотреби, измами и гибел.
Начело е Игнят Глембай – Деян Донков майсторски го изобразява като типична модерна мутра : първо в скъпарски черен аутфит, след това в първокласен „ формален “ спортен екип, под който се виждат солидни златни ланци. Душевното и ежедневно безчовечие на Игнят, който се мисли за вечен, избликва от напоителния скандал с първородния му „ развратен “ наследник Леоне. В ролята на непризнатия художник бунтовник е Пламен Димов. Докато двамата Глембаеви стигат до брутални откровения за минали и сегашни драми, за прелюбодеяния и изяви на систематична мизантропия, за които знаят всички в Загреб, се оказва, че младата мащеха на Леоне е първоначално и края на множеството интриги. Теодора Духовникова като баронеса Шарлоте Кастели е крайъгълен камък във съдбовния любовен триъгълник.
„ Естетическата мощ на „ Глембаеви “ идва от езика, в който философските размишления непрекъснато се сблъскват с гротесковите пресиления, а лиричната потиснатост – с цветущите хули, създавайки текст, който е по едно и също време съкровен и колосален. В света на фамилията театърът се трансформира в пространство на историческа памет и обществена рецензия. В огледало, ориентирано към нас, което с безпощадна акуратност отразява облика на личната ни ера с нейните рецесии “, споделя Ивица Булян, който е Рицар на Ордена на изкуствата и литературата на Франция и е притежател на голям брой награди. Той споделя, че всяко слагане на „ Глембаеви “ се трансформира не просто в събитие, а в групов обред, посредством който обществото открива раните и илюзиите си. „ В страните от някогашна Югославия текстът на Кърлежа има паметен статут на канонично произведение, определило генерации артисти и режисьори, основали иконични облици на Леоне, баронеса Кастели, Беатриче и Игнят Глембай. “
Играта на Деян Донков, Пламен Димов и Теодора Духовникова е в основата на екшъна под прожекторите в Народния спектакъл. Особено екстравагантни са тези моменти, в които обособени реплики сред Игнят на Деян Донков и Леоне на Пламен Димов за природата на изневярата напомнят за действителната житейска обстановка сред някогашния и сегашния мъж на Радина Кърджилова. Пламен Димов несъмнено ще стигне надалеч в занаята, в случай че най-сетне се откри режисьор, който да го подхване по разпоредбите. Това е огромният проблем на младите и кадърни актьори тук и в този момент – да открият кой да ги избави от вездесъщите клишета, в които ги запокитват множеството създатели на постановки.
Костюмографът на „ Глембаеви “ е Ана Савич Гецан, композитор е Митя Върховник Смекар, зад дизайна са Миха Хорват и Метка Голец. Другите артисти са Ана Пападопулу, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев, Александър Тонев и Александър Карасански.
Източник: filternews.bg
