Купестата облачност над Израел
Взривът на паркинга в християнската болница " Ал Ахли ал-Араб ", ситуирана в най-гъсто обитаемата част на Ивицата Газа, придаде допълнен подтик на процесите, по този начин или другояче разрастващи се към спора сред " Хамас " и Израел. Но с значима отлика: Израел е от губещата страна на разплитащата се динамичност. Въпреки че Тел Авив даде задоволително безапелационни данни, че въпросният гърмеж е дело на дефектирала ракета на Палестински ислямски джихад (ПИД), случаят съумя - освен това, най-малко на няколко равнища - да сработи в интерес на " Хамас " и ПИД.
Йорданският крал Абдула II употребява случая, с цел да анулира плануваната среща с Джо Байдън, на която трябваше да участват както египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси, по този начин и ръководителят на Палестинската автономност Махмуд Аббас. В редица (не само) арабски градове избухнаха митинги в поддръжка на палестинците, някои от които - като тези в Йордания, Мароко, Египет и Турция - бяха ориентирани и против локалните дипломатически задачи на Израел. Шиитската " Хизбула " в Южен Ливан разгласи " Ден на гнева ", продължавайки в това време да си разменя удари с Израелските отбранителни сили. Ключови страни като Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ избраха да реагират политически, осъждайки Израел бързо и безрезервно за гърмежа край " Ал Ахли ал-Араб ", което ни сподели, че консолидацията сред арабските страни се случва освен на улицата, само че и сред политическите им управления. Въпросният гърмеж като че ли рани тежко и районната дипломация на Държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който преди този момент обиколи на процедура всички арабски страни от района, които имат отношение към спора сред " Хамас " и Израел. Изобщо Тел Авив е подложен в обстановка, в която дипломатическите пространства за лавиране сред районните страни от Близкия Изток и Северна Африка се свиват скорострелно. И това се случва още преди Израел да е стартирал сухопътната инвазия по отношение на линията Газа.
Саудитска Арабия към този момент съобщи, че прекратява диалозите за нормализацията на връзките си с Израел. Преди екзотика, през днешния ден дипломатическите контакти сред Риад и Техеран стартират да се случват постоянно и да наподобяват обикновено (успоредно на телефонния диалог сред саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и иранския президент Ибрахим Раиси, на гърба на Организацията за ислямско съдействие се организира и среща сред техните външни министри). Взрива до болничното заведение в линията Газа стана мотив ОАЕ, дружно с Русия, да изискат незабавна среща на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Иран прикани за цялостно ембарго върху Израел (макар тази позиция на Техеран да е ориентирана колкото към Тел Авив, толкоз и към Баку, доколкото Азербайджан е един от главните снабдители на нефт за Израел). Турция изиска основаването на самобитна патронажна система, в която държави-гаранти да поемат попечителството на Израел и Палестина, когато става дума за спора сред тях; и Русия, която харесва патронажите по принцип, оцени концепцията на Анкара позитивно. Засега и Египет реализира своето: филантропична помощ ще стартира да влиза в линията Газа от граничния пункт " Рафа ", до момента в който Кайро към момента не склонява да приема палестински бежанци (крал Абдула II съобщи, че приемането на такива от Йордания или Египет е " алена линия " за тях).
На този декор американците - другояче подкрепящи изрично Израел - за първи път от ескалацията на спора натиснаха спирачките на Тел Авив. Преди да дойде в близкоизточната страна, Джо Байдън даде изявление, в което още веднъж се застъпи за основаването на палестинска страна, и съобщи, че израелска окупация на линията Газа би било " огромна неточност ". Това, несъмнено, не е неповторимо разбиране, доколкото в Израел също си дават сметка за произлизащите опасности от такава стъпка. Един от водачите на опозицията, Яир Лапид, съобщи да вземем за пример, че след приключването на войната контролът на палестинския анклав би трябвало да бъде даден на Палестинската автономност, разбирайте - на " Фатах " и Махмуд Аббас. Прави усещане и друго: американците, въпреки и по-бавно и макар израелската опозиция, стигнаха до концепцията за нуждата от даване на филантропична помощ за линията Газа.
Всъщност Вашингтон се пробва да интегрира в позицията си по отношение на спора два съществени детайла, които не са в обезателна естетика между тях.
Единият е поддръжката за Израел за унищожаването на " Хамас ". Това значи по-широк картбланш за военни дейности, в сравнение с допуска правото на всяка страна да се самоотбранява и да прави това с пропорционални дейности (за което се застъпват и Европейски Съюз, и Русия, например). Това изяснява и за какво посланикът на Вашингтон в Организация на обединените нации Линда Томас-Грийнфийлд торпилира направената от Бразилия резолюция, която призоваваше за филантропична пауза на спора (позиция и на Генералния секретар на организацията Антониу Гутериш, и на Европейския парламент след това, изразена с гласуването на необвързваща резолюция с голямо мнозинство). Тоест Съединени американски щати развързват ръцете и подаряват време на Израел.
Другият детайл в американската позиция е упоменатото обезпечаване на филантропична помощ за линията Газа, за което като цяло има повсеместен консенсус в интернационалната общественост. Тук Вашингтон демонстрира по-голяма еластичност, в сравнение с е тази на Тел Авив, евентуално отчитайки възходящия напън, приближаващ от арабския и мюсюлманския свят.
Проблемът на Съединени американски щати е, че те се пробват с едната ръка да удрят, а с другата - да галят. Това е по този начин, тъй като е мъчно да си представим, че достъпът до филантропична помощ в Южна Газа може да действа вярно, до момента в който израелските военно-въздушни сили не престават бомбардировките и там. Или пък че " Хамас ", поради контрола си върху анклава, няма да се възползва от помощта, планувана за цивилното население на Газа. Или пък това, че Вашингтон хем желае анклава да бъде наличен за филантропична помощ, хем постанова несъгласие в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за филантропична пауза на спора (тук би трябвало да уточним, че така наречен филантропична пауза не значи преустановяване на спора, а тъкмо това, към което реферира - краткотрайно прекратяване на дейния темперамент на бойните дейности, до момента в който бъде логистицирана плануванаъа подкрепа).
Въпреки това визитата на Джо Байдън в Израел бе като избавителна линия за близкоизточната страна. Тук би трябвало да отбележим, че американският президент поддържа по-скоро Израел, в сравнение с Бенямин Нетаняху. Затова и ръководителят на Белия дом се среща освен с израелския министър председател, само че и с военния кабинет на страната, който, въпреки да е в оперативно-тесен формат, включва значими представители на опозицията. Това бе продължение на линията на Антъни Блинкен, който, в границите на визитите си в Израел, се виждаше и с представители на опозицията, което по никакъв начин, но по никакъв начин не е част от дипломатическата процедура. В рамките на еднодневния си престой в страната Джо Байдън се опита да материализира съчетаването на упоменатите два детайла в позицията на Съединени американски щати - доставянето на филантропична помощ за линията Газа и военната поддръжка за Израел. Затова той, от една страна, даде обещание увеличение на американската филантропична помощ за палестинския анклав и след това съобщи, че има реализирано съгласие за доставянето на такава през границата с Египет. От друга, Джо Байдън поддържа Израел в адресирането на ПИД като виновен за случая около болничното заведение " Ал Ахли ал-Араб ", даде обещание нужните на Израел муниции и се ангажира да изиска от Конгреса на Съединени американски щати " невиждан пакет " военна помощ за Тел Авив.
Но въпросът дали поддръжката на Съединени американски щати, чийто военни бази в Ирак и Сирия в това време бяха подложени на удари от близки до Иран формирования, ще бъде задоволителна, с цел да компенсира антиизраелското наклонение на районната динамичност след случая около болничното заведение, остава открит.
Когато Израел пусна информацията (всъщност класическа дезинформация, предопределена за илюзия на противника), че отсрочва с няколко дни сухопътното си навлизане в линията Газа, надали някой в действителност е повярвал, че това има нещо общо с атмосферното налягане и климатичните условия. По-скоро политическата метеорология демонстрира, че над Израел има купеста облачност.
Йорданският крал Абдула II употребява случая, с цел да анулира плануваната среща с Джо Байдън, на която трябваше да участват както египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси, по този начин и ръководителят на Палестинската автономност Махмуд Аббас. В редица (не само) арабски градове избухнаха митинги в поддръжка на палестинците, някои от които - като тези в Йордания, Мароко, Египет и Турция - бяха ориентирани и против локалните дипломатически задачи на Израел. Шиитската " Хизбула " в Южен Ливан разгласи " Ден на гнева ", продължавайки в това време да си разменя удари с Израелските отбранителни сили. Ключови страни като Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ избраха да реагират политически, осъждайки Израел бързо и безрезервно за гърмежа край " Ал Ахли ал-Араб ", което ни сподели, че консолидацията сред арабските страни се случва освен на улицата, само че и сред политическите им управления. Въпросният гърмеж като че ли рани тежко и районната дипломация на Държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който преди този момент обиколи на процедура всички арабски страни от района, които имат отношение към спора сред " Хамас " и Израел. Изобщо Тел Авив е подложен в обстановка, в която дипломатическите пространства за лавиране сред районните страни от Близкия Изток и Северна Африка се свиват скорострелно. И това се случва още преди Израел да е стартирал сухопътната инвазия по отношение на линията Газа.
Саудитска Арабия към този момент съобщи, че прекратява диалозите за нормализацията на връзките си с Израел. Преди екзотика, през днешния ден дипломатическите контакти сред Риад и Техеран стартират да се случват постоянно и да наподобяват обикновено (успоредно на телефонния диалог сред саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и иранския президент Ибрахим Раиси, на гърба на Организацията за ислямско съдействие се организира и среща сред техните външни министри). Взрива до болничното заведение в линията Газа стана мотив ОАЕ, дружно с Русия, да изискат незабавна среща на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Иран прикани за цялостно ембарго върху Израел (макар тази позиция на Техеран да е ориентирана колкото към Тел Авив, толкоз и към Баку, доколкото Азербайджан е един от главните снабдители на нефт за Израел). Турция изиска основаването на самобитна патронажна система, в която държави-гаранти да поемат попечителството на Израел и Палестина, когато става дума за спора сред тях; и Русия, която харесва патронажите по принцип, оцени концепцията на Анкара позитивно. Засега и Египет реализира своето: филантропична помощ ще стартира да влиза в линията Газа от граничния пункт " Рафа ", до момента в който Кайро към момента не склонява да приема палестински бежанци (крал Абдула II съобщи, че приемането на такива от Йордания или Египет е " алена линия " за тях).
На този декор американците - другояче подкрепящи изрично Израел - за първи път от ескалацията на спора натиснаха спирачките на Тел Авив. Преди да дойде в близкоизточната страна, Джо Байдън даде изявление, в което още веднъж се застъпи за основаването на палестинска страна, и съобщи, че израелска окупация на линията Газа би било " огромна неточност ". Това, несъмнено, не е неповторимо разбиране, доколкото в Израел също си дават сметка за произлизащите опасности от такава стъпка. Един от водачите на опозицията, Яир Лапид, съобщи да вземем за пример, че след приключването на войната контролът на палестинския анклав би трябвало да бъде даден на Палестинската автономност, разбирайте - на " Фатах " и Махмуд Аббас. Прави усещане и друго: американците, въпреки и по-бавно и макар израелската опозиция, стигнаха до концепцията за нуждата от даване на филантропична помощ за линията Газа.
Всъщност Вашингтон се пробва да интегрира в позицията си по отношение на спора два съществени детайла, които не са в обезателна естетика между тях.
Единият е поддръжката за Израел за унищожаването на " Хамас ". Това значи по-широк картбланш за военни дейности, в сравнение с допуска правото на всяка страна да се самоотбранява и да прави това с пропорционални дейности (за което се застъпват и Европейски Съюз, и Русия, например). Това изяснява и за какво посланикът на Вашингтон в Организация на обединените нации Линда Томас-Грийнфийлд торпилира направената от Бразилия резолюция, която призоваваше за филантропична пауза на спора (позиция и на Генералния секретар на организацията Антониу Гутериш, и на Европейския парламент след това, изразена с гласуването на необвързваща резолюция с голямо мнозинство). Тоест Съединени американски щати развързват ръцете и подаряват време на Израел.
Другият детайл в американската позиция е упоменатото обезпечаване на филантропична помощ за линията Газа, за което като цяло има повсеместен консенсус в интернационалната общественост. Тук Вашингтон демонстрира по-голяма еластичност, в сравнение с е тази на Тел Авив, евентуално отчитайки възходящия напън, приближаващ от арабския и мюсюлманския свят.
Проблемът на Съединени американски щати е, че те се пробват с едната ръка да удрят, а с другата - да галят. Това е по този начин, тъй като е мъчно да си представим, че достъпът до филантропична помощ в Южна Газа може да действа вярно, до момента в който израелските военно-въздушни сили не престават бомбардировките и там. Или пък че " Хамас ", поради контрола си върху анклава, няма да се възползва от помощта, планувана за цивилното население на Газа. Или пък това, че Вашингтон хем желае анклава да бъде наличен за филантропична помощ, хем постанова несъгласие в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за филантропична пауза на спора (тук би трябвало да уточним, че така наречен филантропична пауза не значи преустановяване на спора, а тъкмо това, към което реферира - краткотрайно прекратяване на дейния темперамент на бойните дейности, до момента в който бъде логистицирана плануванаъа подкрепа).
Въпреки това визитата на Джо Байдън в Израел бе като избавителна линия за близкоизточната страна. Тук би трябвало да отбележим, че американският президент поддържа по-скоро Израел, в сравнение с Бенямин Нетаняху. Затова и ръководителят на Белия дом се среща освен с израелския министър председател, само че и с военния кабинет на страната, който, въпреки да е в оперативно-тесен формат, включва значими представители на опозицията. Това бе продължение на линията на Антъни Блинкен, който, в границите на визитите си в Израел, се виждаше и с представители на опозицията, което по никакъв начин, но по никакъв начин не е част от дипломатическата процедура. В рамките на еднодневния си престой в страната Джо Байдън се опита да материализира съчетаването на упоменатите два детайла в позицията на Съединени американски щати - доставянето на филантропична помощ за линията Газа и военната поддръжка за Израел. Затова той, от една страна, даде обещание увеличение на американската филантропична помощ за палестинския анклав и след това съобщи, че има реализирано съгласие за доставянето на такава през границата с Египет. От друга, Джо Байдън поддържа Израел в адресирането на ПИД като виновен за случая около болничното заведение " Ал Ахли ал-Араб ", даде обещание нужните на Израел муниции и се ангажира да изиска от Конгреса на Съединени американски щати " невиждан пакет " военна помощ за Тел Авив.
Но въпросът дали поддръжката на Съединени американски щати, чийто военни бази в Ирак и Сирия в това време бяха подложени на удари от близки до Иран формирования, ще бъде задоволителна, с цел да компенсира антиизраелското наклонение на районната динамичност след случая около болничното заведение, остава открит.
Когато Израел пусна информацията (всъщност класическа дезинформация, предопределена за илюзия на противника), че отсрочва с няколко дни сухопътното си навлизане в линията Газа, надали някой в действителност е повярвал, че това има нещо общо с атмосферното налягане и климатичните условия. По-скоро политическата метеорология демонстрира, че над Израел има купеста облачност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ